ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4018

София, 22.08.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр. дело № 3439 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца М. М. С., чрез адв. С. С., против решение № 120 от 21. 06. 2024 г. по в. гр. д. № 61/2024 г. на ОС – Ловеч, с което е отменено решение № 159 от 12. 12. 2023 г. по гр. д. № 513/2023 г. на РС – Тетевен и е отхвърлен предявеният от М. М. С. против Б. А. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС - за признаване за установено по отношение на ответника Б. А. М., че ищецът М. М. С. е собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], Община – Тетевен, Област - Ловеч, с адрес [населено място], [улица], целият с площ от 659 кв. м., и за осъждане на Б. А. М. да предаде на М. М. С. владението върху реална част от поземления имот на ищеца, върху която попада част от изградената от ответника бетонова основа за масивна ограда, с дължина на тази част 4,60 м., която реална част е изобразена на скицата към заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице инж. К. К. на л. 131 от делото на ЛРС, подписана от съда и съставляваща неразделна част от първоинстанционното решение, както и искът по чл. 109 ЗС - за осъждане на ответника да премахне описаната част от масивната ограда, навлизаща в имота на ищеца. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, отмяната му и уважаване на предявения иск.

Подаден е писмен отговор на касационната жалба от ответника Б. А. М., чрез адв. Н. Х., с който са развити съображения за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

По делото е установено, че ищецът е собственик на 1/2 ид. ч. от парцел ***, в кв. ***по РП на [населено място], Община – Тетевен, Област – Ловеч, съставляващ поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], Община – Тетевен, Област - Ловеч, с адрес [населено място], [улица], целият с площ от 659 кв. м, на основание договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 171/1970 г. Другата 1/2 идеална част е собственост на брат му К. М. С.. В имота има построена жилищна сграда с идентификатор ***с площ от 108 кв. м. и сгради с идентификатори ***с площ 36 кв. м., ***с площ 16 кв. м., ***с площ 44 кв. м. и ***с площ 6 кв. м.

Ответникът е собственик на 1/2 ид. ч. от съседен парцел ***, в кв. ***по РП на [населено място], Община – Тетевен, Област – Ловеч, съставляващ поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], Община – Тетевен, Област - Ловеч, целият с площ от 610 кв. м, на основание договор № 584/31. 10. 2016 г. за продажба на недвижим имот частна общинска собственост, сключен с Община – Тетевен. Другата 1/2 ид. ч. е придобита от лицата З. М. А., А. Д. А. и А. Д. Ч., на основание договор № 48/22. 01. 2019 г. за продажба на недвижим имот частна общинска собственост. В имота има построена двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***с площ от 78 кв. м. и сгради с идентификатори ***с площ 15 кв. м., ***с площ 4 кв. м., ***с площ 11 кв. м. и ***с площ 9 кв. м. Ответникът Б. М. се е снабдил с констативен нотариален акт№144/06.04.1989 г., с който е признат за собственик, на основание съдебна делба, на самостоятелно жилище от двуетажна жилищна сграда, изградена върху парцел ***-пл. №***, в кв.***по плана на [населено място], Област – Ловеч. Имотът е бил застроен на основание договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 23.08.21990 г., сключен между Б. А. М. и Д. А. М. с Община – Тетевен, въз основа на заповед №532/28.08.1990 г. на председателя на ИК.

Съдът е приел, че в периода 2007 г. - 2019 г. не е имало спорове между собствениците на двата съседни парцела за общата регулационна линия. Б. А. М. и М. М. С. са подписали съгласие - декларация №377/10.12.2007 г. да строят жилищни сгради на общата регулационна граница между двата парцела. Б. А. М. и К. М. С. са подписали декларации-съгласие от 6. 06. 2018 г. и от 6. 03. 2019 г. за допълващо застрояване на вътрешната регулационна линия между двата процесни парцела. От текста на писмо №46994/12.01.2021 г. Община-.Тетевен е отбелязала, че в декларация от 06.05.2014 г. на Б.М. и Кр.М. е заявено, че нямат претенции за извършеното до момента и в бъдеще строителство на границата между двата имота.

На 15. 07. 2016 г. е извършено трасиране на общата регулационна линия по искане на ответника Б. М.. С решение № 896/30. 08. 2018 г. на ОС на Община-Тетевен на ответника Б. М. е разрешено построяване на плътна ограда с височина 2,20 м. по регулационната линия с УПИ *** – с дължина 27, 80 м. и с процесния УПИ *** – с дължина 22 м., която да бъде разположена изцяло в имота на ответника. Изготвен е и одобрен на 04.10.2018 г. проект за ограда с плътна част до 2.20 м., изцяло разположена в имота на възложителя Б.М.. Издадено е разрешение за строеж №60/04.10.2018 г., влязло в сила на 24. 10. 2018 г., съставен е и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж.

Ответникът е започнал изграждането на плътната ограда и в хода на този процес е одобрена КК със заповед № РД-18-1791/30. 10. 2018 г., на която имотната граница между поземлени имоти с идентификатори ***на ищеца и ***не съвпада с регулационната линия между парцели ***, в кв. ***на ищеца и ***, в кв. ***на ответника по действащия РП, одобрен 1992 г. Изградената до момента от ответника част от ограда попада изцяло в собствения му парцел ***, съобразно издадените строителни книжа. С оглед несъвпадението на имотни и регулационни граници обаче част от оградата навлиза поземлен имот ***на ищеца. Съществуващата между имотите на ищеца и ответника стара прозирна ограда е била ситуирана между имотната и регулационната граница.

По делото не е изследван статутът на имота на ищеца и имота на ответника съобразно предходни кадастрални и регулационни планове, имало ли е придаваеми части от имотите към парцелите на основание влезли в сила дворищнорегулационни планове, уредени ли са сметките по регулация, трансформирани ли са регулационните граници в имотни. Тоест, не е изследвана вярната имотна граница, по която следва да минава и оградата.

По делото има данни за предходен КРП, действал към 1970 г. (по който имотът на ищеца е съставлявал парцел ***, в кв. ***), КРП от 1982 г., по който имотите на ищеца и ответника съставляват парцели ***, в кв. ***на ищеца и ***, в кв. ***, и КК, одобрена със заповед от 30. 10. 2016 г., по която имотите на ищеца и ответника са нанесени като поземлени имоти с идентификатори *** на ищеца и ***, като общата имотна граница по КК не съвпада с общата парцелна граница по РП от 1982 г.

При тези данни районният съд е уважил предявените искове по чл. 108 и 109 ЗС, а въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил и двата иска. Приел е, че не е доказано ищецът да е придобил поземлен имот с идентификатор ***, включително и спорната реална част от него, върху която попада част от построената от ответника ограда. Приел е, също, че оградата попада изцяло в парцела на ответника.

Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос, касаещ критериите, по които се установяват границите на поземлените имоти в кадастралната карта, когато те са регулирани, за да се спази изискването на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР кадастралните граници да съвпадат с тези по приложената регулация, както и необходимостта да се изследват действалите предходни регулационни и кадастрални планове, касаещи двата съседни имота, за да се определи вярната имотна граница, по която следва да минава оградата между двата имота.

Въпросите са разрешени в противоречие с решение № 196 от 6. 02. 2017 г. по гр. д. № 2151/2016 г. на ВКС. В същото е прието, че когато кадастралната карта се изготвя за урегулирани имоти, то съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5, б.“г“ ЗКИР кадастралните граници трябва да съвпадат с тези по приложената регулация. За да се провери дали кадастралната карта отразява вярно собствеността, следва да бъде изяснено дали при първата регулация регулационните граници съответстват на документите за собственост или в урегулирания парцел са включени и части от други имоти. Ако няма придаваеми части, кадастралният план след регулацията следва да отразява регулационните граници поради невъзможността да се придобиват по давност реални части от урегулирани поземлени имоти. Ако регулацията предвижда придаваеми части, то трябва да се изследва дали тя е приложена, като се съобразят разясненията в ТР № 3/1993 г. на ВС, ОСГК, както и разпоредбите на пар. 8, ал. 1 и ал. 3 ПЗР ЗУТ.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 120 от 21. 06. 2024 г. по в. гр. д. № 61/2024 г. на ОС – Ловеч.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя М. М. С. в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса в размер на 100 лв. (по 50 лв. за всеки от исковете по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС) и представи доказателства за това, като го предупреждава, че при неизпълнение в срок на тези указания, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство – прекратено.

След изтичане на предоставения на касатора едноседмичен срок за изпълнение на посочените по-горе указания, делото да се докладва на председателя на отделението – за насрочването му или на докладчика – за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: