ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 4829

гр. София, 24.10.2025 г.В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 4667 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 4145/03.10.2024 г., подадена от Т. Г. Т., чрез адвокат Д. Д., срещу решение № 108 от 12.08.2024 г. по гр. д. № 33/2024 г. на Окръжен съд – Кърджали в частта, с която е отменено решение № 26005 (погрешно посочено във въззивното решение като № 260005) от 30.10.2023 г. по гр. д. № 214/2020 г. на Районен съд – Кърджали в частта, с която първоинстанционният съд е намалил на основание чл. 30 ЗН дарение, извършено на 04.10.2019 г., с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 125, т. 3, peг. № 13274, дело № 515/2019 г. по описа на нотариус Д. Г., с peг. № * на НК и район на действие КРС, с което Г. Т. Т. е дарил на дъщеря си В. Г. В. 4/6 ид. ч. от имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], бл. „*, вх. А, ет. 1, представляващ апартамент № 4, със застроена площ от 60.51 кв. м, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи: на същия етаж - имот с ид. ***, над обекта - имот с ид. ***, ведно с 4/6 ид. ч. от прилежащото му избено помещение № 4 с полезна площ от 4.15 кв. м, при съседи: юг - избено помещение № 5, север - избено помещение № 11, запад - коридор, както и 4/6 ид. ч. от 2.877 % ид. ч. от общите части на сградата в размер на 6.11 кв. м, и правото на строеж върху мястото за 66.62 кв. м, с 1/3 ид. ч. от частта на баща му Г. Т. Т. от описания имот, като е възстановил запазената част на Т. Г. Т. - 1/3 ид. ч. от наследството на Г. Т. Т. от следния имот: 4/6 ид. ч. от имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], ул. „*“ № 11, бл. „*“, вх. А, ет. 1, представляващ апартамент № 4, със застроена площ от 60.51 кв. м, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи: на същия етаж - имот с ид. ***, над обекта - имот с ид. ***, ведно с 4/6 ид. ч. от прилежащото му избено помещение № 4 с полезна площ от 4.15 кв. м, при съседи: юг - избено помещение № 5, север - избено помещение № 11, запад - коридор, както и 4/6 ид. ч. от 2.877 % ид. ч. от общите части на сградата в размер на 6.11 кв. м, и правото на строеж върху мястото за 66.62 кв. м, като вместо това въззивният съд е отхвърлил предявения от Т. Г. Т. иск за намаляване на основание чл. 30 ЗН на дарение, извършено на 04.10.2019 г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 125, т. 3, peг. № 13274, дело № 515/2019 г. по описа на нотариус Д. Г., с peг. № * на НК и район на действие КРС, с 1/3 ид. ч. от частта на баща му Г. Т. Т. от описания имот и за възстановяване на 1/3 ид. ч. от този имот, представляваща запазена част от наследството на Г. Т. Т., като неоснователен.

Окръжен съд – Кърджали е съобразил, че първоинстанционното дело е образувано по предявен от Т. Г. Т. срещу В. Г. В. иск с правно основание чл. 30 ЗН. Ищецът твърди, че е наследник по закон на Г. Т. Т., починал на 21.10.2019 г., който след смъртта си оставил още един наследник по закон – дъщеря си В. Г. В.. Ищецът сочи, че е наследник със запазена част от насдедството на Г. Т. Т., в размер на 1/3 от имуществото. Приживе, на 04.10.2019 г., с нот. акт № 125/2019 г., общият наследодател на страните извършил безвъзмездно разпореждане със свое имущество, чрез което накърнил запазената част на Т. Т., като дарил на дъщеря си 4/6 ид. ч. от описания по-горе имот. Излага, че Г. Т. Т. бил собственик на 4/6 ид. ч. от визирания апартамент № 4 в [населено място], като към момента на смъртта си не притежавал никакво друго имущество, както и нямал вземания и задължения. Ето защо с описаното дарение били накърнени запазените части на ищеца, поради което същият моли съда да постанови решение, с което да намали дарението, извършено на 04.10.2019 г., като възстанови запазената му част от наследството на Г. Т. Т. в размер на 1/3 ид. ч. от 4/6 ид. ч. от горния имот. От своя страна, ответницата В. Г. В. оспорва иска. Сочи, че процесното дарение от 04.10.2019 г., извършено в нейна полза, не накърнява запазената част на Т. Т. от наследството на Г. Т. Т.. Счита, че в случая е накърнена нейната запазена част като наследник по закон на баща й с извършено изцяло в полза на ишеца дарение на апартамент № 51, намиращ се в [жилищен адрес] кв. 15, по плана на [населено място],[жк], съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 58, т. І, дело № 102/1985 г. Във връзка с изложеното предявява насрещен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН. Твърди, че към момента на откриване на наследството на Г. Т. Т. същият е притежавал и друго имущество - още 15 недвижими имота, надлежно индивидуализирани.

Окръжен съд – Кърджали е установил следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че страните са брат и сестра и са единствени наследници по закон на техния баща Г. Т. Т., починал на 21.10.2019 г. Не се спори и че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 58, т. І, дело № 102/1985 г. Г. Т. Т. е дарил на сина си Т. Г. Т. апартамент № 51, намиращ се в бл. № 4А, вх. Г, ет. 1, кв. 15, по плана па [населено място],[жк], със застроена площ от 79.63 кв. м, ведно с припадащото се избено помещение и части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, както и че на 04.10.2019 г., с нот. акт № 125/2019 г., Г. Т. Т. е дарил на своята дъшеря В. Г. В. 4/6 ид. ч. от имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], ул. „*“ № 11, бл. „*“, вх. А, ет. 1, представляващ апартамент № 4 (подробно описан по-горе). Установява се също така, че към датата на смъртта на общия наследодател Г. Т. Т., същият е притежавал следните недвижими имоти: земеделски земи с обща площ от 27.097 дка в [населено място], обл. Х., придобити по наследство от баща му Т. К. П., земеделски земи с обща площ от 3.005 дка в [населено място], общ. Ч., обл. Кърджали, придобити по наследство от баща му Т. К. П., земеделски земи с обща площ от 31.633 дка в [населено място], обл. Х., придобити по наследство от А. Н. М. (баща на починалата му съпруга М. А. Т.), и дворно място в [населено място], обл. Х., ведно с построената в него едноетажна къща, състояща се от две стаи и салон, придобита по наследство и давност. С протоколно определение от 15.12.2021 г. първоинстанционният съд е отделил като безспорно обстоятелството, че А. Н. М. е имал трима наследници, единият от които е М. А. Т. - майка на страните по делото и съпруга на Г. Т. Т., при което Г. Т. Т. е станал собственик по наследство от А. Н. М. на 1/9 ид. ч. от притежаваните от последния земеделски земи.

Въззивният съд е посочил, че в масата по чл. 31 ЗН се включва цялото наследство, като се извадят задълженията на наследодателя и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 3 ЗН; след това се прибавят даренията, според тяхното положение към момента на подаряването и стойността им към момента на откриване на наследството за недвижимите имоти.

Кредитирал е заключението от съдебно-техническата експертиза, изготвена от инж. А. С., съгласно която към датата на смъртта си общият наследодател на страните Г. Т. Т. е притежавал само активи без задължения, които включват следните недвижими имоти: 4/6 ид. ч. от гореописания апартамент № 4; земеделски земи с обща площ от 27.097 дка в [населено място], обл. Х., придобити по наследство от баща му Т. К. П., а именно: имот с идентификатор *** с площ от 1.800 дка в местността „Ю.“, имот с идентификатор *** с площ от 10.003 дка в местността „К.“, имот с идентификатор *** с площ от 5.500 дка в местността „К.“, имот с идентификатор *** с площ от 7.898 дка в местността „*“, имот с идентификатор *** с площ от 1.896 дка в местността „Ю.“; земеделски земи с обща площ от 3.005 дка в [населено място], общ. Ч., обл. Кърджали, придобити по наследство от баща му Т. К. П., а именно: имот № * с площ от 2.003 дка в местността „С.“, имот № * с площ от 1.002 дка в местността „К.“; 1/9 ид. ч. от земеделски земи с обща площ от 31.633 дка в [населено място], обл. Х., придобити по наследство от бащата на починалата му съпруга А. Н. М., а именно: 1/9 ид. ч. от имот с идентификатор * с площ от 7.401 дка в местността „К.“, 1/9 ид. ч. от имот с идентификатор *** с площ от 5.501 дка в местността „К.“, 1/9 ид. ч. от имот с идентификатор *** с площ от 9.600 дка в местността „Ю.“, 1/9 ид. ч. от имот с идентификатор *** с площ от 1.163 дка в местността „П.“, 1/9 ид. ч. от имот с идентификатор *** с площ от 1.340 дка в местността „П.“, 1/9 ид. ч. от имот с идентификатор *** с площ от 1.413 дка в местността „П.“, 1/9 ид. ч. от имот с идентификатор *** с площ от 4.999 дка в местността „Б.“. Съдът е визирал, че вещото лице е включило в заключението си и ап. № 51, намиращ се в бл. № 4А, вх. Г, ет. 1, кв. 15, по плана на [населено място], който имот не следва да бъде включван в наследствената маса. В тази връзка е изложил съображения, че оформената като дарение сделка по прехвърлянето му е симулативна такава и прикрива договор за покупко-продажба.

Въззивният съд е посочил, че по делото са били назначени множество съдебно-оценителни експертизи, по които са били представяни заключения, в по-голямата им част непълни или неточни. Намерил е, че следва да направи крайните си изводи за определяне масата по чл. 31 ЗН и нейната стойност, като вземе предвид заключението на в. л. Ж. от 14.12.2022 г., предвид това, че то е съобразено с единствено релевантната дата на смъртта на наследодателя (останалите експертизи са назначени със задача стойността на наследството да се установи към друга дата), при задължителното уточнение обаче, че вещото лице е сумирало площите на имотите, находящи се в [населено място], без да съобрази, че наследодателят Т. е бил собственик на земеделската земя с обща площ от 27.097 дка в [населено място], обл. Х., придобити по наследство от баща му Т. К. П., и само на 1/9 ид. ч. от земеделски земи с обща площ от 31.633 дка в [населено място], обл. Х., придобити по наследство от бащата на починалата му съпруга А. Н. М.. Вместо това, вещото лице е сумирало 27.097 дка и 31.633 дка, и е оценило пазарната стойност на (сбора от) 58.73 дка земи. Това налага ново коректно изчисление на пазарната стойност на имуществото на наследодателя на страните към момента на откриване на наследството му - 21.10.2019 г., на основата на мотивировъчната част от заключението, както следва: 35 497.07 лв. - стойност на земеделски земи с обща площ от 27.097 дка в [населено място], обл. Х., придобити по наследство от баща му Т. К. П. (при изчисление на лв./кв. м – 1310 лв.); 4604.65 лв. - стойност на 1/9 ид. ч. от земеделски земи с обща площ от 31.633 дка в [населено място], обл. Х. (= 3.515 дка), придобити по наследство от А. Н. М. (при изчисление на лв./кв. м – 1310 лв.); 4080 лв. - стойност на земеделски земи с обща площ от 3.005 дка в [населено място], общ. Ч., обл. Кърджали; 7000 лв. - стойност на дворно място в [населено място], обл. Х., ведно с построената в него едноетажна къща, придобита по наследство и давност; 34 225 лв. - стойност на 4/6 ид. ч. от апартамент № 4, представляващ имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]. Или масата по чл. 31 ЗН в стойностно изражение възлиза на 85 406.72 лв. При това положение съдът е намерил, че запазената част на наследниците, на основание чл. 29, ал. 1, предл. второ ЗН - при две деца - 2/3 от имущество на наследодателя, възлиза на 56 937.82 лв., за всеки един от тях – по 1/2 от тази сума - 28 468.91 лв.

Съдът е визирал, че разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗН установява, че е налице накърняване на запазена част на наследник с такава част, ако последният не може да я получи от свободните наследствени имущества, т. е. от онова, което остава след като се приспаднат безвъзмездните разпореждания на наследодателя (дарения и завещания). Правото на възстановяване на запазена част, накърнена чрез завещателни или дарствсни разпореждания, е самостоятелно субективно потестативно право, което има имуществен характер. Самата запазена, респективно разполагаема част не съставляват дял в натура от наследството, макар Законът за наследството при регламентацията им (чл. 28 и чл. 29) да употребява изразите „част от наследството” и „част от имуществото” на наследодателя. Начинът на определяне размера на запазената част съгласно чл. 31 ЗН налага извода, че запазената част е цифрова величина, дроб от една стойност, която се изчислява чрез извършване на регламентираните в закона действия. Изчисляване на размера на запазената и разполагаемата част в случаите на завет или дарение се извършва чрез регламентираните в чл. 31 ЗН действия за определяне размера на наследствената маса, в която се остойностяват всички парично оценими активи на наследодателя по цени към момента на откриване на наследството, изваждат се задълженията му, за да се определи чистият актив, и мислено се прибавя стойността на извършените безвъзмездни разпореждания - завети и дарения. От така получената цифрова стойност (наследствена маса) се определеля стойността на разполагаемата и запазената част по правилата на чл. 28 и чл. 29 ЗН и съобразно броя на наследниците със запазена част. Преценява се дали наследникът със запазена част може да получи от останалия в наследството чист актив (без заветите и даренията) имущество на стойност, съответстваща на стойността на запазената му част. Ако това имущество е на по-малка стойност, то е налице накърнение на запазената част, която подлежи на възстановяване. В случая, след като от общата наследствена маса, включваща наследствените земеделски земи плюс дарения имот (на стойност 85 406.72 лв.), се приспадне процесното дарение (на стойност 34 225 лв.), остава наследствена маса на стойност 51 181.72 лв. (чист актив), при което следва да се направи извод, че не е налице накърняване на запазената част на ищеца Т. Т., тъй като той може да получи своята запазена част (в размер на 28 468.91 лв.) от свободното наследствено имущество на наследодателя Г. Т. (в размер на 51 181.72 лв.).

Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. трето ГПК.

Формулира следните въпроси, за които твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (решение № 69/01.04.2016 г. по гр. д. № 5266/2015 г., І г. о., решение № 38/09.05.2016 г. по гр. д. № 3559/2015 г., ІІ г. о., решение № 34/12.05.2014 г. по гр. д. № 739/2012 г., по описа на ВКС, I г. о.):

1. При какви условия може да се приеме, че наследникът с право на запазена част може да я допълни от останалото неразпоредено от наследодателя имущество;

2. Относно приложението на чл. 29 ЗН и алгоритъма, който се следва при начина на изчисляване и определяне наличието или не на накърняване на запазената част от наследството;

3. За да прецени дали запазената част на наследника е накърнена, длъжен ли е съдът, след като определи стойността на свободното имущество, което не е предмет на дарения, което наследниците със запазена част получават по закон, да определи частта на наследниците и след това тази сума да я съпостави със запазената им част.

От насрещната страна е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В случая въззивното решение е валидно и допустимо.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: При какви условия може да се приеме, че наследникът с право на запазена част може да я допълни от останалото неразпоредено от наследодателя имущество, за проверка дали по него решението влиза в противоречие с решение № 69/01.04.2016 г. по гр. д. № 5266/2015 г. на ВКС, І г. о.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 108 от 12.08.2024 г. по гр. д. № 33/2024 г. на Окръжен съд – Кърджали в частта, с която е отменено решение № 26005 (погрешно посочено във въззивното решение като № 260005) от 30.10.2023 г. по гр. д. № 214/2020 г. на Районен съд – Кърджали в частта, с която първоинстанционният съд е уважил иска по чл. 30 ЗН, предявен от Т. Г. Т. срещу В. Г. В., като вместо това въззивният съд е отхвърлил този иск, като неоснователен.

УКАЗВА на Т. Г. Т. в 1-седмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 32.71 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание при изпълнение на горното указание, или за прекратяване – в случай на неизпълнение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: