ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3926

София, 05.08. 2025 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 09.04.2025 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 4535/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Н. Й. срещу въззивно решение № 276/31.07.2024 г. по в. гр. д. № 361/2024 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Пирдопския районен съд в обжалваната част, с която на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е признато за установено вземането на Е. М. Д. към Н. Н. Й., за което е издадена заповед за изпълнение на основание чл. 410, ал. 1 от ГПК за сумата 25 000 лева главница, представляваща частично задължение от дадена в заем сума в общ размер 35 000 лева посредством два парични превода по силата на устен договор за заем от 02.03.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от 12.04.2022 г., за сумата 923.61 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 24.11.2021 г. до 05.04.2022 г., както и разноски за заповедното и първоинстанционното производство, по предявен главен частичен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Ответникът по касационната жалба Е. М. Д. оспорва основанията за допускане на касационно обжалване, както и основателността на касационната жалба.

Касационната жалба e процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване и е редовна.

За да постанови решението, въззивният съд е приел следното:

Въззивният съд е приел, че от ищеца е предявени по реда на чл. 415, ал. 4 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК главен частичен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД...