ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2120 гр. София, 23.04.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
Ф. В.
като изслуша докладваното от съдията А. Ц. гр. д. № 1068/2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на насрещните страни по делото – ищците В. Д. Д., Г. Д. К.-Ал-Р., Е. С. Н., М. С. Г., Д. П. Д., П. П. Д., Р. Д. К., Й. С. К., Д. Ж. К., чрез процесуалният им представител адв. И. Н. и ответникът О. П. представлявана от кмета К. Д., чрез юрк. М. Т. срещу решение № 177/22.10.2025 г. по в. гр. д. № 380/2025 г. на Пловдивския апелативен съд.
С въззивното решение Пловдивският апелативен съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е осъдил О. П. да заплати, на основание чл. 59 ЗЗД, на А. Г. Ц., П. Н. К., Д. Н. К., Р. Д., Й. С. К., Д. Ж. К. и Й. Ж. Д. сумата от 5 031,07 лв. на всеки от тях, на Д. П. Д. и П. П. Д. сумата от 3 354, 08 лв. на всеки от тях, на В. Д. Д. и Г. Д. К.-Ал-Р. сумата от 2 515,54 лв. на всяка от тях, на Е. С. Н. и М. С. Г. сумата от 1 677,02 лв. на всяка от тях, представляващи припадащите им се части от обезщетение за неоснователно обогатяване от включването на поземлен имот с идентификатор ... по КК на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с площ от 14851 кв. м. в публична зона за озеленяване за периода от 06.02.2018 г. до 05.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 06.02.2023 г. до окончателното изплащане. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД над присъдените с решението на въззивния съд суми до пълния им предявен размер.
Ищците обжалват въззивното решение в отхвърлителната му част, а ответникът в осъдителната му част.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на III г. о., съобрази следното:
В обжалваното решение въззивният съд е установил, че В. Д. Д., Г. Д. К.-А.-Р., А. Г. Ц., Е. С. Н., М. С. Г., Д. П. Д., П. П. Д., П. Н. К., Д. Н. К., Р. Д. К., Й. С. К., Д. Ж. К. и Й. Ж. Д. са предявили против О. П. искове с правно основание чл. 59 ЗЗД общо за сумата от 381 836 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на съсобствения им недвижим имот с идентификатор ... по КК на [населено място], който съгласно общия устройствен план на града, приет с решение № 375, взето с протокол № 16 от 05.09.2007 г. на Общински съвет – П., попада в зона за озеленяване.
От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че с решение № 14521 от 18.05.2001 г. на ПК П. на наследниците на Г. и Д. К. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот от 14.864 дка, находящ се в строителните граници на [населено място], местност Южна индустриална зона. За безспорно е прието, че ищците са наследници на Д. Г. К. и Г. В. К. със следните части от възстановения имот: за В. Д. Д. – 3/ 84 ид. ч., за Г. Д. К.-Ал-Р.– 3/ 84 ид. ч., за А. Г. Ц. – 6/ 84 ид. ч., за Е. С. Н. – 2/ 84 ид. ч., за М. С. Г. – 2/ 84 ид. ч., за Д. П. Д. – 4/ 84 ид. ч., за П. П. Д. – 4/ 84 ид. ч., за П. Н. К. – 6/ 84 ид. ч., за Д. Н. К. – 6/ 84 ид. ч., за Р. Д. К. – 6/ 84 ид. ч., за Й. С. К. – 6/ 84 ид. ч., за Д. Ж. К. – 6/ 84 ид. ч. и за Й. Ж. Д. – 6/ 84 ид. ч. Останалите 24/ 84 ид. ч. се притежават от М. Я. като наследник на Е. Д. С., която не участва по делото и от наследниците на С. Д. Д., производстото по отношение на която е прекратено.
Въззивният съд е приел за установено, въз основа на експертното заключение на съдебно-техническата експертиза, че процесният имот към настоящия момент е заснет с идентификатор 56784.536.528 по КК на [населено място]. С решение от 2007 г. на Общински съвет - П. е приет общ устройствен план, съгласно който описаният имот попада в зона за озеленяване. През септември 2015 г. е одобрен ПУП, съгласно който процесният имот попада в УПИ I - за озеленяване на С. – юг. Допуска се застрояване единствено свързано с отдих, но не повече от 1% за площи по - големи от 3 ха и 2% за площи по-малки от 3 ха. С решение от 24.11.2022 г. на Общински съвет П. е приет нов ОУП на П., като процесният имот попада в територия обозначена с код Оз, озеленени територии за широко обществено ползване, при застроителни параметри: преместваеми търговски обекти до 1% от площта и открити обекти за спортни и културни развлечения на площ до 10% от зоната.
Съдът е посочил, че по делото са допуснати и две съдебно-оценителни експертизи, първоначална, според която средният пазарен наем на процесния недвижим имот според предназначението му за зелена площ за периода 06.02.2018 г. до 05.02.2023 г. възлиза на 70 435 лв., и повторна, според която за същият период като търговски обект средният пазарен наем е 248 303 лв.
Изложени са съображения относно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД, в която е създадена възможност при неоснователно разместване на имуществени блага, имущественото равновесие между отделните субекти да бъде възстановено, като онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, бъде осъден да върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Посочено е, че когато се претендира обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот, правото на обезщетение на собственика е обусловено от неоснователното ползване от трето лице, обогатяването се изразява в спестени средства за наем на имота, а обедняването - в пропусната възможност за получаване на такъв.
Съдът е приел за безспорно установено, че с приетия през 2007 г. ОУП на [населено място] процесният имот попада в зона за озеленяване по чл. 61, ал. 2 ЗУТ, а с ПУП от 2015 г. е отреден за озеленяване. Посочил е, че с включването на поземлен имот в територията по чл. 61, ал. 2 ЗУТ за собственика възниква забрана за неговото застрояване, тъй като съгласно чл. 51, ал. 3 ЗУТ незастроени поземлени имоти, попадащи в територии, за които с общи или с подробни устройствени планове е предвидено, но не е реализирано предназначението по чл. 61, ал. 2 или друго специфично предназначение по чл. 61, ал. 3, могат да се използват до реализиране на предвижданията на плана само за изграждане или поставяне на открити обекти за спортни дейности и площадки за игра по реда на чл. 55. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗУТ урежда позитивното задължение на общината да определи част от територията на населеното място за озеленяване, за изпълнението на което законът й дава право да използва имоти – частна собственост, като с отреждането на частен имот за обществено ползване за общината се поражда задължението да го отчужди /чл. 62, ал. 5 ЗУТ/ и да реализира мероприятието. Именно от този момент общината разполага с обективната възможност да ползва имота за реализация на плана, като същевременно собственикът му се лишава от ползването му. Реализацията на мероприятието, за което е отреден имотът, е поставено в зависимост от неговото отчуждаване, а дотогава правното положение на собственика е сходно с това на голия собственик – макар и да е притежател на правото на собственост той не може да ползва имота съобразно своите интереси и нужди /да го благоустрои, застрои или постави преместваеми обекти/, а само съобразно ограничението на чл. 51, ал. 3 ЗУТ.
Горното обосновало извода на въззивния съд, че с отреждането на имота за обществено мероприятие за общината е възникнало задължението да го отчужди и от този момент до отчуждаването му собственикът е лишен от ползването му, за който период има право на обезщетение в размер на пазарния наем. Като без значение за отговорността на общината по чл. 59 ЗЗД е обстоятелството, че благоустрояването не е реализирано, т. е. че имотът не се използва за обществени нужди, тъй като с отреждането му за озеленяване общината разполага с обективната възможност да го ползва, упражняването на която зависи единствено от намерението на компетентните общински органи да изпълнят предвиждането. Обстоятелството, че ответникът реално не е използвал тази чужда вещ или не е реализирал приходи, е без значение за успешното провеждане на иска по чл. 59 ЗЗД, когато той е имал фактическа власт върху вещта и ползването обективно е било възможно. Съобразявайки изложеното съдът е приел, че за времето от отреждането на процесния имот за изграждане на зелени площи с ПУП от 2015 г. до датата на подаване на исковата молба, през което време имотът не е бил отчужден, ищците са били лишени от възможността да го използват и да реализират печалба от него и за този период имат право на обезщетение по чл. 59 ЗЗД.
В допълнение съдът е посочил, че извод в обратния смисъл не би могъл да се изведе и от обстоятелството, че с изменението на ОУП от 24.11.2022 г. е предвидена възможност за застрояване с преместваеми търговски обекти и открити обекти за спортни и културни развлечения, при което по силата на чл. 62, ал. 6 и 7 ЗУТ частните имоти, отредени за озеленяване, не подлежат на отчуждаване, от което следва, че независимо от отреждането на имота за обществени нужди собственикът може да го използва за търговска цел, с което той не се лишава от неговото ползване. Според цитираните по-горе разпоредби възможността за изграждане на обекти по ал. 7, т. 3 – 6 може да се предвиди само с ПУП, докато в случая посочената възможност е уредена с изменение на ОУП, което прави същия нищожен в тази част.
В мотивите си въззивният съд е посочил, че не споделя становището на първостепенния съд, че засягането правата на ищците произтича не от отреждането на имота за озеленяване, а от бездействието на общината да го отчужди. В тази връзка съдът е изложил, че ищците не твърдят, че правата им са нарушени в резултат на конкретни действия или бездействия на административен орган или длъжностно лице. В обстоятелствената част на исковата молба макар и да се посочва, че са правени предложения на общинската администрация да отчужди имота, не се съдържат твърдения за причинени вреди от административен орган при изпълнение на административна дейност и липсват твърдения за причинени вреди от отказа на общината да отчужди имота. Ищците търсят обезщетение за невъзможността за ползват имота, поради което обедняват, а ответната община се обогатява без основание за тяхна сметка от спестения наем. Според съда дори и да предявят иск за причинените вследствие на бездействието на общината да отчужди имота вреди, съизмеряващи се с пазарната стойност на имота, вземането по този иск е различно от вземането на ищците по настоящия иск, което е за неоснователно обогатяване вследствие на лишаването им от ползване.
Въззивният съд е и отбелязал, че без значение за отговорността на общината е и обстоятелството, че след изтичане на петгодишния срок за отчуждаване /след обявяване на разпоредбата на чл. 208, ал. 1 ЗУТ за противоконституционна в частта относно предвидения 15 – годишен срок за отчуждаване на имоти, отредени за озеленяване с Решение № 14/ 15.10.2020 г. на КС по к. д. № 2/ 2020 г./ ищците не са поискали изменение на подробния устройствен план за техния имот на основание чл. 208, ал. 1 вр. чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като то не рефлектира на правото им по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на размера на обезщетението, съизмеряващ се с средномесечния пазарен наем на имота, въззивният съд е съобразил експертните заключения на приетите по делото две съдебно-оценителни експертизи. Посочил е, че по първоначалната, според която средният пазарен наем за процесния период 06.02.2018 г. до 05.02.2023 г. е в размер на 70 435 лв., вещото лице е взело предвид отреждането на имота за озеленяване и невъзможността да се ползва за други цели, докато по повторната наемът от 248 303 лв. е определен по средна пазарна цена на имот за търговско предназначение. При преценка размера на наема като еквивалент на обедняването на ищците, респективно обогатяването на ответника съдът е приел, че следва да се съобрази реалното състояние на имота към датата на отреждането му. В тази връзка е изложил, че по делото не е спорно, че имотът не е благоустроен, като по думите на вещото лице И. Г. представлява нива. При това положение съдът е приел, че следва да се възприеме първото заключение, според което наемът за процесния период възлиза на 70 435 лв. При съобразяване на горното и притежаваните от ищците квоти от съсобствеността въззивният съд е достигнал до извода, че предявените искове следва да се уважат за следните суми: по 5 031, 07 лв. за А. Г. Ц., П. Н. К., Д. Н. К., Р. Д., Й. С. К., Д. Ж. К. и Й. Ж. Д. за притежавания от тях дял от 6/ 84 ид. ч., по 3 354, 08 лв. за Д. П. Д. и П. П. Д. за дела им от 4/ 84 ид. ч., по 2 515, 54 лв. за В. Д. Д. и Г. Д. К.-А.-Р. за дела им 3/ 84 ид. ч. и по 1 677, 02 лв. за Е. С. Н. и М. С. Г. за дела им от 2/ 84 ид. ч.
В касационната жалба на ищците се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение в обжалваните части, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове в посочените в касационната жалба размери.
В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са формулирани следните въпроси:
1.Длъжен ли е съд да извърши самостоятелна преценка на основателността на експертното заключение и въобще на годността му да изясни фактите по спора, като изложи изрични мотиви за това? В частност – при противоречиви заключения на вещи лица по един и същ фактически въпрос, въз основа на кои критерии съдът кредитира, съответно отхвърля изводите на даденото заключение?;
2.Как следва да бъде определен размерът на обезщетението за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД във връзка с лишаване на кредитора от ползите на негова вещ – въз основа на обективни критерии /пазарен наем/, или отговорността на длъжника следва да се намали въз основа на субективното му поведение, водещо до намаляване на функционалните възможности за позлване на вещта?.
В касационната жалба на ответника се релевират оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на атакуваното решение в обжалваните части, иска се обезсилването му, респ. отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по исковите претенции на А. Г. Ц., П. Н. К., Д. Н. К. и Й. Ж. Д.. Посочено е, че производството пред въззивния съд е образувано въз основа на подадената от ищците обща въззивна жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд решение. С нарочна молба от 22.04.2025 г. адв. И. Н. в качеството си на процесуален представител на ищците А. Г. Ц., П. Н. К., Д. Н. К. и Й. Ж. Д. е заявил, че посочените лица не поддържат подадената въззивна жалба. С влязло в сила разпореждане № 1709/30.04.2025 г. първоинстанционният съд е върнал въззивната жалба в частта й, подадена от тези ищци. Предвид посоченото се твърди, че спрямо тези лица първоинстанционното решение е влязло в законна сила и като се е произнесъл по техните претенции въззивният съд е излязъл извън пределите на подадената въззивна жалба, поради което въззивнито решение в посочената част е недопустимо.
В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК, като са формулирани следните въпроси:
1.Длъжен ли е въззивният съд да определи правилно обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните?;
2.Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по заявените от страните доводи, твърдения и възражения, както и да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства от значение за решаването на спора, като посочи конкретно направените въз основа на тях сви изводи?;
3.Следва ли съдът да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, да бъдат подробно обсъдени и всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост /а не изолирано едни от други/, които има значение за решението по делото? Следва ли също така въззивната инстанция, при осъществяване на тази своя решаваща дейност, да спазва правилата на формалната и правната логика, т. ч. фактическите му констатации и правните му изводи да са обосновани?;
4.Следва ли при очертани в доклада пред първа инстанция спорни обстоятелства, съдът да мотивира решението си с други обстоятелства по делото, които не са посочени в доклада по делото и чието доказване не е възложено на страните и същите не са могли да вземат становище и да представят доказателства?;
5.Следва ли докладът по чл. 146 ГПК да съдържа посочване на обстоятелства, от които произтичат правата и възраженията на ищеца и ответника, като в случай на пропуск на такова посочване, дължи ли въззивният съд допълване на доклада по делото, в случай, че предявеното от ответника възражение не е включено в доклада на първоинстанционния съд по чл. 146, ал. 1 ГПК?;
6.Следва ли изводите на решаващия съд за обстоятелствата, които имат значение за спора, да съответстват на събраните по делото доказателства?;
7.Достатъчно ли е отреждането на даден имот за публично мероприятие, за да се приеме за доказано, че за собственика му възниква забрана за неговото ползване?;
8.При липса на извършено отчуждаване в предвидения от закона ред на частен имот, налице ли е обективна възможност община да ползва имота за реализацията на предвижданията на плана и на какво правно основание би осъществявала фактическа власт върху имота? И ако е налице обективна възможност за ползване на частен имот, отреден за публично мероприятие, без да е придобит по законовия ред, добросъвестен ползвател ли е субектът, който го ползва и следва ли да дължи обезщетение на плоскостта на неоснователното обогатяване?;
9.Ползвател ли е общината/държавата на частен имот, който е отреден за публично мероприятие по смисъла на чл. 205 ЗУТ и лишен ли е собственикът на имота, отреден за публично мероприятие на община/държава от правото да ползва имота и да получава добитите от него?;
10.Следва ли да е приложен планът, за да се приеме, че даден имот е озеленена площ за широко обществено ползване по смисъла на чл. 61, ал. 2 ЗУТ или е достатъчно отреждането му по общ устройствен план/подробен устройствен план?;
11.В обвързана компетентност ли е кметът на общината да отчужди частен имот в хипотезата на чл. 62, ал. 5 ЗУТ и налице ли е специален ред по Закона за устройство на територията за отчуждаване на имотите по чл. 62, ал. 5 ЗУТ? Разпоредбата на чл. 5 дерогира ли изискването на провеждане на отчуждителни процедури по реда на чл. 208 във връзка с чл. 205, ал. 3 ЗУТ?;
12.При бездействие на общинска администрация да отчужди частен имот, попадащ в терен, отреден за обществено мероприятие, допустимо ли е засегнатите собственици на части имоти да търсят правата си по реда на чл. 59 от Закона за задълженията и договорите и периодът на търсеното обезщетение свързан ли е със сроковете по чл. 208, ал. 1 ЗУТ?;
13.Какво е съотношението между субсидиарността на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и възможността с друг иск да бъдат защитени различни материални субективни права?;
14.Изпълнен ли е фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, когато собственик на имот не твърди да е лишен от неговото ползване, и същият не се държи и ползва от друго лице?;
15.За да бъде уважен искът по чл. 59 ЗЗД, следва ли ответникът да осъществява фактическа власт спрямо вещта?;
16.Административните действия на конкретен административен орган, свързани с одобряването на устройствените планове, които подлежат на съответния административен и съдебен контрол, разкриват ли елемент на неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59 ЗЗД?;
17.За да се квалифицира искът по чл. 59 ЗЗД, следва ли в исковата молба да са изложени твърдения, че е налице имуществено разместване, без да е възникнало валидно правоотношение, което да оправдае имущественото разместване?;
18.На каква база следва да се определи вземането за неоснователно обогатяване – като пазарен наем, съобразно начина на реално използване на вещта, като пазарен наем, съобразно неговото предназначение или като пазарен наем в хипотезата на една предполагаема възможност за увеличаване на имуществото на ищеца, от която той евентуално е бил лишен?;
19.При уважен иск по чл. 59 ЗЗД, какви са критериите за изчисляване на паричното обезщетение за ползването на имота?;
20.Следва ли да е реализирана в действителност имуществената облага от страна на ползвателя или може да е преддполагаема такава?
Срещу подадените две касационни жалби са постъпили два отговора от двете страни, всяка една от който оспорват допустимостта и основателността на подадената от другата страна жалба.
Съставът на Трето гражданско отделение на ВКС намира следното по поддържаните основания за допускане на касационно обжалване:
Съобразно константната съдебна практика, включително задължителната практика на ВКС, респективно ВС, обективирана в Tълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и ППВС № 1/10.11.1985, едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Когато съдът се е произнесъл по непредявен иск, постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. Решението е недопустимо, когато искът е разгледан от некомпетентен съд. Въззивното решение е недопустимо и когато въззивната инстанция се е произнесла по непредявена или недопустима въззивна жалба, например при подаване след преклузивния срок или от ненадлежна страна, както и когато не е поправена в срок в случай на нередовност или ако въззивната жалба е оттеглена.
В настоящия случай съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо в частта му, с която въззивният съд се е произнесъл по исковете на А. Г. Ц., П. Н. К., Д. Н. К. и Й. Ж. Д., поради което настоящият състав намира, че в посочената част решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК.
В останалата част въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по жалбата на Общината по въпрос 12.При бездействие на общинска администрация да отчужди частен имот, попадащ в терен, отреден за обществено мероприятие, може ли засегнатите собственици на частни имоти да търсят правата си по реда на чл. 59 от Закона за задълженията и договорите?“. Този въпрос е решаващ за формиране на правните изводи на въззивния съд. По този въпрос има постановена съдебна практика с решение № 2/20г. по гр. д. 2296/19г. на ІІІ
ГО и се формира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на ищците. И двата въпроса в изложението им са поставени във връзка с твърдението в жалбата, че въззивният съд не се е мотивирал защо е възприел първото заключение на вещото лице по техническата - оценителна експертиза. Напротив, въззивният съд се е обосновал защо възприема заключението на вещото лице по първата експертиза, а именно поради обстоятелството, че относно размера на обогатяването и обедняването, респективно, при определяне на средната пазарна наемна цена за ползването на имота от значение е състоянието му към момента на отреждането за обществени нужди. Освен това, когато се прилага чл. 59 ЗЗД се взема предвид по - малката от двете стойности на обедняването и обогатяването. В случай, че имотът е ползван като нива, обогатяването би било от ползването на нива, а не от хипотетичната възможност имотът да е бил използван за търговски нужди и да се извлича печалба.
Воден от горното, ВКС, състав на Т. Г. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 177/22.10.2025 г. по в. гр. д. № 380/2025 г. на Пловдивския апелативен съд в частта му, с която след като частично е отменено решение № 159/17.02.2025 г. по гр. д. № 333/2023 г. на Пловдивския окръжен съд, е осъдена О. П. да заплати, на основание чл. 59 ЗЗД, на А. Г. Ц., П. Н. К., Д. Н. К. и Й. Ж. Д. сумата от 5 031,07 лв. на всеки от тях, представляваща припадащите им се части от обезщетение за неоснователно обогатяване от включването на поземлен имот с идентификатор ... по КК на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с площ от 14851 кв. м. в публична зона за озеленяване за периода от 06.02.2018 г. до 05.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 06.02.2023 г. до окончателното изплащане, по касационната жалба на О. П.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата обжалвана част по жалбата на О. П. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по поставения въпрос - При бездействие на общинска администрация да отчужди частен имот, попадащ в терен, отреден за обществено мероприятие, може ли засегнатите собственици на частни имоти да търсят правата си по реда на чл. 59 от Закона за задълженията и договорите?“.
УКАЗВА на О. П. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 514,47 евро, като при неизпълнение в срок, касационната й жалба ще бъде върната.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 177/22.10.2025 г. по в. гр. д. № 380/2025 г. на Пловдивския апелативен съд в останалата обжалвана от ищците В. Д. Д., Г. Д. К.-А.-Р., Е. С. Н., М. С. Г., Д. П. Д., П. П. Д., Р. Д. К., Й. С. К., Д. Ж. К. негова част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: