ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5085

гр.София, 06.11.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3046 по описа за 2025 г., приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. М. В. против решение № 126 от 4.06.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело № 768 по описа за 2024 г. на Врачанския окръжен съд, I-ви въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение №600 от 30.9.2024 г. по гр. д. №457 по описа за 2024 г. на врачанския районен съд в обжалваните части. С тези части на първоинстанционното решение е отхвърлено предявеното от Х. М. В. срещу А. Ц. Т. искане с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на начина на упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете М. Х. В. и той е осъден да плати извършените от майката разноски.

Касаторът твърди, че решението на Врачанския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страната във въззивната жалба, като изложи свои собствени решаващи мотиви съгласно чл. 236, ал. 2 от ГПК?

2. При предоставяне на родителските права и определяне на местоживеенето на децата кои обстоятелства следва да се преценяват?

Ответницата по касационната жалба А. Ц. Т. застъпва становището, че...