ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№.2561

гр. София, 25.08.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№216 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Люкос инженеринг” ЕООД срещу решение №183 от 09.05.2024 г. по в. гр. д.№345/2023 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е обезсилено решение №60 от 15.02.2023 г. по т. д.№907/2021 г. на ОС Пловдив, с което са отхвърлени исковете на „Люкос инженеринг” ЕООД против ответниците Х. К. Х. и „Сънидей“ ЕООД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 107 512.88 лв., представляваща сбор от сумите 50 874.34 лв., дължима по фактура №[ЕГН] от 03.10.2016 г. и сумата от 56 638.55 лв., дължима по фактура №[ЕГН] от 03.10.2016 г. и е прекратено производството по делото.

В жалбата се навеждат доводи, че решението е очевидно неправилно, тъй като, въпреки че исковата молба е абсолютно редовна, въззивният съд е обезсили първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото, като не е взел предвид, че никога не е било искано солидарно осъждане на ответниците, а дадените от съда указания са изпълнени изцяло.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, наред с поддържаната очевидна неправилност, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, вкл. задължителната такава, обективирана в ТР №1 по т. д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР №1 по гр. д.№1/2001 г. на ОСГК на ВКС: 1. Относно очертаване предмета на делото с обстоятелствена част...