Страница 4 от 4

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3016/27.10.2025 г., [населено място]

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, 5-ти състав, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

изслуша докладваното от съдия Костадинова к. т.д. № 1417/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

„ЗД „БУЛ ИНС““ АД обжалва Решение № 67/13.03.2025 г. по в. гр. д. № 433/2024 г. на АС-Велико Търново, с което след отмяна на Решение № 245/10.06.2024 г. по гр. д. № 482/2023 г. на ОС-Русе е отхвърлен предявеният от него срещу В. Р. В. осъдителен иск по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ до присъдената сума от 25 000 лв., представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение, изплатено във връзка с причинено от ответника транспортно произшествие,

В жалбата са заявени касационни основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК. Според касатора въззивният съд е игнорирал установеното в чл. 123, ал. 2, б. „б“ ЗДвП и чл. 201 ППЗДвП задължение на ответника да се върне на местопроизшествието след оказване на медицинска помощ на пострадалото лице, както и необосновано е приел, че отклоняването от това задължение не е виновно. Касаторът поддържа, че задължението за оставане на местопроизшествието не е обвързано със срок, тъй като цели да осигури събиране на непосредствена информация относно събитието, вкл. дали някой от участниците в него е бил под въздействие на алкохол. Заявява, че няма доказателства за неотложна причина за напускане на мястото на събитието от ответника (в частност – няма данни за конкретното здравословно състояние на пострадалата, нито дали не е било възможно същата да бъде откарана с линейка или от трети лица). Допълва, че делинквентът е могъл да се върне след транспортиране на ранената в болнично заведение, а вместо...