ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2083

гр. София, 21.04. 2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2. Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 671 по описа за 2026 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. М. Б. против решение № 1025/15.10.2025 г., постановено по гр. д.№ 1332/2025 г. от ІV състав на Окръжен съд – Варна.

Ответниците по касационната жалба я оспорват с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл. 227 ЗЗД е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районния съд.

Съдът е приел, че ищците са дарили на ответницата процесния апартамент, като от заключението по ССчЕ е направен извод, че за ищеца е възникнала трайна нужда от издръжка, имайки предвид, че през четири месеца от първата половина на 2022 год. нетния доход на ищеца и съпругата му е бил отрицателен, а за повишаването му през останалите два е бил теглен кредит. Аргументът за отсъствие на трайна нужда от издръжка, изложен във въззивната жалба, базиран на покупката на лек автомобил от ищеца през 2021 год., е счетен за ирелевантен с оглед обстоятелството, че необходимостта е възникналата през следващата година. Оплакването в жалбата, базирано на интензивността на полагания от ищеца труд, се явява неоснователно, доколкото при изготвяне на заключението по ССчЕ, вещото лице е взело предвид доходите на ищеца, реализирани от трудова дейност. За неоснователно е счетено оплакването на ответницата относно причината за изтегляне на кредитите, тъй като независимо от целта им, сумите по тях са взети предвид от ССчЕ и въпреки това отново се достига до извод за възникнала нужда от издръжка.

Прието е, че чрез отправената посредством „телепоща“ на 06.06.2022 год., чрез адвокат, явяващ се негов пълномощник по настоящия съдебен спор, покана ищецът е заявил пред ответницата искането си за заплащане на месечна издръжка. Съдът е приел, че макар и в представеното пред В. пълномощно да липсва учредена представителна власт за отправяне на искане на заплащане на издръжка от името на ищеца, то действието извършено без представителна власт е потвърдено с подаването на исковата молба. Посочено е също така, че в хода на производството не са ангажирани доказателства за изразена готовност или за извършване на плащане от надарената към дарителитеу както и че ответницата е могла да се свърже с дарителя (неин баща) за да потвърди истинността на поканата. Липсата на подобно поведение и събрани по делото доказателства за обратното, са довели съда до извод за заявен от ответницата отказ за изплащане на издръжката въпреки възникналата необходимост за такава.

Съдът е приел, че за ищцата също е възникнала трайна нужда от заплащане на издръжка. През първите осем месеца на 2023 год. нетния доход на ищците, които живеят в общо домакинство, е бил отрицателен. По тази причина е прието, че не само ищецът, но и неговата съпруга – също страна по дарствената сделка, е предявила иск за отмяна на дарението, като исковата молба също може да играе роля на покана за заплащане на издръжка. Липсват данни за предложено или осъществено в хода на процеса плащане и спрямо ищцата.

В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Сочи се въпрос, дължи ли надарения заплащане на режийни разноски, генерирани преди да се направи прехвърлянето.

Включването на дължимите от дарителите суми като режийни разноски при изчисленията, направени от въззивния съд е единствено с оглед извода, че дарителите са изпаднали в състояние, което не им позволява да се издържат от собствените си доходи. Съдът не е направил извод, че само дължимостта на режийни разноски, генерирани преди да се направи прехвърлянето, са основанието да се приеме, че се дължи издръжка по смисъла на чл. 227 ЗЗД, поради което въпросът не е относим към производството по чл. 288 ГПК.

Съдът е приел, че ответника е поканен да заплаща издръжка, като е изложил фактите, въз основа на които приема това, като не е приел, че покана от неупълномощено лице е в състояние да породи задължение за заплащане на издръжка, поради което не е налице соченото касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения в тази насока въпрос.

По поставения трети въпрос, касаещ собствеността върху процесния имот, съдът не е формирал правни изводи, като не е и бил длъжен за това, доколкото в отговора на исковата молба подобни възражения не са били правени, поради което и липсата на произнасяне от въззивния съд, въпросът е неотносим.

Предвид изложеното, не са налице основания по допустимост на касационното обжалване.

В полза на пълномощника на ответниците по касационната жалба следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, като с оглед обема на предоставената защита, изразяваща се изготвяне на отговор на касационната жалба, същото следва да е в размер на 300 евро.

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1025/15.10.2025 г., постановено по гр. д.№ 1332/2025 г. от ІV състав на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА Г. М. Б. съдебен адрес [населено място], [улица], кантора П. да заплати на адвокат Е. Г. Е. от АК – В. на основание чл. 38 ЗА сумата 300 /триста/ евро.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.