ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4006

София, 22.08.2025 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

разгледа докладваното от съдията В. А. гр. д. № 2865/2024 година.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Мюсюлманско изповедание, гр. София, ул. Б. М. № 22, ЕИК 121526008, чрез адв. К. П. Р., против решение № 260002 от 29. 04. 2024 г. по в. гр. д. № 800/2014 г. на Пловдивския апелативен съд, II търговски състав, потвърждаващо решение № 63 от 25. 03. 2014 г. по гр. д. № 18/2013 г. на ОС – Кърджали в частта, с която е отхвърлен предявеният от Мюсюлманско изповедание, гр. София, срещу Община - Кърджали иск с правно основание чл. 108 ЗС, вр. пар. 5, ал. 1 от Закона за вероизповеданията, вр. чл. 3, ал. 2, вр. чл. 2, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, за реална част от 1718, 26 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *****.***.** по КККР на [населено място], целият с площ от 6580 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – спортно игрище и с адрес [населено място], [улица]. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Подаден е писмен отговор на касационната жалба от Община – Кърджали, чрез старши юрисконсулт Р. М. И., упълномощен от кмета Е. М., с който се поддържа липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършване на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да достигне до извод за неоснователност на предявените искове, въззивният съд е приел, че в полза на ищеца не се е осъществило заявеното придобивно основание по пар. 5, ал. 1 и ал. 2 ПЗР ЗВ, вр. чл. 3, ал. 2 и чл. 2, ал 2 ЗВСОНИ.

Прието е, че е доказано твърдението на ищеца, че е правоприемник на Кърджалийската мюсюлманска вероизповедна община, но не е доказано процесният имот да е бил придобит от последната на соченото от ищеца придобивно основание - договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № **/23. 09. 192* г. Ищецът твърди, че с този договор е купен имот с площ от 11200 кв. м., но реално закупената площ е била 18400 кв. м. Във връзка с това твърдение съдът е приел, че събраните по делото доказателства не установяват нито, че площта на закупения имот е била 18400 кв. м., нито, че спорните 1718, 26 кв. м. попадат в придобития с договора за покупко-продажба имот от 11200 кв. м. Прието е, че от представените от ищеца Данъчна книга за периода 1935 г. – 1940 г. и Списък на вакъфските имоти не може да се направи извод относно площта на купения имот. На следващо място, в договора от 23. 03. 1922 г. имотът е описан като нива, а от събраните по делото доказателства е установено, че по регулационния план на града от 1921 г. процесните 1718, 26 кв. м. не са съставлявали нива, а са попадали в парцели № № **,*, ***, * ***, в кв. **-**. Разписният лист към регулационния план не е запазен и не може да се установи на чие име са били записани парцелите. Според заключението на съдебнотехническата експертиза, от описанието на границите на имота по нотариалния акт от 1922 г. не може да се направи извод, че спорната площ е част от предмета на сделката. Прието е, също, че относно процесния имот са проведени отчуждителни производства. По КРП от 1956 г. същият обхваща части от имоти пл. № № *** – записан като собственост на Т. Т., което име е зачертано и е записано „Държавна спортна площадка“, *** – записан на ГОНС, *** – записан на В. Ш., което име е зачертано и имотът е записан на ГОНС – за спортна площадка, *** – ГОНС – за спортна площадка, *** – записан на И. Г., което име е зачертано и имотът е записан на ГОНС – за спортна площадка, *** – записан на К. М., което име е зачертано и имотът е записан на ГОНС – за спортна площадка, *** – записан на Жилфонд – К.. Представени са доказателства за проведени през 1956 г. отчуждителни производства на частни имоти за изграждане на спортна площадка, включително и за имот пл. № ***, за който е отреден парцел * по РП от 1956 г., и който имот пл. № *** почти съвпада с имоти пл. № ** и **, за които е бил отреден парцел * по плана от 1921 г. По КРП от 1965 г. относно процесния имот няма разлика в сравнение с плана от 1956 г. По КРП от 1980 г., действащ и понастоящем, процесният имот е част от имот пл. № ***, за който е отреден парцел * – ****, в кв. **. През 2005 г. е одобрено изменение на ПУП-ПР, като се променят границите на УПИ **– ****, *- „За летен театър“ и *** – **** – за озеленяване. По КККР, одобрени 2006 г., спорните 1718, 26 кв. м. съставляват реална част от поземлен имот с идентификатор ****.***.**, върху която реална част в момента се намират седалките на спортната площадка. Прието е, че от показанията на свидетелката Ф. М. също не се установява спорната площ да е била част от имота, придобит от МВО – Кърджали през 1922 г. – според свидетелката границите на придобития през 1922 г. имот стигат до спортната площадка.

Съдът е посочил, че дори да се приеме, че съществува идентичност между имота по на. а № **/192* г. и процесния имот, то върху имота са реализирани благоустройствени мероприятия и той не съществува реално във вида в който е отнет. Същият е в терен, предвиден за изграждане на летен театър – в УПИ * „За летен театър“, в кв. **, с площ от 7450 кв. м. В този терен има изградена спортна площадка „Арена“ с трибуни (спорната реална част попада под част от трибуните), подиум на 1 етаж с площ от 45 кв. м., 2 бр. съблекални от 70 кв. м., 2 бр. санитарни помещения от 30 кв. м. Имотът и съоръженията се ползват за културни цели и функционират като летен театър. Имотът е станал публична държавна собственост, която впоследствие е трансформирана в публична общинска собственост, поради което не подлежи на реституция. За имота е съставен А. № ****/15. 08. 200* г., чиято удостоверителна доказателствена сила не е оборена от събраните по делото доказателства.

В изложение към касационната жалба се поставят следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. Съставлява ли пречка за реституиране на недвижим имот по ЗВСОНИ, ако същият е застроен след отчуждаването му?

2. Съставлява ли пречка за реституиране на недвижим имот по ЗВСОНИ, ако в същия след отчуждаването му са извършени благоустройствени мероприятия, които по правното си естество не представляват строеж?

Въпросите не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на иска по чл. 108 ЗС и отговорите на същите не биха повлияли на изхода на делото.

Това е така, защото въззивният съд е приел, че искът по чл. 108 ЗС е неоснователен, тъй като от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не се установява спорната реална част от 1718, 26 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *****.***.** по КККР на [населено място], целият с площ от 6580 кв. м., който имот е включен в парцел * „За летен театър“, в кв. ** по регулационния план на [населено място], да е била придобита от Мюсюлманска вероизповедна община – Кърджали с договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № **/192* г. Тоест, решаващият извод за неоснователност на иска е недоказване на заявеното от ищеца придобивно основание по отношение на Мюсюлманска вероизповедна община – Кърджали, чийто правоприемник е Мюсюлманско изповедание – София. Във връзка с този решаващ извод няма поставен правен въпрос.

Като допълнителен аргумент въззивният съд е посочил условно – дори да бе установено, че имотът е част от предмета на сделката от 1922 г., то същият не подлежи на възстановяване по ЗВСОНИ, тъй като върху него има реализирани благоустройствени мероприятия. Този извод на въззивния съд не е от решаващо значение за изхода на делото, поради което и поставените във връзка с този извод въпроси не представляват общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, което би могло да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение за проверка на правилността му. В този смисъл са и разясненията, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, точка 1.

В останалата част изложението съдържа оплаквания за постановяване на въззивното решение при допуснати съществени процесуални нарушения, при необоснованост на фактическите изводи и в противоречие с материалния закон. Тези оплаквания представляват касационни основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК и обсъждането им в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо.

Ответната страна по касационната жалба не претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260002 от 29. 04. 2024 г. по в. гр. д. № 800/2014 г. на Пловдивския апелативен съд, II търговски състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: