ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2222

гр. София, 29.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: Председател:Борис Р. Илиев

Членове:Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Борис Илиев Частно касационно гражданско дело № 20268003101682 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на С. Н. А. против определение на Варненски окръжен съд № 994 от 25.02.2026 г. по ч. гр. д.№ 387/ 2026 г., с което е потвърдено определение № 16657/ 01.12.2025 г. по гр. д.№ 11370/ 2025 г. на Варненски районен съд, с което е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът не изпълнил задълженията си по чл. 7 ал. 2 ГПК да му съобщи акта си, с който е уважил негова молба за продължаване на срок. Този акт останал „скрит“ за него и го лишил от възможността да изпълни дадените указания за отстраняване на нередовности на исковата молба. Това довело и до нарушаване на правото му на справедлив процес. Моли въззивното определение да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационен контрол формулира следните въпроси: 1. „Длъжен ли е съдът, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК и принципа на равнопоставеност, да съобщи на страната акта, с който се произнася по молба за удължаване на срок по чл. 63 ГПК, и допустимо ли е прекратяване на производството поради неизпълнение на указания в „скрит“ (неуведомен) срок, считано от дата, за която страната не е известена?“. Според касатора въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, евентуално – че има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поддържа също, че обжалваното определение е очевидно...