ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5087

София, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври, две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 3812/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОМПИ/ против определение № 2062 от 05.08.2025 г., постановено по в. ч.гр. д. № 2065/2025 г. на Софийския апелативен съд, ГО, I-ви състав, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение № 323 от 06.06.2025 г. по гр. д. № 435/2022 г. на Окръжен съд - Враца. С първоинстанционното определение е оставено без уважение искането на Комисията за изменение на първоинстанционното решение в частта относно разноските.

Частният жалбоподател твърди, че определението на въззивния съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречи на практиката на ВКС, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател, приема следното:

За да постанови обжалваният резултат, въззивният съд е приел, че жалбоподателя основава тезата си, основно на практика на ВКС постановена по отменен закон. Съдебния състав посочва, че в приетите впоследствие закони се съдържат специални норми, които изключват общото правило предвидено в чл. 84, ал. 1 ГПК - чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ и чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. В така посочените разпоредби се урежда дължимостта на държавна такса и от двете страни, в зависимост за коя изходът от спора е неуспешен. На следващо място в мотивите на обжалваното определение е отбелязано, че когато Комисията се позовава на нормата на чл. 156, ал. 6...