ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2649

[населено място], 15.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на десети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П.

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 1073 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „П. Б. ЕООД срещу определение № 647/07.03.2025 г. по ч. гр. д. № 576/25 г. на Апелативен съд София, с което е допуснато обезпечение по гр. д. № 434/2023 г. на Софийски градски съд по иск на „К. Т. Интернешънъл“ ЕООД срещу жалбоподателя с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Жалбоподателят изразява становище за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Навежда оплаквания, че с допуснатата обезпечителна мярка е постигнат ефектът на извънсъдебно прихващане, за което липсва каквото и да е основание. Претендира достъп до касационен контрол като обосновава отклонение на разрешението, дадено от въззивния съд, от практика на ВКС по въпросите: “Длъжен ли е съдът да извърши конкретно преценка дали са налице предпоставките за допускане на обезпечението и за наличието на обезпечителна нужда с оглед данните и събраните доказателства по делото?“, „Възможно ли е да се налага обезпечителна мярка: спиране на изпълнителното дело с цел извършване на прихващане между събрани суми по изпълнително дело, образувано въз основа на изпълнителен титул по друго дело между страните, ако към датата на волеизявлението за налагане на обезпечението съдебното решение по настоящия спор между същите страни относно съществуването на други задължения не е влязло в сила?“, “Какъв следва да бъде характерът на затрудненията за осъществяване на правата по бъдещото решение, за да обосноват наличие на обезпечителна нужда по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 2, ГПК?“ На самостоятелно основание посочва, че определението на апелативния съд е очевидно неправилно. Претендира за отмяна на обжалваното определение.

Ответникът по касационната частна жалба „К. Т. Интернешънъл“ ЕООД е депозирал отговор, с който изразява становище за нейната неоснователност и недопустимост.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима.

С обжалваното определение в резултат от извършена инстанционна проверка въззивният съд е допуснал обезпечение чрез спиране на изпълнителното производство по изп. д. № 20257880400057 по описа на ЧСИ рег. № 788 на предявения от „К. Т. Интернешънъл“ ЕООД срещу „П. Б. ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в размер 33 249, 11 лв. при определена парична гаранция в размер на 3 300 лв. В мотивите на определението съставът е констатирал, че, за да отхвърли подадената молба, първоинстанционният съд е приел, че липсва предпоставката да е налице съответствие на обезпечителната мярка с обезпечителната нужда. В противовес на тези мотиви, апелативният съд е отрекъл да е налице сочената пречка. Изложил е съображения, че невъзможността да се извърши прихващане в изпълнителното производство не лишава ищеца от възможността да предяви иск по чл. 439 ГПК като се позове на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене по предходното дело, който факт е евентуалното бъдещо положително решение по настоящото дело.

Допускането на касационно обжалване предполага подробно аргументирано от касатора наличие на някое от основанията за факултативен или директен достъп до касационен контрол, като според разясненията в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, касационната инстанция следи служебно единствено за пороците нищожност и недопустимост.

Първият и третият въпрос не могат да послужат като основание за достъп до касационен контрол, тъй като са твърде общо зададени и не кореспондират с оплакванията в касационната жалба. Отделно, съдът е посочил, че единствената причина за отказ да бъде допуснато обезпечението от първоинстанционния съд е несъответствие на обезпечителната мярка с обезпечителната нужда, а не, че обезпечителна нужда липсва. Тя се презумира при осъдителните искове.

Вторият въпрос също не е поставен прецизно. Отделно, той изисква проверка на фактите по делото и представените доказателства, т. е. проверка за законосъобразността на изводите, до които е достигнала въззивната инстанция, което не може да бъде постигнато в производството по селекция. Поставеният въпрос не е общозначим, а е поставен в контекста на конкретните факти по спора. Ето защо, той не удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Очевидната неправилност е обоснована отново с извършване на неправилна преценка от страна на въззивната инстанция на представените по делото доказателства. Това се явява в пряко противоречие с константната практика на ВКС, която извежда като условие за достъп до касация на това директно основание порокът да е установим при запознаване с мотивите без необходимост от проверка и анализ на доказателствения материал по делото.

Тъй като не са налице предпоставките за достъп до касационен контрол, такъв следва да бъде отказан.

С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 647/07.03.2025 г. по ч. гр. д. № 576/25 г. на Апелатвен съд София.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.