О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2150
София 27.04.2026г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ: М. Р. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 442 по описа за 2026г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. Г. Ш. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 463 от 19.08.2025г. по в. гр. д. № 509 по описа за 2025г. на Окръжен съд Благоевград, с което е отменено решение № 30 от 15.01.2025г. по гр. д.№ 509/2025г. на РС Благоевград в частта относно предоставянето на родителските права и местоживеенето на децата, определеният режим на лични отношения и издръжката и вместо това е постановено друго, с което е предоставяне упражняването на родителските права по отношение на децата М., [дата на раждане] и В., [дата на раждане] на майката В. С. Ш., при която е определено и тяхното местоживеене, определен е режима на лични отношения и контакти на бащата с децата: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 19ч. в петък до 18.00ч. в неделя, с преспиване при бащата, както и 30 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, определени по споразумение между родителите, като бащата взема децата от тяхното местоживеене и ги връща там, през зимните ваканции през четните години децата при майката, а при нечетните – при бащата, през пролетните ваканции - през нечетните години децата при майката, а при четните – при бащата, както и за Коледните празни – в четна година: три дни, с преписване, за периода от 23.12. -25.12., за Новогодишните празници - в нечетна година: три дни, с преписване, за периода от 30.12. - 1.01., за Великденските празници – от 9ч. до 8ч. на празничния понеделник, всяка година – на рождения ден на бащата, по 2 часа, уговорени предварително с майката, на рождения ден на всяко дете, както и по всяко друго време, предварително уговорено от родителите и е определена издръжка, която бащата следва да плаща в полза на детето М. от 350лв. и детето В.- 300лв., чрез тяхната майка и законна представителка, считано от влизане в сила на решението и са присъдени разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на подадените касационни жалби, като взе пред вид направените искания и материалите по делото съобрази следното:
Въззивният съд е приел за установено следното: Страните по делото са сключили брак на 31.05.2015г. и имат две деца: син М., [дата на раждане] /понастоящем на 9г./ и дъщеря В., [дата на раждане] /на 6г./ Децата са родени в Н., където родителите са живеели от 2014г. до 2021г., когато са се върнали в България и се установили в наследствена къща на ищеца в [населено място]. Отношенията им се влошили през 2024г., когато започнали скандали, станали причина и двамата /поотдело/ да се обърнат към съда за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие. Образувани са проверки и са издадени заповеди за незабавна защита срещу всеки един от родителите, като им е забранено да се доближават до децата. Това е станало причина, със заповед на директора на ДСП Б., децата да бъдат настанени в дома на сестрата на ищеца за периода от 24.04.2024г. до 12.11.2024г. /След 12.11.2024г. грижата за тях се полага от бащата, с помощта на неговите майка и сестра/. С влязло в сила на 14.11.2024г. решение, постановено по гр. д.№ 954/2024г. на ОС Благоевград е уважена молбата на М. Ш. срещу съпругата му В. Ш. за издаване на заповед за защита, заради осъществен от нея срещу него акт на насилие на 18.04.2024г. Отделно, тя е осъдена за деяние срещу съпруга си по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 НК, като е освободена от наказателна отговорност и й е наложено наказание „глоба“. Въззивният съд е приел за установено и че през месец 01.2024г. М. Ш. е завел съпругата си В. Ш. на психиатър, който е издал болничен лист с вписана диагноза:„Биполярно афективно разстройство“, за което й е назначена терапия, която тя е отказала за следва. Подал е и искане за настаняването й на принудително лечение, което е оставено без уважение от РС Дупница с постановен акт от 9.05.2024г. по ч. н.х. д.№ 272/2024г. Съдът е обсъдил ангажираните гласни доказателства, както следва: на свидетелката О./съседка/, която установява, че е чувала майката как вика и се кара на децата, които често плачели. Чували се викове и тряскане на врати. Описва бащата като добър, който не вика, води детето М. на логопед. Свидетелката К./директор на детската градина, която децата посещават/ установява, че не е наблюдавала поведение на майката, което да е притеснително. Обратно, счита че тя е липсвала на децата. Според свидетелката Г. /приятелка на В. Ш./ – майката основно е полагала грижите за децата. Била добра и грижовна. Свидетелят И. /съпруг на сестрата на М. Ш., в семейството на когото са били настанени децата/ установява, че В. е обиждала съпруга си в тяхно присъствие и е викала. Децата са по-стресирани с майката, особено когато вика, докато с бащата са по-спокойни. Същото потвърждава и свидетелката И./сестра на М. Ш./. Докато е бил в дома й, детето М. имал кризи и бил изнервен, но след като бащата поел грижата, се успокоил. За майката на децата посочва, че е по-импулсивна, викаща и обсебваща. Бащата се грижи за здравето на децата, като изисквал ресурсен учител за детето М. и издаване на решение на ТЕЛК. Постоянно го е водил на логопед и прегледи. Тези обстоятелства се потвърждават и от свидетеля К.. Свидетелят Т. /приятел и колега на В. Ш./ установява, че от нея знае, че има проблеми със съпруга си, който я изгонил от къщата им и искал да й вземе децата. Винаги когато заедно ходели да видят децата, те много се развали на срещите си с майката. Според свидетелката Ш./възпитател в детската градина, която децата посещават/ детето В. била стресирана след като започнали проблемите между родителите. Отделянето на децата от родителите, им се е отразило негативно /били мълчаливи стресирани и плачели/, а след като започнали да общуват с родителите си – се успокоили Винаги се радвали когато майката идвала при тях. Те са привързани към баща си, който полагал грижите за тях. Приети са и заключения на комплексни съдебно психиатрично-психологични експертизи за всяка от страните и децата. Прието е въз основа на тях, че В. Ш. не страда от психично разстройство. Тя е с личностова дисхармония, ненадхвърляща рамките на личностова акцентуация. В период на житейски криза се наблюдават симптоми на невротична декомпенсация, които са дисхармонизирали допълнително вътрешните семейни отношения и са рефлектирали негативно на емоционалното състояние на децата. Личността й е незряла и среща трудности в общуването с другия родител, включително и по отношение справянето със здравословния проблем на детето М.. Независимо от това - тя, както и бащата имат изградена стабилна връзка с децата. Двамата родители притежават необходимият родителски капацитет, съзнават отговорността си и са загрижени за бита, здравето, възпитанието на децата си. Бащата е клинично здрав и емоционално зрял. Съгласно издаденото на 3.04.2025т. Експертно решение на ТЕЛК, детето М. е с диагноза: лека умствена изостаналост, без или с минимално нарушение на поведението, като е освидетелстван за срок от една година с 50 % ВСУ. Дадени са препоръки за продължаване на системна ресурсна подкрепа /от ресурсен учител, логопед и психолог/. Записан е за ученик в първи клас в СУ“Хр.Ботев“К., а детето В. посещава детска градина. При тези факти, въззивният съд е преценил че родителските права следва да се упражняват от майката със следните решаващи доводи: майката е тази, която преобладаващо е полагала грижите за децата /включително и след фактическата раздяла на страните/, между децата съществува силна привързаност, момиченцето В. е на малка възраст, а здравословното състояние на момчето М., изисква постоянното присъствие на близък човек, който да го подпомага в организиране както на неговия бита така и на обучението му. След изслушването на родителите, съдът е преценил, заради по-детайлното и обстоятелствено описание на ежедневието на децата, че майката е по-добре запозната с него. Извел е и извод, че нейната мотивация за отглеждане на децата е по-силна и тя е по-привързана към тях, доколкото е проявявала по-голямо упорство в действията си за осигуряване на контакт помежду им.
При тези факти, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставени два основни въпроса, касаещи задължението на съда да изложи ясни и конкретни мотиви във връзка с всички изложени от страната доводи и възражения и съобразяване на постановения акт с интереса на децата. Счита, че при преценка на интереса, въззивният съд не е обсъдил в достатъчна степен заключението относно психологическото състояние на майката, установените трудности в общуването й и нейните личностни особености. Допълнително се поставят въпроси, касаещи преценката на ангажираните по делото гласни доказателства /свидетелски показания/ и експертизи. Касаторът твърди противоречие на въззивния акт с приетото в решения по гр. д.№ 2681/2025г. на ІV г. о., гр. д.№ 3719/2018г. на І г. о., гр. д.№ 763/2019г. на ІІІ г. о., гр. д.№ 5475/2014г., т. д.№ 437/2019г.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от В. С. Ш., чрез процесуалния представител адвокат М., с които се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита постановения акт за правилен. Претендира направените разноски.
Съобразявайки така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по поставеният въпрос, касаещ преценката за най-добрия интерес на децата, който е от значение за изхода на спора и е възможно да е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика, съгласно която от съда се очаква да положи максимални усилия, за да установи във възможно най-пълен обем и по обективен начин релевантните обстоятелства. В разпоредбите на чл. 59, ал. 6 СК и § 1, т. 5 ДР на ЗЗакрД са посочени примерни критерии за извършване на дължимата преценка, но във всеки спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както тези критерии, така и специфичните обстоятелства, имащи значение за конкретния случай. Решаващото за преценката на интереса е как комплексът от тези обстоятелства /общи и специфични/ се отразява и по какъв начин на положението на децата /вж. решения напр. по гр. д.№ 1956/2025г. на ІІІ г. о. и посочените в него по гр. д. № 2396/17 на ІІІ г. о. и гр. д. № 327/2018 на ІV г. о. /
Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 463 от 19.08.2025г. по в. гр. д. № 509/2025г. на Окръжен съд Благоевград.
УКАЗВА касатора М. Г. Ш. от [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], че следва в 7-дневен срок от получаване на препис от определението, да представи в деловодството на касационния съд доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 8 евро /осем евро/, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството пред касационния съд ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: