ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2063
София, 21.04.2026 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. №3993/2025 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на сдружение „Научно-технически съюз Благоевград“, Благоевград, чрез процесуалния представител адвокат В. У., срещу въззивно решение №277 от 29.05.2025 г. по в. гр. д. № 214/2025 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е отменено решение № 925 от 08.12.2024 г. по гр. д. № 221/2024 г. на Районен съд – Благоевград, и вместо това е уважен предявеният от Р. А. С. иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, като касаторът е осъден да заплати следните суми: 12 567,90 лв. – неплатена главница по договор за заем от 01.02.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 02.02.2024 г. до окончателното изплащане, както и 3765,91 лв. – договорна лихва върху предоставената заемна сума за периода от 01.02.2021 г. до 31.01.2024 г.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Р. А. С., Благоевград, чрез адвокат А. Б., с който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а по същество подадената жалба е неоснователна. Направено е искане за присъждане на разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта , Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е приел, че са предявени искове по чл. 240 ЗЗД, като е споделил изводите на първата инстанция относно доказаното сключване на договор за заем, но не се е съгласил с основния мотив на първата инстанция, за да отхвърли исковете, че не е доказано предаването на заемната сума. От събраните по делото писмени доказателства и заключението на приетата по делото счетоводна експертиза е направил извод, че процесните суми са реално предоставени на ответното дружество, като част от тях са предадени преди писмения договор чрез заплащане от ищцата на задължения на сдружението по висящото гражданско дело № 76 от 2021 г. на Окръжен съд - Благоевград, а друга част - при подписване на договора, респ. след него. В тази връзка относно начина на извършване на плащания съдът се е позовал на справка № 7 от експертното заключение, според която 5000 лв. за заплатени на адвокат за воденето на гр. д. № 76/2021 г. на Благоевградския окръжен съд, по което сдружението е ищец, 7000 лев. са предоставени в брой на 01.02.2021 г. и 5367,90 лв. са заплатени по сметка на съда като държавна такса за процесното дело. Вещото лице е посочило, че същите суми са отразени и в счетоводството на дружеството. Като допълнителен аргумент е посочено и езиковото тълкуване на текста на договора - според съда също отразява предаването на сумата. Като обстоятелство от съществено значение е отчетено частичното осчетоводяване на договора за заем за сумата от 7000 лв., което съдът е тълкувал като признание на ответника относно съществуването на вземането на ищцата на посоченото основание. Посочил е също, че ответникът не твърди и не поддържа сдружението да е имало сключени други договори за заем, които да са извън процесния и по които да са получавани суми. От доказателствата е установено, че платените по 4800 лв. по банкова сметка на ищцата са на посочено основание „частично погасяване“ на задължението, което също е прието за признание за съществуването на договора, респ. за реалното предаване на сумата по него. От съвкупния анализ на доказателствата по делото съдът е приел за установено, че ответникът не е разполагал със средства по сметки и по каса, за да посрещне задълженията си, свързани с воденето на гр. д. № 76/2021 г. на Окръжен съд – Благоевград, по което е бил ищец, и които са заплатени от сметката на ищцата. Относно различието на сумите съдът се е аргументирал с уговорения в договора характер на заема като „овърдрафт“, като след приспадане на върнатите 4800 лв. - останалите 12 567,90 лв. са дължими.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като са формулирани следните въпроси:
1. „Следва ли въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да се произнесе по всички доводи и възражения на страните в процеса, както и да изложи мотиви по правилността на основните мотиви на атакуваното първоинстанционно решение?“.
2. „Следва ли въззивният съд като инстанция по съществото на спора в рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания да формира вътрешното си убеждение въз основа на всички събрани по предвидения в процесуалния закон ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции, относими към релевантните за спора факти, поотделно и в тяхната съвкупност, и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други – за неосъществили се?“.
3. „Може ли съдът да основе изводите си на произволно избрани доказателства?“.
4. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и приетите по делото доказателства, в тяхната взаимна връзка, включително и в хипотезата на противоречие в изводите на заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, и да изложи мотиви защо приема и кредитира изразени предположения в приетата експертиза, и как основава изводи само на избрани от него доказателства без да обсъди други?“.
5. „Направеното от страната признание на факта за съществуването на определен договор за заем и за получаване на конкретна парична сума по него следва ли да се съобрази при тълкуването на договора съобразно изискванията на чл. 20 ЗЗД?“.
Относно първите четири въпроса се поддържа, че са били разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, за което са посочени и конкретни решения. Петият въпрос е поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Твърди се също, че са налице основанията по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК –очевидна неправилност на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №277 от 29.05.2025 г. по в. гр. д. № 214/2025 г. на Окръжен съд – Благоевград на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС по обобщения въпрос за задължението на съда в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други, както и да обсъди всички доводи, твърдения и възражения на страните.
На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 167,03 евро, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 277 от 29.05.2025 г. по в. гр. д. № 214/2025 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Указва на жалбоподателя сдружение „Научно-технически съюз Благоевград“, Благоевград, представлявано от председателя Г. Ч., в едноседмичен срок да внесе държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 167,03 евро и да представи вносен документ. В противен случай жалбата подлежи на връщане.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІII г. о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.