ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4942
гр.София, 30.10.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева
като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 2456 по описа за 2025 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД против решение №176 от 24.02.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №620 по описа за 2024 г. на Софийския апелативен съд, 4-ти граждански състав, с което е потвърдено решение №6424 от 14.12.2023 г. по гр. д. № 2550 по описа за 2022 г. на Софийския градски съд, ГО, I-11 състав, в обжалваната от касатора част. С тази част от първоинстанционното решение „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е осъдено да заплати на Е. О. М. 31 716 лв. обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задължението на дружеството да осигури непрекъснато снабдяване с електрическа енергия на двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица] периода от м. март. 2018 г. до месец февруари 2022 г., изразяващи се в извършени разходи за закупуване и монтаж на дизелов генератор, UPS система, байпасно табло и катоден отводнител, както и разходи за тяхната поддръжка.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано-основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК по следните въпроси:
1. Може ли да се приеме, че с уведомяването на ЕРМ „Запад“ за поставянето на резервен източник на електрическо захранване от страна на абоната след подаване на процесната искова молба е съобразено задължението му по чл. 8 от процесния ДПЕРМ от 12.09.2016 г.?
2. Следва ли електроразпределителното дружество изрично да се позове на наличието на риск за служителите му от инсталирането на резервен източник на захранване в имота на абоната, както и на допустимите отклонения в стойностите и показателите на електрическата енергия, за да бъдат съобразени от съда предписанията на чл. 121, ал. 1 от ЗЕ и БДС EN 50160 „Характеристики на напрежението на електрическата енергия, доставяна от обществените разпределителни електрически системи“?
3. При допускане на съдебно-техническа експертиза, изпълнима от вещо лице-електроинженер, следва ли квалификацията на вещото лице да бъде установена с диплома за висше образование, издадена от висше училище, акредитирано съобразно изискванията на Закона за висшето образование?
Е. О. М. застъпва становището, че няма основания за допускане на решението на Софийския апелативен съд до касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Е. О. М. е изложил в исковата молба, че електроразпределителното дружество не е осигурило непрекъснатост на снабдяването с електрическа енергия на неговата жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица]. От началото на март 2018 г. са започнали чести прекъсвания на електрозахранването и доставяната електроенергия не е била с необходимото качество-мощността е била непостоянна и варирала в широки граници. Това неизпълнение от страна на електроразпределителното дружество на задълженията по договора от 12.09.2016 г. с ответното дружество за присъединяване към електрическата мрежа и доставяне на електрическа енергия и на приложимите Общи условия е наложило ищецът да закупи и да заплати за монтажа на система, която да се включва при прекъсване на електричеството или при недостатъчна мощност на доставяната електроенергия. Ето защо е поискал електроразпределителното дружество да бъде осъдено да заплати стойността на доставката, монтажа и поддръжката на системата в размер на 31 716 лв., ведно със законните последици.
В отговора на исковата молба електроразпределителното дружество е оспорило предявения иск. Посочило е, че доставяната електроенергия е била с необходимото качество, а прекъсванията се дължат на непредвидени събития със случаен характер. Подробно са описани извършените от дружеството мероприятия за повишаване сигурността на електроенергийните доставки на територията на [населено място] и е изтъкнато, че преценката за закупуване на съоръженията е била изцяло на ищеца, поради което дружеството не носи отговорност за тяхната стойност.
От приетото по делото заключение на вещото лице се установява, че монтираната система е отчела за периода от 25.07.2019 г. до 4.11.2022 г. общо 256 събития, в които мрежовото напрежение е извън толеранс: 158 с пълно отпадане на мрежовото захранване и 98 събития с мрежово захранване извън толеранса. Според допълнителното заключение данните от диспечерските дневници на електроразпределителното дружество и данните от системата на ищеца съвпадат изцяло за пълното прекъсване на електрическото захранване като време и продължителност. Данните не съвпадат по отношение на колебанията в напрежението, тъй като в диспечерските дневници няма информация за качеството на предоставената електрическа енергия.
Проблемите с качеството на подаваното електрозахранване се потвърждават от показанията на свидетеля П., който е заявил, че почти всяка седмица се променя напрежението, някои електроуреди не работят, налага се да бъдат изключвани. Токът спира два-три пъти седмично по един, два часа и когато няма ток, няма и вода, защото водоснабдяваето се извършва с хидрофорни помпи.
В публичното съдебно заседание пред първоинстанционния съд, проведено на 6.12.2022 г., представителят на дружеството е оспорил компетентността на вещото лице, тъй като е авиоинженер, а не електроинженер. В тази връзка вещото лице е представило и по делото е приета дипломата му за завършено средно специално образование в Техникума по електротехника и автоматика.
Софийският градски съд е приел, че ответното дружество не е изпълнило договорните си задължения да предоставя непрекъснато електрическа енергия с конкретно качество, което е наложило ищецът да извърши разходи за осигуряване на резервен източник на захранване в размер на 31 716 лв. Тези разходи представляват предвидими имуществени вреди от неизпълнението, поради което първоинстанционният съд е осъдил ответното дружество да ги заплати.
Във въззивната си жалба дружеството отново е оспорило компетентността на вещото лице и е поискало да бъде назначена повторна електротехническа експертиза със същите задачи. Въззивният съд е оставил без уважение това искане със съображението, че вещото лице притежава необходимата компетентност в областта на електротехниката, което се установява от приетата по делото диплома за средно специално образование. След това в решението си въззивният съд е приел, че за исковия период е имало прекъсвания в доставката на електрическа енергия, преобладаващият брой от които не са предизвикани от планови действия и присъщи на преноса на електрическа енергия процеси, противно на възраженията на ответника. В този смисъл е заключението на съдебнотехническата експертиза, изготвено от вещо лице с електротехническо образование, което и съдът възприема. Изградената от ищеца система за резервно захранване съдържа данни за подробно описаните и многобройни прекъсвания на захранването и спад на напрежението, които съвпадат със записите в диспечерските дневници и дават по-пълна картина на начина на изпълнение на договора от страна на ответника, което съдът съобразява и на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Безспорно за съда е, че ищецът има право да получава непрекъснато електрическа енергия с показатели за качество, одобрени от ДКЕВР, както и да бъде уведомяван за прекъсванията на снабдяването/чл. 17, ал. 1 и 8 ОУ, при които е възникнало процесното правоотношение, чл. 18, т. 1 и 8 ОУ/2021 г./. Ответникът носи имуществена отговорност за вреди от неизпълнението на задълженията му да предоставя услугите, предмет на договора, в това число при неправомерно прекъсване на преноса на електрическа енергия с показатели за качество, несъответстващи на действащата нормативна уредба/чл. 56, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с ал. 2 ОУ/2021 г./. В договора между страните действително е отразено, че клиентът няма собствен резервен източник на електрическа енергия/чл. 8/, но ответникът е бил уведомен за инсталирането на източника за резервно захранване. Същевременно, както е изтъкнато в отговора на въззивната жалба, няма връзка между неизпълнението на задължението по чл. 121 ЗЕ за предварително уведомяване за инсталирането на собствен източник за резервно захранване и прекъсванията в електрозахранването, като не е установена връзка между тези прекъсвания и самото собствено на ищеца съоръжение. В срока за отговор на исковата молба ответникът не се е позовал на наличе на сериозен риск за служителите му от инсталирането на резервен източник на захранване, нито се е позовал на допустимите отклонения в стойностите на показателите на електрическа енергия/на каквито с позовава в писмената си защита пред СГС и във въззивната жалба/, поради което по делото не е изследвано дали записаните отклонения в напрежението от системата на ищеца представляват такива в рамките на допустимото/плюс/минус 10 %/. Въззивният съд обаче е посочил, че е достатъчно установеното по делото от съдържанието на справката от КЕВР, че непланираните изключвания на електрозахранването, и то само за периода от 5.12.2020 г.-5.12.2021 г. са 89 броя с общо времетраене 11 часа и 27 минути. Освен това с показанията на свидетеля П. също е установено често прекъсване на снабдяването с електрическа енергия. Всяка седмица е имало прекъсване на тока, дори два-три пъти в седмицата, включително без предупреждение, а липсата на ток е причинявала и липса на водоснабдяване. Всички тези фактически констатации според въззивния съд водят до извода за установено неизпълнение от страна на ответното дружество, което ангажира неговата отговорност за причинените на ищеца имуществени вреди, състоящи се в извършените разходи за закупуване, монтаж и поддръжка на резервен източник на захранване. С тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната от ответното дружество осъдителна част.
Поставените във връзка с тези мотиви на въззивния съд въпроси на касатора не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Първият от тях, както и първата част от втория въпрос относно наличието на риск за служителите му от инсталирането на резервен източник на захранване в имота на абоната, съдържат фактически твърдения за допуснати от ищеца договорни нарушения. Както в отговора на исковата молба, така и в последващите доводи и възражения касаторът не сочи и не обосновава никаква връзка между евентуалното неизпълнение на задължението по чл. 8 от договора за уведомяване за инсталирането на резервен източник на захранване и наличието на риск за служителите от една страна, а от друга-с предмета на делото, който е за имуществени вреди от неизпълнение на задължението за качествени доставки на електрическа енергия. Липсва каквато и да е обосновка защо тези нарушения изключват или намаляват отговорността на ответното дружество, а всъщност, както приема и въззивният съд, такава връзка между евентуалното неизпълнение на ищеца на задължението по чл. 8 от договора и вредите, предмет на делото, няма. Втората част на втория въпрос е поставена заради тезата на касатора, че според българския държавен стандарт е било допустимо отклонение в стойностите на показателите на подаваната електрическа енергия в размер на десет процента. Монтираната от ищеца система е отчитала всички отклонения, включително и тези, които са били в тези допустими според българския държавен стандарт граници на подаваното напрежение. Както е посочил въззивният съд, това възражение не е било своевременно формулирано, за да се съберат необходимите доказателства. Дори да се приеме обаче, че част от отчетените от системата на ищеца отклонения от подаваното напрежение не представляват неизпълнение на задължението на ответното дружество в качествено отношение, по делото са установени други твърде многобройни и значими случаи на неизпълнение - на прекъсване на електроподаването. Последиците от тези нарушения са описани в показанията на свидетеля и са напълно достатъчни, за да ангажират отговорността на ответното дружество дори без евентуално недоказаните нарушения на подаване на ток с напрежение, различно от допустимото по БДС.
Третият въпрос на касатора е свързан с възражението относно компетентността на вещото лице, изготвило експертизите по делото, тъй като е авиоинженер, а не електроинженер. Според касатора дипломата на вещото лице за завършено средно специално образование в Техникума по електротехника и автоматика не е достатъчна, а за установяване на квалификацията му е необходима диплома за висше образование. За да обоснове становището си, касаторът е цитирал ТР №1 от 19.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решения № 118 от 15.2.2012 г. по гр. д. № 588/2011 г. на III ГО, № 240 от 15.01.2021 г. по гр. д. № 3944/2019 г. на IV ГО, решение № 267 от 4.3.2014 г. по гр. д. №30/2014 г. на I ГО, №25 от 2.07.2020 г. по гр. д. №2976/2019 г. на II ГО, № 167 от 26.10.2017 г. по гр. д. № 209/2017 г. на I ГО на ВКС. В тази практика въз основа на процесуалния закон е прието, че за изясняване на въпроси, за които са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др., каквито съдът не притежава, може да бъде назначено вещо лице. Въззивният съд при въведени оплаквания във въззивната жалба също може служебно да назначи експертиза. Заключението на вещото лице се обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В случая въззивният съд не се е отклонил, а се е придържал към тази практика на ВКС и не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. В процесуалния закон и в практиката на ВКС не е поставено изискване специалните знания на вещото лице да се доказват единствено с диплома за завършено висше образование, както се твърди във въпроса на касатора. След като липсват доводи за непълнота, неяснота и необоснованост на заключението, няма основание да се поставя под съмнение компетентността на вещото лице само заради това, че има диплома за завършено средно специално образование, а не диплома за завършено висше образование.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на Е. М. 2400 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №176 от 24.02.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №620 по описа за 2024 г. на Софийския апелативен съд, 4-ти граждански състав.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД да заплати на Е. О. М.-[ЕГН], сумата 2 400/две хиляди и четиристотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: