ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4192

гр. София 19.09.2025 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 22.01.2025 (двадесет и втори януари две хиляди двадесет и пета) година в състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. частно гражданско дело № 3251 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 23, ал. 3 от ГПК.

С определение № 389/09.08.2024 година на Апелативен съд Бургас, постановено по ч. гр. д. № 343/2024 година производството по делото е било прекратено като същото е изпратено на Върховния касационен съд за определяне на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК на друг равен по степен съд, който да разгледа който да разгледа предявения от Б. Я. М. иск за прогласяване на нищожността на определение № 624/02.12.2019 година на Апелативен съд Бургас, постановено по ч. гр. д. № 387/2019 година.

Производството пред Апелативен съд Бургас е било образувано въз основа на определение № 2002/02.08.2024 година на Окръжен съд Бургас, ІІІ-ти въззивен граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 1163/2024 година. В него е посочено, че с определение № 65/29.07.2023 година на Районен съд Момчилград, постановено по гр. д. № 98/2024 година производството по делото е било прекратено, като делото е изпратено на Окръжен съд Бургас, който да определи друг равен по степен съд, който да разгледа предявения иск. Самото исково производство било започнало след като пред Районен съд Ямбол било образувано гр. д. № 3211/2022 година, по предявен от Б. Я. М. иск за прогласяване на нищожността на определение № 624/02.12.2019 година на Апелативен съд Бургас, постановено по ч. гр. д. № 387/2019 година. Ищецът бил направил изрично искане делото да се разгледа от районен съд, извън района на Апелативен съд Бургас.

По този причина всички съдилища от районите на Окръжен съд Ямбол и Окръжен съд Сливен се били отвели от разглеждане на делото и последното било изпратено на Апелативен съд Бургас, който с определение № 450/24.10.2023 година, постановено по ч. гр. д. № 365/2023 година бил определил за компетентен съд Районен съд Бургас, на когото делото било изпратено. След получаване на делото в Районен съд Бургас, всички съдии от съда са се били отвели от разглеждане на спора, след което това били направили и съдиите от Районен съд Айтос, Районен съд Поморие, Районен съд Средец, Районен съд Карнобат, Районен съд Царево, Районен съд Несебър и съответно Районен съд М. Т. При това положение, тъй като всички съдии от районните съдилища, попадащи в съдебния район на Окръжен съд Бургас, се били самоотстранили от участие в производството и възможностите на Окръжен съд Бургас да определи друг равен по степен съд в съдебния му район били изчерпани, делото следвало да бъде прекратено пред Окръжен съд Бургас и съответно изпратено на Апелативен съд Бургас по компетентност.

От своя страна съставът на Апелативен съд Бургас е приел, че производството пред него било образувано след получаване на ч. гр. д. № 1163/2024 година на Окръжен съд Бургас и приложените към него частни граждански производства на районните съдилища на територията на този окръжен съд, както и тези от териториите на Окръжен съд Сливен и Окръжен съд Ямбол, а именно Районен съд Бургас, Районен съд Айтос, Районен съд Поморие, Районен съд Средец, Районен съд Карнобат, Районен съд Царево, Районен съд Несебър, Районен съд М. Т. Районен съд Сливен, Районен съд Котел, Районен съд Н. З. Районен съд Ямбол, Районен съд Елхово и Районен съд Тополовград. От същите било видно, че всички съдии от тези райони съдилища на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК са се били отвели от разглеждането на предявения от Б. Я. М. иск за прогласяване нищожността на определение № 624/02.12.2019 година на Апелативен съд Бургас, постановено по ч. гр. д. № 387/2019 година, предявен пред Районен съд Ямбол.

След тези отводи производството било изпратено на Окръжен съд Бургас за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа предявения иск. С определение № 2002/02.08.2024 година на Окръжен съд Бургас, ІІІ-ти въззивен граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 1163/2024 година делото било изпратено на Апелативен съд Бургас по компетентност за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа иска.

При постановените по спора отводи на съдиите от районните съдилища в съдебния район на Апелативен съд Бургас били изчерпани възможностите на този съд, съобразно разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от ГПК, да определи друг равен съд в района на своите териториални компетенции, който да разгледа предявения от Б. Я. М. иск.

Затова и на основание чл. 23, ал. 3 ГПК, делото следвало да се изпрати на ВКС, като горестоящ на апелативните съдилища, който да определи друг районен съд от района на друг апелативен съд, който да разгледа този иск.

Съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС преценява, че съдебния район на Апелативен съд Бургас обхваща съдебните райони на Окръжен съд Сливен, Окръжен съд Ямбол и Окръжен съд Бургас. Всички съдии от районните съдилища на територията на Окръжен съд Бургас са се отвели от разрешаването на спора по реда на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, тъй като ответник по иска е Апелативен съд Бургас, който осъществява инстанционен контрол върху постановените от тях съдебни актове.

Това води до невъзможност на всички районни съдилища на територията на Окръжен съд Бургас да формират съдебен състав, който да разгледа и разреши спора, което налага изпращането на делото на друг равен по степен съд, който да разгледа делото. Такава невъзможност е налице и за всички районни съдилища на териториите на Окръжен съд Сливен и Окръжен съд Ямбол, тъй като всички съдии в тях са си направили отвод от разглеждането на спора по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от ГПК ако поради отстраняване на съдии разглеждането на делото в съответния съд е невъзможно, горестоящият съд постановява изпращането му за разглеждане в друг равен съд. В случая обаче не се касае до съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което горестоящият съд по смисъла на чл. 23, ал. 3 от ГПК не е този, който е компетентен да разгледа спора по реда на инстанционното производство, а този който е такъв според установената в разпоредбите на чл. 61 и следващите от ЗСВ структура на съдилищата.

От разпоредбите на чл. 61, чл. 63, ал. 1, ал. 2 и ал. 4, чл. 81, ал. 2 и ал. 3, чл. 87, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ, а също така и от тези на чл. 101 и следващите от ЗСВ е видно, че съгласно структурата на съдилищата горестоящ съд на районния съд е съответния окръжен съд, а горестоящ на него е съответния апелативен съд, в чийто район той попада.

В случая компетентен да определи компетентния съд поначало е Окръжен съд Бургас. Доколкото обаче съдиите от всички районни съдилища на територията на този окръжен съд са се отвели от разглеждането на спора на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК и той не разполага с правомощия по отношение на районни съдилища, които не попадат в неговия район, такова определяне е невъзможно. Затова правомощието за определяне на друг равен по степен съд преминава към горестоящия на Окръжен съд Бургас съд. Това е Апелативен съд Бургас и именно той, а не ВКС, поначало е компетентен да определи равния по степен съд, който да разгледа спора по предявения от Б. Я. М. иск за прогласяване на нищожността на определение № 624/02.12.2019 година на Апелативен съд Бургас, постановено по ч. гр. д. № 387/2019 година.

Доколкото обаче този съд е ответник по предявения иск той не може да се произнесе по този въпрос, доколкото ответникът не може да определи точно кой съд да разгледа предявения срещу него иск.

Същевременно той не може и да изпрати делото на друг апелативен съд по свой избор, който да определи компетентен за разглеждането на спора съд по реда на чл. 23, ал. 3 от ГПК, тъй като законът не предвижда такова правомощие. Предвид на това другия равен по степен съд трябва да се определи от горестоящия на Апелативен съд Бургас съд, а именно ВКС. Това следва и от обстоятелството, че Апелативен съд Бургас не може да определя районни съдилища извън неговия район, които да разгледат спора, тъй като не е техен горестоящ съд, а в случая районните съдилища, на които той е горестоящ не могат да разглеждат спора.

С оглед изложеното е налице хипотезата на чл. 23, ал. 3 от ГПК и следва да бъде определен друг равен по степен съд, който да разгледа предявения от Б. Я. М. иск за прогласяване на нищожността на определение № 624/02.12.2019 година на Апелативен съд Бургас, постановено по ч. гр. д. № 387/2019 година. Настоящият състав намира, че като такъв следва да бъде определен Районен съд Раднево, на който ще следва да бъде изпратено делото за разрешаване на повдигнати с него правен спор.

По изложените съображения апелативният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК Районен съд Раднево като съд, който да разгледа предявения от Б. Я. М. иск за прогласяване на нищожността на определение № 624/02.12.2019 година на Апелативен съд Бургас, постановено по ч. гр. д. № 387/2019 година.

Делото да се изпрати на Районен съд Раднево, като на Апелативен съд Бургас и Окръжен съд Бургас бъде изпратен препис от настоящето определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.