О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50501 [населено място], 09.10.2023г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. С.

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 2012/2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Д. И., чрез процесуален представител, против Решение № 227 от 12.05.2022 г. по в. т. д. № 147/2022 г. на Апелативен съд - Пловдив, в частта с която е потвърдено Решение № 260447 от 25.11.2021 г. по т. д. № 824/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, с която е отхвърлен предявеният от Р. Д. И. против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, осъществило се на 04.08.2020г., за разликата над присъдената сума от 30 000 лв. до пълния предявен размер от 53 700 лв., или – за сумата от 23 700 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.09.2020 г. до окончателното й плащане.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се претендира неговата отмяна и уважаване на предявения иск до пълния му размер, както и присъждане на сторените разноски за въззивната и касационната инстанции.

Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя на деликвента /иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ/ ?;

2. Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение, при конкретно установените по делото факти?;

3. Когато непозволеното увреждане се изразява в няколко телесни повреди, броят и видът им, от значение ли е за приложение принципа на справедливост ?;

По така формулираните материалноправни въпроси се твърди наличието на предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обоснована с противоречие между изводите до които е достигнал въззивният съд и ППВС № 4 от 23.12.1968г., както и с практиката на касационната инстанция, обективирана в: Решение № 1 от 26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, II т. о., Решение № 95 от 24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на ВКС, I т. о. и Решение № 179 от 29.01.2016г. по т. д. № 2143/ 2014г. на ВКС, I т. о. (по отношение на въпрос № 1); Решение № 93 от 23. 06.2011г. по т. д. № 566/2010г. на ВКС, II т. о., Решение № 158 от 28.12.2011г. по т. д. № 157/2011г. на ВКС, I т. о., Решение № 88 от 09.07.2012г. по т. д. № 1015/2011г. на ВКС, II т. о. и Решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/ 2015 г. на ВКС, I т. о. (по отношение на въпрос № 2) и Решение № 93 от 23. 06.2011г. по т. д. № 566/2010г. на ВКС, II т. о., Решение № 158 от 28.12.2011г. по т. д. № 157/2011г. на ВКС, I т. о., Решение № 88 от 09.07.2012г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т. о., Решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г., I т. о. и Решение № 40 от 18.03.2016г. по т. д. № 188/2015г. на ВКС, I т. о. (относими към въпрос № 3).

Ответникът – ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди становищата на страните, данните по делото и допустимостта на обжалването, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Производството пред Окръжен съд - Пловдив е било образувано по предявен от Р. Д. И. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени, причинени на ищцата от настъпило на 04.08.2020г. ПТП, виновно реализирано от водача Д. Ж. Д. при управление на МПС, за което е била налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ответното застрахователно дружество, валидна към датата на настъпване на ПТП. Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че е налице основание за ангажиране отговорността на застрахователното дружество, предвид наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за увреждащото МПС, констатирал е, че застрахователят е изплатил извънсъдебно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 300 лв., както и че липсва съпричиняване от страна на ищцата и съответно не е налице основание за намаляване на обезщетението по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, като е уважил иска частично за сумата от 30 000 лв.

Сезиран с жалби и от двете страни, като от ищцата – в отхвърлителната част за разликата над присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 лв. до пълния предявен размер от 53 700 лв., а от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – в осъдителната част над 10 000 лв. до 30 000 лв., по единствения спорен във въззивното производство въпрос за размера на присъденото обезщетение, въззивният съд след анализ и преценка на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключение на КСМАТЕ в неговата медицинска част е приел следното:

Вследствие на процесното ПТП ищцата Р. И. е получила травматични увреждания, изразяващи се в счупване на лявата ключица с разместване и повърхностни травми на гръдния кош /контузия/; счупването на лявата ключица е довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник по смисъла на чл. 129 НК, което възстановяване трае около 2-3 месеца до степен годност за физически труд. Наложило се оперативно лечение на счупената ключица, последвано от имобилизация. Контузията на гръдния кош и малкият излив в лявата гръдна кухина били лекувани медикаментозно, без данни за настъпили усложнения. През времето на имобилизацията на лявата ръка качеството на живот на пострадалата било понижено, а самото счупване на лявата ключица се установило, че е увреждане вследствие от въздействието на предпазния колан при челен удар. Генезата на плевралния излив, който се появил след ПТП, не била изяснена, като е направен извод, че е възможно да се дължи на травматично увреждане на белия дроб вследствие на ПТП-то, но без категоричност на това заключение. Установено е също така, че ищцата е претърпяла две хирургични интервенции, като първата била за поставяне на металните фиксиращи елементи, а втората за тяхното изваждане, като втората операция не е оказала влияние върху функцията на крайника, тъй като зарастването на костните структури било приключило, с оглед на което периодът на възстановяване включвал само зарастване на кожната рана, отнемащо около две седмици.

След обсъждане показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел К. К., живеещ на съпружески начала с ищцата, апелативният съд е споделил извода на окръжния съд, че показанията на този свидетел следва да се кредитират частично, тъй като в едната си част - по отношение продължителността и интензитета на изпитваните от ищцата физически болки и необходимостта й от чужда помощ в продължителен период от време, дадените от него показания не се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства - медицинска документация и заключението на КСМАТЕ, според което възстановителният период за увреждането счупване на ключицата е около 2-3 месеца, включващ възстановяване до степен на годност за физически труд, като в случая липсват медицински документи за настъпили усложнения. За неподкрепена от експертното заключение е приета и тезата на свидетеля за невъзможност на ищцата да борави с фотографска техника или за съществени затруднения за това след изтичане на възстановителния период.

Споделени са и изводите на първоинстанционния съд, че изпитваните от ищцата физически болки са били с най-голям интензитет непосредствено след инцидента, постепенно затихващи в хода на оздравителния процес до пълното им изчезване след неговото приключване, че безспорно е преживяла силни негативни емоции, изразяващи се в стрес, нервно напрежение и безпокойство; получила е страх от шофиране и поради психоматични причини вече не може да шофира кола, както и че за период около 3-4 месеца не е можела да упражнява професията си на фотограф. За недоказано е прието твърдението за получен вследствие на процесното ПТП плеврален излив.

Отчитайки всички тези обстоятелства съставът на апелативния съд е приел, че сумата от 36 300 лв. /30 000 лв. – присъдени с решението и още 6 300 лв. - доброволно платени от застрахователя/ представлява справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Като неоснователни са преценени доводите във въззивната жалба на пострадалата Р. И., че окръжният съд не е отчел в достатъчна степен тежестта на страданията, неудобствата и ограниченията, които е била принудена да търпи, че е неодоценен преживяният стрес, нервно напрежение и безпокойство, както и настъпилата промяна в психо-емоционалното й състояние.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Поставените от касаторката материалноправни въпроса, макар и формулирани отделно, са идентични по своето съдържание и са относими към преценка на критериите за определяне на справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди. Същите са обсъждани от въззивния съд, обусловили са решаващия му извод за основателност на исковата претенция в определения размер, отчитайки и доброволно изплатената негова част, поради което е налице общата предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК.

При определяне на полагащото се на ищцата обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд се е съобразил с указаните в ППВС № 4/1968г. общи критерии и е преценил специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, а именно – характера и степента на причинените увреждания; продължителността и интензитета на търпените от увреденото лице болки и страдания; вида на проведеното лечение; продължителността на възстановителния период и свързаните със същия неудобства от битов характер, включително и нуждата от чужда помощ; негативното отражение на инцидента върху живота й; липсата на усложнения. Доводите на касаторката при обосноваване на въпросите са предпоставени от несъгласието с приетия от въззивния съд размер на обезщетението, като в изложението липсва посочване на необсъдени от съда значими за определянето му критерии. При съобразяване размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД съдът е извършил самостоятелна преценка на приетите за релевантни в случая обстоятелства. Правилността на изводите, до които е достигнал в резултат на тази преценка, може да бъде обсъждана само при вече допуснат касационен контрол, но не е основание за допускането му.

При този изход на спора и доколкото ответната страна не е претендирала разноски, такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 227 от 12.05. 2022 г. по в. т.д. № 147/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.