ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4199

гр. София, 19.09.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДA

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. частно гражданско дело № 2824 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Г. В. К., чрез адв. В. Д., срещу въззивно определение № 1542/ 21.06.2024 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 1680/2024 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на касатора против определение № 8199/28.05.2024 г. по гр. д. № 3691/2024 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 130 ГПК.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно и моли същото да бъде отменено.

В изложението си касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, но правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК не е формулиран. Бланкетно (без аргументация) се сочат и основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК - вероятна недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното определение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната касационна жалба за допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното:

Производството по гр. д. № 3691/2024 г. на Софийски градски съд е образувано по искова молба на Г. К. против Прокуратура на РБ, с която се претендира осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 100 000 лв. за нарушение на чл. 3, чл. 6 и чл. 13 ЕКПЧ, 47 и чл. 48 ХОПЕС и чл. 29, чл. 45 и чл. 57 КРБ във връзка с пр. пр. № 3406/2024 г. на Апелативна прокуратура – София. Ищецът сочи, че на 26.03.2024 г. е получил препис от постановление от 19.03.2024 г. на прокурор при Апелативна прокуратура – София. Постановлението било незаконосъобразно, тъй като в него не било посочено в какъв срок и пред кой орган подлежи на обжалване. Предвид това, ищецът иска да му бъде присъдено обезщетение в посочения размер. Въззивният съд споделил мотивите на първоинстанционния съд за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес за страната, доколкото проверката за законосъобразност на актовете на прокурора се извършва по предвидения в наказателното производство инстанционен контрол. Освен това е приел, че изложените от ищеца фактически твърдения не попадат нито в приложното поле на ЗОДОВ (в изчерпателно изброените хипотези, при които е допустимо да бъде ангажирана имуществената отговорност на ПРБ), нито в обхвата на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 7 КРБ. С оглед на това е направен извод, че предявеният иск е процесуално недопустим и правилно първата инстанция (на основание чл. 130 ГПК) е постановила връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение.

Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – този въпрос да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз; да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

В случая, в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изобщо формулирани правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които касаторът да е обосновал наличието на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Цифровото посочване на тези норми в изложението, без надлежна аргументация и изведени правни въпроси, не може да обуслови достъпа до касационно обжалване. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Недопустимо е съдът да извлича от съдържанието на изложението правни въпроси, които страната евентуално би имала предвид. Липсата на формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос и бланкетното посочване на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно само по себе си, за да не се допусне касационният контрол (вж. - т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС).

Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК, които са само цифрово посочени и без аргументация. Не се установява обжалваното определение да е вероятно недопустимо. Не е налице и нито една от хипотезите, с които се свързва очевидната неправилност на съдебния акт – от съдържанието на определението не се установява значимо нарушение на материалния или процесуалния закон, на основни съдопроизводствени правила, или явна необоснованост на изводите на съда, поради грубо нарушение правилата на формалната логика.

С оглед на всичко изложено, не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1542/ 21.06.2024 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 1680/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд в обжалваната част.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.