ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5030/04.11.2025 г.Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закритото съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2189 по описа за 2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 97/31.01.2025 г. по гр. д. № 2144/2024 г., с което Окръжен съд – Варна, потвърждавайки решение № 1171/07.04.2024 г. по гр. д. № 9247/2022 г. на Районен съд – Варна, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД обявява за недействителен по отношение на Л. К. К. договора по н. а. № 52/05.08.2019 г., с който „Нобъл Стор“ ЕООД е продал на Т. Я. Т. на цена 15 000 лв. едно двуетажно паркомясто в подземен паркинг в [населено място].

Решението се обжалва от ответника Т. Т. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправни въпроси, които уточнени и конкретизирани съгласно разясненото в т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГК на ВКС, се свеждат до: 1) приложимостта на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, когато увреждащият кредитора възмезден договор е сключен между „свързани лица“ по § 1 ДР ТЗ, 2) значението на установимо по делото обстоятелство, че към релевантния момент – на сключването на договора, са престанали да съществуват/повече от година са били прекратени отношенията, свързвали лицата, които са сключили договора, и 3) необходимото доказване, респ. дължимото от въззивния съд аналитично обсъждане на събраните доказателства в установяване или отричане на условието по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД - знание на третото лице за увреждането. Касаторът счита въпросите включени в предмета на доказване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен...