ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 380/09.09.2025 г.

Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

като разгледа докладваното от съдия Надежда Трифонова касационно частно дело № 751 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е образувано на основание чл. 43, т. 2 от НПК по повод определение № 1864 от 06.08.2025 г. на съдия Марина Ив. Мавродиева, съдия-докладчик по НАХД № 2754/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас, LIII наказателно отделение, с искане за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по НАХД № 2754/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас е било образувано по постъпила жалба от А. Д. М., против наказателно постановление № 25-4058-000856/02.07.2025 г. на Началник сектор в ОД МВР Бургас, сектор ,,Специализирани полицейски сили“ – гр. Бургас. Жалбоподателят А. Д. М. е съдия в Районен съд – Бургас.

Съдията-докладчик е констатирал, че в случая са налице предпоставките на чл. 43, т. 2 НПК и с определение № 1864 от 06.08.2025 г. е прекратил съдебното производство по делото и го е изпратил на Върховния касационен съд на Република България по компетентност за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото.

Настоящият съд следва да посочи, че хипотезата по чл. 43, т. 2 от НПК се отнася до случаите, в които обвиняемият или пострадалият е съдия, прокурор или следовател, действащ в района на съда, компетентен да разгледа делото. При подобни обстоятелства, когато делото се разглежда от съдии, правораздаващи в същия съдебен район, съществува значителна по степен вероятност от проява на пристрастие, която поставя под съмнение справедливостта на съдебния процес. Поради това, съдебната практика трайно възприема, че в...