ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4027

София, 29.08. 2025 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 23.04.2025 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 583/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. И. Е. срещу въззивно решение № 207/22.10.2024 г. по в. гр. д. № 327/2024 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 140/03.04.2024 г. по гр. д. № 1118/2023 г. на Ловешкия районен съд, с което е отхвърлен иск на жалбоподателката срещу М. М. А. по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК за лишаване от родителски по отношение на детето М. М. А..

Ответникът по касационната жалба М. М. А. не е подал писмен отговор на касационната жалба.

Касационната жалба e процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване и е редовна.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Касационната жалбоподателка твърди, че въззивното решение е неправилно, тъй като въззивният съд не е проследил за интересите на детето и не е съобразил, че бащата трайно не е давал издръжка, не е упражнявал родителските си права и не се е възползвал от предоставения му режим на лични контакти, както и че отчуждителното въздействие на единия родител (жалбоподателката има предвид себе си) не съставлява обективна причина другият родител да се дезинтересира от детето и да не изпълнява родителския си дълг.

В изложението на основания за допускане на касационно обжалване касационната жалбоподателка (процесуалният и представител) поставя следните правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. Следва ли да бъде доказано по несъмнен начин неполагането на грижа и/или недаване на издръжка от...