ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 2547София, 22.08.2025 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 1386/2025

година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. В. от [населено място] срещу определение № 130 от 10.03.2025 г. по в. ч. гр. д. № 43/2025 г. на Видински окръжен съд, потвърждаващо определение № 6 от 14.01.2025 г. по гр. д. № 280/2024 г. на Кулски районен съд, с което е прекратено производството по предявения от частната касаторка срещу „Ю. Б. АД иск с правно основание чл. 439 ГПК и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

В частната касационна жалба се твърди, че определението е неправилно. Изразено е несъгласие с извода на въззивния съд за неприложимост на специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК поради предмета на предявения по чл. 439 ГПК иск. Частната касаторка поддържа становище, че качеството и на „потребител на финансови услуги“ по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП произтича от факта, че с производството по чл. 439 ГПК се оспорва принудителното изпълнение по изп. дело № 541/2009 г. по описа на ЧСИ с рег. № 724, образувано по издадени в полза на „Ю. Б. АД заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 09.04.2009 г. по повод неизпълнение на задължение, произтичащо от договор за потребителски кредит, сключен между нея и банката.

Ответникът по частната касационна жалба – „Ю. Б. АД, [населено място] – оспорва същата и моли за недопускането до разглеждане по съображения в писмен отговор от 30.06.2025 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди обжалваното определение, с което Кулски районен съд е прекратил производството по делото, образувано по иск с правно основание чл. 439 ГПК на М. Д. В. срещу „Ю. Б. АД за признаване на установено, че М. Д. В. не дължи на банката сумите по изпълнителен лист от 09.04.2009 г. поради изтекла погасителна давност, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че не е налице основание за прилагане разпоредбата на чл. 113 ГПК по отношение на местната подсъдност на спора. Този извод е направен с оглед обстоятелството, че производството по чл. 439 ГПК не е свързано със сключения между страните договор за потребителски кредит и задълженията по него, а с оспорването на материалната законосъобразност на принудителното изпълнение поради настъпил правопогасяващ факт – изтичане на погасителна давност, след издаване в полза на Ю. Б. АД на изпълнителен лист и образуване на изпълнително производство.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК, касационното обжалване може да бъде допуснато при наличието на едно от изброените в чл. 280, ал. 1 т. 1- т. 3 и ал. 2 ГПК основания. В случая, в депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са развити само съображения по съществото на правния спор относно това дали ищецът притежава качеството „потребител”, но без да е формулиран конкретен въпрос във връзка с тях. Възпроизвеждащото част от мотивите на обжалваното определение твърдение на частната касаторка, че „въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за приложимостта на подсъдността по чл. 113 ГПК, когато искът е с правно основание чл. 439 ГПК и се цели да бъде установено, че длъжникът не дължи поради факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и че с предявяването на иск по чл. 439 ГПК ищецът вече има качеството на длъжник, който оспорва материалната законосъобразност на принудителното изпълнение, като в конкретния случай се позовава на изтекла погасителна давност и няма качество на потребител“, не представлява „въпрос“ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно задължителните указания по т. 1 и т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос следва да е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не може служебно да го изведе от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

От друга страна, дори да се счете, че е налице правен въпрос, касационното обжалване не може да бъде допуснато, тъй като не е доказано твърдяното противоречие с практиката на ВКС, доколкото определението по чл. 274, ал. 3 ГПК, на което се позовава частната касаторка, е постановено при напълно различни факти.

Касационният контрол не може да бъде допуснат и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради това, че същото е заявено само бланкетно, без да е аргументирано наличието на формиращите го две кумулативни предпоставки.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, 3 състав

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 130 от 10.03.2025 г. по в. ч. гр. д. № 43/2025 г. на Видински окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: