О П Р Е Д ЕЛ Е Н И Е

№ 2914

гр. София, 09.10.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

А. Ц.

като разгледа докладваното от съдия Цанова дело № 1186/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от А. К. Б. и М. Х. С., действащи чрез адв. Т., касационна жалба срещу решение № 3792/14.12.2022 г. на СГС, ГО, ІV- а състав по в. гр. д. № 7328/2022 г., с което е отменено решение от 22.02.22 г. на СРС, 78 състав по гр. д. № 63289/2021 г., поправено с решение от 11.04.2022г. и вместо него е признато за установено, че А. К. Б. и М. Х. С. дължат солидарно на Етажната собственост с адрес в [населено място], [улица] сумата от 8673,36лв.- остатъчна стойност от задълженията за разходи за управление и поддържане на етажната собственост за периода м.09.2018 г.- м.12.2020 г., ведно със законната лихва от 30.06.21г., за което вземане и издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 08.07.2021г. по ч. гр. д. № 38240/2021г. по описа на СРС, 78 състав, и са присъдени разноски.

В касационната жалба са изложени доводи за нищожност на въззивното решение, както и за неговата неправилност поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост.

С жалбата е представено изложение по чл284, ал.3, 1 ГПК, в което касаторите поставят две групи въпроси, по отношение на които твърдят, че са налице основания за допускане на касационно обжалване. Материално - правните въпроси са следните: 1/ „Когато етажната собственост се състои само от нежилищни обекти и на ОС на ЕС не е взето решение за размера на месечната такса за разходи за управление и поддръжка, как следва да се разпределят консумативните разходи, ако някои от обектите са отдадени под наем, освен това само в някои от обектите се извършва търговска дейност, свързана с достъп на външни лица (посетители), включително и на голям брой служители (назначени или от собствениците, или от дружествата - наематели на обектите) и по отношение на тези обекти не е налице хипотезата на чл.51, ал.6 от ЗУЕС? В този случай консумативните разходи следва ли да се преразпределят при съобразяване с чл.51, ал.5 от ЗУЕС (от трикратния до петкратния размер) като се отчете наличието на външни лица и броя на назначените служители, присъстващи в различните офиси, или разходите се дължат по равно само между собствениците на осн. чл.51, ал.1 от ЗУЕС? Ако разпределението на разходите е извършено по равно спрямо броя на собственици, без да се съобрази броят на обитателите, това поставя ли едни собственици в положение да заплащат извършени в полза на друг разходи? В случаите, в които нежилищните обекти са отдадени под наем, собствениците ли дължат разходи за управление и поддръжка или наемателите?“, по който въпрос се твърди основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 2/ „Когато в ЕС има обитатели, разпределението на разходите за управление и поддръжка на ЕС осн. чл.51, ал.1 от ЗУЕС може ли да се извърши по равно само между собствениците, вместо между собствениците, ползвателите и обитателите? Собствениците на самостоятелните обекти - гаражи, следва ли да участват в разпределението на консумативните разходи?“, като се твърди, че първата част на въпроса е решена в противоречие със закона и съдебната практика на ВКС в определение №1097/17.11.2011 г., гр. д. № 630/11 г., ВКС, I ГО и др., а по втората част на въпроса няма трайна съдебна практика; 3/ „Как следва да се разбира и прилага разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗУЕС в частта „обитатели и членовете на техните домакинства“, когато етажната собственост се състои само от нежилищни обекти? Ежедневно присъстващият голям брой служители в част от офисите, може ли да се приравни под „обитатели“ по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗУЕС, или като част от персонала на юридическите лица да се приравни по аналогия на „членовете на техните домакинства в жилищните обекти“? В този случай, юридическите лица, в които са назначени тези служители, следва ли да заплащат за тях по-високи разходи за управление и поддръжка на ЕС, по който въпрос се твърди, че въззивният съд се произнесъл очевидно неправилно, а същевременно по него няма и съдебна практика; 4/. „Когато в една ЕС има обособени самостоятелни обекти - гаражи, собственост на физически или юридически лица и в тях има наематели на паркоместа, част от етажната собственост, и пешеходния достъп до тези обекти се извършва през портиера на етажната собственост с асансьора и/или през стълбището, то тези наематели в качеството им на обитатели, следва ли да участват в разходите за управление и поддръжка на ЕС? Могат ли в тази хипотеза да бъдат изключени от разходите за управление и поддръжка на ЕС, след като в нотариалния акт за собственост на гаражите е посочено, че същите са находящи на адрес, съвпадащ с адреса на етажната собственост и пешеходния достъп до тях се извършва през същата ЕС и това ще постави ли собствениците на другите обекти - офиси в положение да заплащат извършени в полза на друг разходи? Когато собственика на самостоятелен обект в ЕС - гараж, реализира приходи от отдаването му под наем, този собственик следва ли да участва в разходите за управление и поддръжка на ЕС?“, по който въпрос се твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Обосновават се и следните процесуално-правните въпроси: 1/ „При подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение с посочена солидарна отговорност на длъжниците и издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в която ответниците са осъдени да заплатят разходи за управление и поддръжка на етажната собственост солидарно, то в исковото производство, при наличие на доказателства за липса на солидарна отговорност, съдът следва ли да преразпредели задължението спрямо квотите на ответниците в съсобствеността, когато същите не са равни?“, отговорът на който въпрос се твърди, че е в противоречие с решение №234/12.10.2017 по гр. д. №4348/2016 на ВКС, ГК, IV ГО; 2/. „Необсъждането на доказателствата по делото и на твърденията на ответната страна, представлява ли нарушение на задължението на съда да мотивира съдебния си акт?, по който въпрос се твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практика на ВКС: решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г.; решение № 239 от 14.11.2012 г. по гр. дело № 1207/2011 г.; т.1 и т.2 от Постановление №1 от 10.11.1985г. на Пленума на ВС, както и с т.7 и т.8 от Постановление №1 от 13.07.1953г. на Пленума на ВС; 3/. „Следва ли съдът да обсъди поотделно всяко едно от доказателствата по делото и в тяхната съвкупност, с оглед направените фактически и правни изводи по делото?, по който въпрос се твърди противоречие с решение 159 от 15.03.2010 г. по гр. д. № 1654/2009 г. на ВКС. Подържат се и основанието по чл.280, ал.2, пр. 1- вероятна нищожност, както и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност.

Ответникът по касацията изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

ВКС, ГК, състав на ІV отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

За да постанови решението си по предявени на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.51, ал.1 вр. ал. 5 ЗУЕС вр. чл.6, ал.1, т.10 вр. т.8 ЗУЕС иск, СГС, ІV- а състав е приел, че ответниците А. К. Б. и М. Х. С. са собственици на самостоятелен обект - офис № 1 в сграда с режим на етажна собственост, състояща се от общо 8 броя офиси. По силата на договор за покупко-продажба от 28.08.2018 г., обективиран в нот. акт № 104, т. II, д. 183/2018г., нотариус с рег. № 189 НК, ответницата А. Б. е придобила целия обект на ет. 5 в сградата, като с договор за покупко-продажба от 12.12.2019 г., оформен с нот. акт № 3584, т. III, д. 328/2019 г., нотариус с рег. № 189 НК, е прехвърлила 30 % ид. ч. от собствеността за ответницата М. С.. С решения на общото събрание на етажната собственост от 26.09.2018 г., 18.07.2019 г., 27.09.2019 г. и 04.02.2021 г. е прието, че етажните собственици дължат месечните разходи във връзка с общите части на сградата, а именно: доставена електроенергия, поддръжка на асансьор, на абонатна станция, почистване на фасада, поддържане на чистота и портиерски услуги, в общ размер, съгл. съдебно-счетоводната експертиза, на 119 561.08 лв., дължими през процесния период: м. 09.2018 г. – м. 12.2020 г.; като касиерът на етажната собственост разпределя по реда на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС поравно според броя на собствениците в сградата. Позовал се е на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, съгласно който разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят; на чл. 51, ал. 4 ЗУЕС, съгласно който, когато по решение на общото събрание на собствениците или на сдружението в сградата има портиер, разходите за него се разпределят при условията и по реда на ал. 1 и 3; на та на чл. 51, ал. 5 ЗУЕС, която предвижда, че собственик, ползвател или обитател, който упражнява професия или извършва дейност в самостоятелен обект на етажната собственост, свързана с достъп на външни лица, заплаща разходите за управление и поддържане на общите части в размер от трикратния до петкратния размер, определен с решение на общото събрание, както и на легалната дефиниция на § 1, т.11 ДР на ЗУЕС, съгласно която „разходи за управление и поддържане“ са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата. Счел е, че така обсъдената нормативна уредба налага извод, че процесните разходи за консумативи и портиер представляват такива за управление и поддържане на общите части в етажната собственост по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и затова те следва да се разпределят именно по реда на тази разпоредба – поравно между етажните собственици. Изложил е, че взетото решение от общо събрание на етажната собственост има значение само за доказване на основанието, на което е предявен иска и дали се дължи годишна такса за управление, вкл. разходи за необходим и неотложен ремонт по поддържането, възстановяването и подобряването на общите части от етажната собственост (т. нар. необходими и полезни разноски), независимо от задължението за консумативни разноски по смисъла на § 1, т. 11 ДР на ЗУЕС. Приел е, че по аргумент от чл. 51, ал. 5 ЗУЕС, консумативните разходи за общите части на сграда в режим на етажна собственост не са необходими разноски, доколкото извършването им не е с оглед запазването на сградата и привеждането й в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност, а представляват разходи във връзка с нейното използване. Ето защо е счел, че независимо дали етажните собственици са взели решение на общо събрание съгласно чл. 3 ЗУЕС, разпределението на консумативните разходи за ползването на общите части не се извършва между етажните собственици, съразмерно на притежавания от тях дял в общите части на сградата, а поравно според броя на лицата (собственици, ползватели и обитатели) в етажната собственост, в който смисъл била и съдебната практика - решение № 60274/15.12.2021 г. по гр. д. № 1081/2021 г., ВКС, ІV г. о.; решение № 165/26.06.2019 г. по гр. д. № 4291/2018 г., ВКС, ІV г. о.; решение по гр. д. № 657/2012 г., ВКС, І г. о.; решение по гр. д. № 4291/2018 г., ВКС, ІV г. о. и определение № 409/20.05.2021 г., гр. д. № 1081/2021 г., ВКС, ІV г. о. В случая, именно по реда на чл.51, ал.1 ЗУЕС, съразмерно броя на етажните собственици в сградата през исковия период било извършено разпределението на разходите за консумативи и портиер, поради което и след като от общо дължимите 12 654,17 лв. ответниците са заплатили сумата от 3 890,81 лв., то те дължат остатъка от 8 763.36 лв., който иск с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, е уважен за предявената сумата от 8 673,36 лв.

По основанията за допускане на касационно обжалване:

Настоящият съдебен състав на ВКС, в съответствие с правомощията си за служебна преценка на допустимостта на обжалваното решение - т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и т. 10 от ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, счита, че независимо от формулираните от касаторите въпроси, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на евентуалната му недопустимост, поради нередовност на исковата молба, изразяваща се в противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум относно вида отговорност на ищците, както и в липса на конкретизация на стойността на отделните консумативни разходи по пера и общо, от които се претендира заплащането на 1/8.

Воден от горното, Върховния касационен съд, състав на ІV гр. отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 379214.12.2022г. на СГС, ГО, ІV- а състав, постановено по гр. д. № 7328/2022 г.

УКАЗВА на А. К. Б. и М. Х. С. в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото доказателства за платена по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 176,22 лв.

ДЕЛОТО да се докладва на председателя на ІV гражданско отделение на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавна такса в указания срок, респ. - на съдия - докладчика за прекратяване на производството.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/.

2/.