ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2049

София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2708 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 122 от 05.03.2025 г. по в. гр. д. № 7/2025 г. на Великотърновския окръжен съд е потвърдено решение № 701 от 14.10.2024 г. по гр. д. № 793/2021 г. на Горнооряховския районен съд, с което във втората фаза на делбата по реда на чл. 353 ГПК общите имоти са били разпределени между съделителите.

Въззивният съд е приел следното:

До делба са допуснати недвижими имоти в землището на [населено място], [община]: ПИ [№] с площ от 5100 кв. м. и цена 8850 лв.; ПИ [№] с площ от 11 898 кв. м. и цена 19840 лв.; ПИ [№] с площ от 10 499 кв. м. и цена 17510 лв.; ПИ [№] с площ от 5 000 кв. м. и цена 8130 лв. и ПИ [№] с площ от 7 701 кв. м. и цена 14410 лв. Делбата е допусната между съделители и при квоти както следва: 42/288 идеални части за С. Т. К., 156/288 идеални части в режим на съпружеска имуществена общност между С. Т. К. и Г. М. Д.-К., по 18/288 идеални части за всеки от тримата съделители Д. Г. Б., М. К. К., Т. П. К. и по 9/288 идеални части за всеки от съделителите П. Т. А., С. Т. А., К. Й. К. и Ц. Й. К..

Прието е, че във втората фаза съделителите С. и Г. Д.-К. са заявили желание за получаване на имот или имоти в общ дял, но смятат разпределението за невъзможно и искат изнасянето им на публична продан. Съделителите Д. Г. Б., М. К. К., Т. П. К., П. Т. А. и С. Т. А. са заявили желание за получаване на имот в общ дял, а последните двама и само общ дял помежду им. Съделителите К. Й. К. и Ц. Й. К. не са заявили становище по извършване на делбата и не са изразили желание за получаване на имот в общ дял.

Съгласно допълнително заключение по СОТЕ, при съобразяване на желанията на съделитетелите за поставяне на имоти в общ дял, вещото лице е предложило три варианта за делба. При първия вариант е необходимо разделянето на ПИ [№] на три новообразувани имота и на ПИ [№] на два новообразувани имота, с поставянето на един от новообразуваните имоти в общ дял на жалбоподателите К. Й. К. и Ц. Й. К.. При втория вариант е необходимо разделянето само на ПИ [№], но и поставянето на имоти в общ дял на всички ответници. При третия вариант на делба имоти са обособени в два дяла, без да е необходимо тяхното разделяне, но за К. Й. К. и Ц. Й. К. е предвидено парично уравняване /обяснения на вещото лице в съдебно заседание/.

При тези данни въззивният съд е достигнал до следните правни изводи:

Основен принцип при извършването на делбата е всеки съделител да получи реален дял от допуснатите до делба имоти, съответстващ на правата му в съсобствеността, а при неравенство в дяловете се изравняват в пари – чл. 69, ал. 2 ЗН. В процесуалния закон са регламентирани няколко способа за извършване на делбата - теглене на жребий, разпределяне на имотите по реда на чл. 353 ГПК, възлагане по реда на чл. 349 ГПК или изнасяне на имота на публична продан. При избора на способ съдът изхожда от броя на имотите, техния вид, стойност и характеристики, съответно възможната поделяемост, както и от броя на съделителите и притежаваните от тях права.

В случая районният съд е извършил делбата чрез разпределението на делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК и доколкото във въззивната жалба е налице оплакване не срещу избрания от първата инстанция способ, а по отношение на неговото прилагане, извън предмета на въззивната проверка е дали извършването на делбата е следвало да стане по някои от другите уредени в закона начини.

Прието е, че при разпределението на имотите по реда на чл. 353 ГПК следва да се изхожда от общия принцип в ГПК за равнопоставеност на страните /съделителите/, при съобразяване на установените в съдебната практика /т. 5 ППВВ № 7/1973 г. / критерии – големина на дела, сравнена със стойността на самостоятелните обекти, извършените в обособените обекти подобрения, реалните им ползване. Смисълът на тези критерии е да не се предизвиква с начина на извършване на делбата на неудобства между съсобствениците или поне те да са в най-малък обем. При разпределението по чл. 353 ГПК стойността на имотите не е определящ критерий за прилагането на този способ, тъй като неравенството на стойността на притежавания дял от имотите и разпределения в дял имот се урежда чрез изплащане на парично уравнение. Важното е всеки от съделителите да получи реален дял, като в тази връзка следва да бъде съобразено и изразеното от тях желание за получаване на самостоятелен обект е общ дял. Зачитането на волята на съделителите при извършването на делбата по реда на чл. 353 ГПК с поставяне на имоти в общ дял е проявление на диспозитивното начало в гражданския процес.

Прието е, че в случая всички съделители, без жалбоподателите К. Й. К. и Ц. Й. К., са изразили желание за поставяне на делбени имоти в общ дял съобразно правата им. Затова, съблюдавайки принципа по чл. 69, ал. 2 ЗН, районният съд е извършил разпределение на делбените имоти съобразно критерия за получаване на имущество в реален дял, най - близко до стойността на притежаваните права. Доколкото жалбоподателите не са изразили воля за поставяне на имот в общ дял и предвид обстоятелството, че дела им в общата вещ е най-малък, всеки от тях е получил имотите с най-ниска стойност. В дял на останалите съделители са поставени имоти съобразно стойността на дела им и изразеното от тях желание за получаване на обособен обект в общ дял. Този начин на разпределение на имотите е най-подходящ не само с оглед липсата на искане от жалбоподателите за поставяне на имот в общ дял, но и доколкото при него не се стига до разделяне на част от съществуващите поземлени имоти.

Прието е, че заявеното едва с въззивната жалба желание за получаване на общ дял, освен че се явява закъсняло, не може да доведе до извършването на делбата по вариант първи от допълнителното заключение, тъй като няма изразено съгласие от всички останали съделители за това. Ищците в производството не само не са дали съгласие, но очевидно се противопоставят на този вариант, след като поддържат и пред въззивния съд, че делбата е следвало да се извърши чрез изнасяне на имотите на публична продан. Отделно от това извършването на делбата по вариант първи от допълнителното заключение, с оглед необходимостта от разделяне на два от делбените имоти, в случая е значително по-неудобно и неподходящо от приложения от първата инстанция подход. При него делбените имоти се запазват като самостоятелни обекти на правото на собственост в съществуващ вид и площ, което се отразява на тяхната пазарна стойност, предвид водещия принцип на комасация при земеделските земи. Разделянето на двата най-големи имота на три, съответно на две части, както е по вариант първи от допълнителната експертиза, в случая създава неудобства по-големи от обикновените, тъй като провеждането на процедура по заснемането им в кадастъра значително се протака във времето и е свързана с допълнителни разходи, които следва да бъдат поети от съделителите и останат за тяхна сметка. Поставянето на самостоятелни обекти в дял на всеки от жалбоподателите във вида, в който съществуват, не ощетява същите с оглед на размера на паричното уравнение, тъй като срещу него те получават вещ на стойност по-голяма от стойността на дела им. По начина, по който е извършена делбата, е защитен интересът на всеки от съделителите, като е съобразена волята на тези, които са поискали поставяне на имот в общ дял, респ. онези, които не са изразили такава своевременно, са получили в дял самостоятелен имот, без наличие на остатъчна съсобственост.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от К. Й. К..

Жалбоподателите поддържат, че съдът е избрал неподходящ вариант за обособяване на отделните дялове, които да бъдат разпределени по реда на чл. 353 ГПК, тъй като те получавали имоти, които значително надвишавали по стойност дяловете им, при което те били осъдени да заплатят големи суми за уравнение на дяловете, съответно 6701,87 лв. и 5981,87 лв. Считат, че това създава неудобства, по-големи от обикновените. Първоинстанционният съд допуснал нарушение, като не им предявил съдържанието на експертизата на вещото лице преди приключване на съдебното дирене. С въззивната жалба двамата заявили желание да получат общ дял и според тях не е имало пречка съдът са съобрази това тяхно искане. Искат делото да се върне на първата инстанция и делбата да се извърши по вариант едно на вещото лице. Дори да се налагало уравнение на дяловете и при този вариант, то не би създало за съделителите неудобства, по-големи от обикновените.

Ответниците С. К. и Г. Д.-К. оспорват жалбата. Считат, че тя е недопустима, тъй като жалбоподателите живеят постоянно в Испания, не са подписали лично касационната жалба, а според тях това не може да стане само от пълномощник – пълномощникът имал право единствено за приподписване на жалбата. Считат, че не са налице основания за допускане на жалбата за разглеждане по същество от ВКС. Възразяват срещу извършване на делбата по вариант първи от допълнителното заключение на вещото лице, тъй като жалбоподателите не направили искане за поставяне на общ дял до приключване на производството в първата инстанция.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Какви са критериите, които определят спазването на принципа за обособяването на реални дялове, включително и по колена, както и на принципа за равноправие на съделителите;

2. Кои са критериите, които определят значителните затруднения и неудобства, по-големи от обикновените, при определяне на дяловете между съделителите, включително и по колена.

Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Останалите съделители не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за делба на недвижими имоти, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Подаването на касационна жалба чрез адвокат, която не съдържа подписите на жалбоподателите, е допустимо.

Не са налице обаче основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

И двата въпроса в изложението към касационната жалба са поставени теоретично, без връзка с мотивите на въззивния съд по конкретния правен спор. Въпросите не представляват интерес за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по тях има богата практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил. Изяснено е в практиката на ВКС, че нормата на чл. 69 ЗН /за получаване на реални дялове в натура/ следва да намери приложение във всички случаи, при които броят на съделителите е равен или по-малък от броя на допуснатите имоти, а ако имотите са поделяеми - на обособените дялове от тях. Приема се също, че принципът за реален дял е водещ в делбата и не може да бъде игнориран по съображение, че имотите са с различна стойност, защото чл. 69 ЗН изрично предвижда в този случай неравенството в дяловете да се изравни в пари - решение № 60 от 26.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 534/2009 г., I г. о. В случаите, при които съсобствеността е възникнала от наследяване, в делбата участват наследници от различни колена и имотите не могат да се поделят на толкова дялове, колкото са съделителите, но дяловете са достатъчни за наследствените колена, делбата следва да се извърши по колена, а едва след това да се извърши и делба на предоставените в общ дял на съделителите от съответното коляно имоти, ако тези съделители поискат това - решение № 30 от 27.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1891/2018 г., I г. о. Същевременно се подчертана, че делбата по колена е допустима само на съсобственост, възникнала по наследяване - решение № 805 от 12.12.2003 г. на ВКС по гр. д. № 508/2003 г., I г. о., решение № 69 от 6.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 184/2015 г., II г. о., а в настоящия случай произходът на съсобствеността е смесен. Приема се, че при образуване на дяловете съдът следва да съобрази разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН и принципа за спазване равенството между съделителите, като се ръководи не само от стойността и количеството на имотите, но и от предназначението им, тъй като правото на реален дял от съсобственото имущество по чл. 69, ал. 2 ЗН съществува по отношение на всяка съвкупност от имущества от съответен вид - решение № 42 от 23.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1550/2018 г., I г. о. Когато част от съделителите са поискали от съда да им разпредели имоти в общ дял, съгласно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, волята им трябва да бъде зачетена. При разпределянето по чл. 353 ГПК съдът се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците като по възможност следва на всеки съделител респ. група съделители да се разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им - решение № 100 от 27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6463/2014 г., I г. о.

Когато във втората фаза на делбата се говори за големи неудобства, се имат предвид две обстоятелства – неудобство за извършване на делба чрез жребий, което налага тя да се извърши чрез разпределение по чл. 353 ГПК /преди чл. 292 ГПК отм./ и неудобство за разделяне на един самостоятелен обект /сграда или част от сграда/ на няколко самостоятелни дяла. В първия случай се съобразява приетото в т. 5б на ППВС № 7/1973 г., че голямо неудобство за образуване на дялове по смисъла на чл. 292 ГПК е налице тогава, когато всеки от съделителите е направил в отделен дял значителни подобрения, а във втория случай – практиката на ВКС по чл. 39, ал. 2 ЗС, вр. чл. 203, ал. 1 ЗУТ. В настоящия случай изобщо не може да се говори за неудобство при съставяне на дяловете по чл. 353 ГПК, тъй като той не попада в нито една от двете посочени хипотези. Практиката на ВКС никога не е разглеждала заплащането на паричните уравнения по чл. 353 ГПК, включително и ако са големи, като неудобство за извършване на делбата по този ред, тъй като не във всички случаи е възможно да се избегне заплащането на големи уравнения. В настоящия случай обаче сумите за уравнения, които са присъдени, не могат и да се приемат за големи. И на последно място – не съществува колебание в практиката на ВКС, че искането за поставяне на имот в общ дял на няколко съделители следва да се направи в първата инстанция, тъй като в първоинстанционното производство следва да се реши въпросът за избора на способ за извършване на делбата, при преценка на всички обстоятелства по делото, включително и ако е необходимо да се изготви проект по чл. 10, ал. 2 ППЗСПЗЗ, вр. чл. 7, ал. 2 ЗСПЗЗ за разделяте на някои от земеделските земи на по-малки дялове, който проект трябва да е одобрен от ОСЗ.

Въззивното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като при прочита му не личат груби нарушения на закона и на правилата на формалната логика. Напротив, решението съответства на посочената по-горе практика на ВКС.

При този изход на делото на ответниците С. Т. К. и Г. М. Д.-К. следва да се присъдят сторените разноски в размер на 800 лв. /409,03 евро/, съгласно договор за правна защита и съдействие от 04.06.2025 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 122 от 05.03.2025 г. по в. гр. д. № 7/2025 г. на Великотърновския окръжен съд.

ОСЪЖДА К. Й. К. и Ц. Й. К., двамата от [населено място], [улица], да заплатят на С. Т. К. от [населено място], [община], [улица] Г. М. Д.-К. от [населено място], [улица], сумата от 409,03 евро /четиристотин и девет евро и три евроцента/ разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: