ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2183

гр. София, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 330 по описа на Върховния касационен съд за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Г. Я., чрез адв. С. Т. и адв. А. Н., срещу въззивно решение № 798/20.10.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 1260/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е потвърдено решение № 1443/18.06.2025 г. по гр. д. № 93/2025 г. на Районен съд – Бургас, с което упражняването на родителските права по отношение ненавършилите пълнолетие деца Я. Б. Я. и Б. Б. Я. е предоставено на майката С. В. Ц.; определен е режим на контакти между бащата Б. Г. Я. и децата; осъден е бащата да заплаща месечна издръжка в размер по 320 лв. за всяко дето, считано от влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на това задължение.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си касаторът поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) предвидената в чл. 272 ГПК възможност за препращане към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, освобождава ли въззивния съд от задължението по чл. 236, ал. 2 ГПК да мотивира своето решение, като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и...