ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4910

гр. София, 29.10.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

Д. К.

като изслуша докладваното от съдия КОЛЕДЖИКОВА ч. гр. дело № 3808 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 9217 от 18.08.2025 г., подадена от името на Е. Л. П. чрез пълномощника адв. Г. П. – С. срещу определение № 1110/23.07.2025 г., постановено по в. ч.гр. д. № 587/2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което е потвърдено определение № 3540/ 10.07.2025 г., постановено по гр. д. № 4019/2025 г. по описа на РС-Плевен за оставяне без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски в производството на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на определението. Твърди се, че въззивният съд не е направил цялостна и комплексна преценка на обстоятелствата, влияещи върху възможността на ищцата да внася такси и разноски в производството и не е съобразил всички релевантни критерии, имащи отношение към основателността на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК. Необсъдени в обжалваното определение останали фактите за качеството на ищцата/частен жалбоподател на длъжник по изпълнително дело, имащ задължения за суми от над 100 000 лв., както и за възрастта и здравословното й състояние, които следвало пряко да влияят върху преценката на съда за наличие на предпоставките за освобождаване. Поддържа се също неправилност на крайния извод/предположение, че доколкото ищцата можела да се разпореди с част от притежаваните от нея имоти, доводът й, че не получавала доход от тях не влияел върху обективната й възможност за заплащане на такси и разноски в производството.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се сочи наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по следните значими за изхода на делото въпроси:

1/ При произнасяне по направено искане за освобождаване от заплащане на такси и разноски в производството следва ли общото материално състояние на молителя да се съпостави с останалите относими обстоятелства, които са декларирани от него и за които са налице писмени доказателства по делото?

2/ При произнасяне по направено искане за освобождаване от заплащане на такси и разноски в производството допустимо ли е съдът да обуславя основателността на искането на молителя от евентуални и хипотетични негови възможности за реализиране на доход?

3/ Длъжен ли е въззивният съд при произнасянето си по искане с правно основание по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на страна от задължение за внасяне на държавни такси и разноски по делото да обсъди всички правнорелевантни доказателства в тяхната съвкупност, както и да отговори на всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните в мотивите на акта си?

Ответникът по жалбата „Боян -82“ ЕООД чрез пълномощника си адв. Г. Г. изразява становище за нейната неоснователност и липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че определението на въззивния съд е правилно и постановено в съответствие с практиката на касационната инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството по делото е образувано по предявен от Е. Л. П. срещу „Боян -82“ ЕООД иск за заплащане на обезщетение за ползване по чл. 31, ал. 2 ЗС на земеделска земя, собственост на ищцата за сумата от 25 000 лв., мораторна лихва в размер на 8000 лева и законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане. В исковата си молба ищцата е поискала освобождаване от такси и разноски в производството, за което е представила декларация, решение на ТЕЛК и други медицински документи.

С определение № 3540 от 10.07.2025 г. по гр. д. № 4019/2925 г. на Районен съд - Плевен съдът, след като събрал служебно доказателства за материалното състояние на ищцата, оставил без уважение молбата, позовавайки се на факта, че тя била призната за собственик на идеални части от множество земеделски земи и от стопански сгради, което създавало реална възможност за разпореждане с тях и осигуряване на средства за заплащане на таксите и разноските в процеса, без да се засягат основните й нужди.

За да потвърди този резултат, въззивният съд, възприемайки изцяло мотивите на първоинстанционния, изложил, че по делото са налице достатъчно доказателства, от които да се направи обоснован извод, че ищцата притежава недвижими имоти, земеделски земи и с разпореждане с минимална част от тях, същата може да покрие таксата и разноските в съдебното производство, което е инциирала. Посочил, че макар в декларацията да е отразено, че имотите са заети и се ползват от ответника, това обстоятелство не можело да повлияе на разпоредителните действия на ищцата и частна жалбоподателка за продажба на част от тези имоти, за да заплати държавната такса и разноските по делото, поради което тези нейни твърдения не следвало да бъдат съобразявани. В този смисъл постановил обжалвания акт, с който потвърдил отказа за освобождаване на ищцата от заплащане на такси и разноски в производството.

При тези данни настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение, намира, че касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Обобщено формулираните от касатора въпроси касаят критериите на извършваната от съда преценка дали молителят разполага с парични средства и имущество за заплащане на държавна такса и разноски.

В константната си практика /Определение № 206 от 17.05.2013 г. по гр. д. № 2434/2013 г., ІІ г. о. на ВКС и цитираните в него/, включително и тази, на която частният жалбоподател се е позовал, ВКС приема, че по молбата за освобождаване от внасяне на такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и др. Изброяването на тези обстоятелства не е изчерпателно и те следват от конкретното дело. Съдът дължи съобразяване на всички тях като въз основа на представените доказателства, следва да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането. Освен това, като държи сметка за данните от представената декларация и след изясняване на общото материално състояние на страната и всички относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с размера на дължимата за водене на делото държавна такса, както и с приблизителния размер на очакваните разноски в производството, които са дължими предварително. Недопустимо е съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи или с хипотетична възможност за разпореждане с недвижимо имущество.

В съответствие с така дадения отговор следва да се приеме, че обжалваният акт е неправилен. Въззивният съд не е отчел и обсъдил всички правнозначими обстоятелства, имащи отношение към основателността на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК като е придал излишна тежест на факта, че ищцата притежава достатъчно недвижими имоти, с които има възможност да се разпореди. Притежанието на такива имоти, от които не произтичат доходи, а и са в съсобственост с друго лице, не може обуслови отказ от освобождаване от такси и разноски, тъй като е свързано единствено с хипотетичната възможност за разпореждане с тях, а не с реално съществуващи към момента на депозиране на искането обстоятелства. Фактите, произтичащи от декларацията – че ищцата получава пенсия в размер на 860 лв., която е малко над минималния размер за страната, че не упражнява търговска дейност, не получава допълнителен доход, не е в граждански брак и страда от заболяване, налагащо допълнителни разходи за лекарства в размер на 160,00 лв. месечно, съпоставени с размера на дължимата държавна такса от 1320 лв. и разноските за СИЕ, които биха били прибавени, навеждат на основание за освобождаване от държавна такса и разноски в производството.

По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени, а искането по чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде уважено.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1110 от 23.07.2025 г., постановено по в. ч.гр. д. № 587/2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен.

ОТМЕНЯ определение № 1110 от 23.07.2025 г., постановено по в. ч.гр. д. № 587/2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, и потвърденото с него определение № 3540/ 10.07.2025 г., постановено по гр. д. № 4019/2025 г. по описа на Районен съд – Плевен като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК Е. Л. П. от заплащане на държавна такса и разноски в производството.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.