ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4983

София, 03.11.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия В. М. гр. д. № 120 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 203 от 20.09.2024г. по гр. д. № 334/2024г. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 14 от 29.01.2024г. по гр. д. № 1108/2022г. на Районен съд-Севлиево, поправено с решение № 196 от 03.06.2024г. С първоинстанционното решение е уважен изцяло предявеният като частичен иск на А. А. Й. срещу И. Х. Х. на основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 10 000 лева /частично претендирана от 20 000лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на разкриване тайната на осиновяването, ведно със законната лихва, считано от 20.10.2017г.

В касационната жалба, подадена от ответницата И. Х. чрез адв. Г., се поддържа че решението е неправилно. В допълнително становище, постъпило на 18.09.2025г., изготвено от адв. Д., се изтъква недопустимост на иска и на постановените решения с твърдение, че ищцата не води делото за защита на свое субективно право, а с цел превенция на подобни действия, както и нередовност на исковата молба.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени четири правни въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практика на Върховния касационен съд: 1/ когато се твърдят последици за здравето на увреденото лице може ли съдът да изгради становище без предварително да постави на обсъждане този въпрос предвид необходимостта от изясняването му със специални знания; 2/ може ли установяването на факти, изискващи специални знания в областта на медицината и имащи значение за размера на вредите, да бъде осъществено само със свидетелски показания; 3/може ли да се приемат за достоверни свидетелски показания, ако не са основани на лични, преки и непосредствени впечатления; 4/ правилно ли е размерът на паричната сума да служи за репариране на действително претърпените вреди, а не за обогатяване на пострадалото лице.

Ответницата по касационната жалба А. Й. чрез адв. Я. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

С предявения иск по чл. 45 ЗЗД ищцата претендира обезщетяване на причинени от ответницата неимуществени вреди /болки и страдания/, настъпили като пряка и непосредствена последица от разкриване на тайната на осиновяването. Установено е от представената и неоспорена кореспонденция между страните по Messenger от 20.10.2017г., че на тази дата ответницата се е свързала с ищцата, без да се познават лично и в резултат на проведената кореспонденция ищцата разбрала, че е осиновена. След това потърсила информация и узнала, че това е истина. Според ищцата начинът, по който е разбрала, че е осиновена и че семейството, в което е израснала не са нейни биологични родители - когато е на 37г., след загубата и на двамата родители, които са я отгледали, от съвсем непозната жена, е довело до огромен стрес, който не е преодоляла. Това е дало негативно отражение върху личния й и професионален живот, наложило да започне посещения при психотерапевт. Затова претендира неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, депресивни състояния, стрес и болка, загуба на самочувствие, влошаване на личния и професионалния живот, на здравословното състояние, безсъние.

Събрани са показанията на св. Н., която е психотерапевт на ищцата. Тя я познава от 2015г. и сочи, че преди ищцата не е имала съмнение, че е осиновена. Първоначалната й реакция е била шок, объркване, отричане; информацията е дошла в тежък за нея момент, когато е загубила и двамата са родители, като от смъртта на баща й били изминали само 10 месеца. Това променящо идентичността събитие се отразило на всички сфери както на работата й, така и на личния живот; променило е разбиранията й за себе си и за живота; отразило се на съня й, започнала да има тревожни, депресивни симптоми; острото състояние е било няколко месеца, а след това продължила да преработва травмата. Психотерапията, която са провеждали, от подкрепяща се превърнала в терапия на стрес симптомите. Понастоящем има стабилизация, но проблемът не е отминал. Свидетелката сочи, че информацията за осиновяването дошла когато ищцата тъкмо се възстановявала след загубата на баща си. Други травмиращи събития не е имало. Лечение с медикаменти не е било необходимо.

Съдът е приел тези показания за достоверни, тъй като свидетелката възпроизвежда свои лични впечатления, на база на професионалния си опит. Фактът, че самата тя е психотерапевт на ищцата не води до някаква необективност или заинтересованост. Съдът е посочил, че не е имало основание за назначаване на медицинска експертиза, защото липсват твърдения за болестни състояния, които се установяват със специални знания.

При тези фактически обстоятелства съдът е намерил претенцията по чл. 45 ЗЗД за доказана по основание. Съобщаването на информация за осиновяването не по установения в чл. 105 СК законов ред съставлява разкриване на тайната на осиновяване и нарушава правото на личен и семеен живот, защитено от чл. 32, ал. 1 КРБ и чл. 8 КЗПЧОС. От приложената по делото кореспонденция е несъмнено, че ответницата неправомерно е разкрила тайната на осиновяване, от което за ищцата са настъпили неимуществени вреди. Съобразил е, че ответницата не е познавала ищцата и семейството й и не може да се приеме тезата й, че с действията си не е имала умисъл да навреди. При засягане на такава чувствителна и правно защитена сфера, каквато е правото на неприкосновеност на личния и семеен живот, ответницата е могла да предвиди как би се отразила такава информация върху осъзнато за своята идентичност пълнолетно лице и то поднесена по неочакван начин, от непознат човек. Лицата и начинът, по който може да бъде предоставена информация за произхода на осиновения, са посочени в закона. Всеки друг начин на разкриване тайната на осиновяване е в нарушение на закона. Дали впоследствие ищцата е упражнила правото си по чл. 105 СК е ирелевантно. Произходът е важен елемент от правото на личен живот, което право е конституционно защитено. Затова намесата на трето лице чрез разкриване тайната на осиновяване може да има значителни и трайни негативни последици, поради разрушаване на вече установени отношения родител - дете.

За вида и интензитета на причинените вреди съдът е взел предвид изнесеното от св. Н. и другите безспорни факти по делото - ищцата е била на 37 години; имала е трайно установена представа за своята личност и произхода си, със създадени трайни семейни връзки с родителите, които са я отгледали и които към този момент вече са починали. Тези обстоятелства, както и начинът на съобщаване на информацията - по неочакван начин, от непознато лице са достатъчни да обосноват основателността на претенцията за претърпени неимуществени вреди. Напълно житейски логично е така разкритата тайна на осиновяване да породи за нея негативни психически преживявания и нанесе емоционална травма от неправомерното засягане правото на личен и семеен живот. Касае се до негативно отражение върху психо-емоционалната сфера на ищцата, предизвикало шок, объркване, отричане, стресов период с остра фаза от няколко месеца, със състояние на тревожност, безсъние, депресия, липса на апетит, дезорганизираност, след което е започнало подобрение, повлияване от провежданата психотерапия, без медикаментозно лечение, като преработването на травмата продължава и досега. Съобразявайки тези обстоятелства въззивният съд е приел, че обезщетението от 10 000лв., присъдено от първоинстанционния съд, съответства на претърпените неимуществени вреди и няма основание да бъде намалявано.

При преценка предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г. о., счита, че такива липсват.

Първите два процесуални въпроса, които са поставени, се свеждат до възможността увреждане на здравето да бъде доказано посредством свидетелски показания, без назначаване на експертиза. Въпросите са засегнати от въззивния съд, който по поддържаните от ответницата оплаквания е посочил, че не е имало основание за назначаване на медицинска експертиза, защото липсват твърдения за болестни състояния, които се установяват със специални знания. Решение № 139 от 12.01.2021г. по гр. д. № 151/2020г. на ІІІ г. о. дава разяснения, че назначаване на вещо лице е необходимо когато съдията не разполага с необходимите специални знания и че при твърдение за последици за здравето на увреденото лице съдът следва да изясни въпроса с помощта на специални знания, т. е. чрез заключение на вещо лице. Решение № 133 от 19.11.2020г. по т. д. № 2306/2020г. на ІІ т. о. приема, че установяването на факти, изискващи специализирани знания в областта на медицината и имащи значение за определяне на размера на застрахователното обезщетение, не може да бъде осъществено само със свидетелски показания. Въззивното решение не се отклонява от тази практика, защото в случая не стои въпрос за доказване на болестно състояние и изобщо за увреждане на здравето, което е от компетентност на специалист по медицина. Ищцата твърди, че е преживяла интензивен психически и емоционален стрес, тревоги, напрежение, загуба на самочувствие, влошаване на личния и професионален живот. Това не са непременно медицински болестни състояния, които да изискват диагностициране от специалист в съответната област и медицинско лечение. Касае се до негативни преживявания, които няма пречка да бъдат установени със свидетелски показания, още повече, че в случая свидетелят е психотерапевт, т. е. лице, което е компетентно да помага именно за преодоляване на такива състояния.

Третият въпрос е обоснован с оплаквания, че свидетелката Н. няма как да е възприела лично факти като безсъние и липса на апетит, поради което нейните показания не следва да бъдат кредитирани. Вярно е, че посочената практика: Решение № 60173 от 15.12.2021г. по гр. д. № 1431/2021г. на І г. о, Решение № 31 от 09.04.2020г. по т. д. №335/20220г. на І т. о. и Решение № 76 от 12.10.2020г. по гр. д. № 1475/2016г. на І г. о. дава тълкуване, че свидетелските показания са достоверни когато са основани на лични, преки и непосредствени впечатления. Посочва се обаче също така, че липсата на преки впечатления не е само по себе си основание за изключване на показанията от съвкупната преценка на доказателствения материал. Противоречие с тази практика окръжният съд не е допуснал. Несъмнено е, че голямата част от изнесеното от свидетелката почива на личните й, преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищцата, придобити по време на провежданата психотерапия. Фактът, че свидетелката не е видяла лично, че ищцата страда от безсъние и от безапетитие, а е чула това като нейно оплакване, по никакъв начин не подронва достоверността на показанията й. А и съдът не е основал решаващите си изводи единствено на тези последици за ищцата - страдание от безсъние и липса на апетит, а е уважил иска вследствие на комплексна преценка на цялостното отражение на противоправното поведение на ответницата върху личната сфера на ищцата.

Последният въпрос е дали определената като обезщетение сума може да служи за обогатяване на пострадалото лице. Формулираният въпрос произтича от тезата на жалбоподателката, че присъденото обезщетение е прекомерно високо, не съответства на принципа за справедливост и поради това представлява начин за обогатяване на ищцата. Отговорът на въпроса несъмнено е отрицателен. Посоченото решение № 9 от 02.02.2018г. по гр. д. № 1144/2017г. на ІІІ г. о. приема, че присъждането на обезщетение за вреди само по себе си съдържа морално удовлетворение, което се изразява в признаване, че действията на делинквента са противоправни и размерът на обезщетението служи за репариране на действително причинените вреди, а не е средство за обогатяване. В настоящия случай от мотивите на въззивния съд не може да се приеме, че е надхвърлен справедливия размер на обезщетението, така че да се стигне до неоснователно обогатяване. Съдът ясно е посочил кои конкретни обстоятелства взема предвид при определяне размера на обезщетението и по този начин е изпълнил задълженията си, произтичащи от указанията в ППВС № 4/1968г. и по-новата практика на Върховния касационен съд по приложение на чл. 52 ЗЗД.

Подадената от жалбоподателката допълнителна молба от 18.09.2025г. е извън срока за обжалване и по принцип не може да бъде разглеждана при преценката за допустимост на касационното обжалване. Тъй като в нея се съдържат твърдения за недопустимост на решението поради недопустимост на иска и нередовност на исковата молба, а това основание е служебно приложимо от съда, то следва да се даде отговор на изложените доводи. Твърди се на първо място, че искът е недопустим, защото ищцата не води делото, за да защити свое право, а за да постигне превенция - да възпре ответницата да разгласява осиновяванията на други граждани. Соченото съмнение относно допустимостта е неоправдано. Очевидно е от изложените в исковата молба фактически обстоятелства, че ищцата е засегната от действията на ответницата спрямо себе си и претендира обезщетение за свои вреди от разкриването, че е осиновена: психически и емоционален стрес, шок, тревоги, напрежение, влошаване на личния и професионален живот. По време на устните състезания пред въззивния съд пълномощникът й е заявил, че тя не води делото с цел имотна облага, че тя финансово се справя добре, а цели да не продължава И. Х. да съсипва живота и на други хора, които са осиновени. Казаното е в отговор на заявеното по-напред от пълномощника на ответницата, че ищцата притежава „алчна“ душа. Поради това от този израз по никакъв начин не произтича недопустимост на иска. Твърди се на второ място, че исковата молба е нередовна, защото не са индивидуализирани неимуществените вреди - в какво точно се изразяват. Това твърдение също не съответства на изложеното в исковата молба, където се съдържа описание на причинените на ищцата неимуществени страдания по вид и интензитет.

Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.

Ответницата има право на разноски, но няма доказателства за направени такива пред настоящата инстанция.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 203 от 20.09.2024г. по гр. д. № 334/2024г. на Окръжен съд-Габрово по касационната жалба на И. Х. Х..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: