ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2176

София, 28.04.2026 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

Е. Д.

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 3018 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. В. чрез процесуалния й представител главен юрисконсулт А. Т. против решение № 380 от 10.04.2025 г., постановено по гр. д. № 149 по описа за 2025 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 4175 от 21.11.2024 г. по гр. д. № 349 по описа за 2024 г. на Районен съд - Варна за уважаване на предявения от Т. М. Т. против О. В. отрицателен установителен иск за собственост по отношение на 569.07 ид. ч. от поземлен имот № * по кадастралната карта на селищно образование „Ч. г.“, одобрен с протокол № 11/16.07.1994 г. на кмет на О. Б. целият с площ от 1169,07 кв. м.

Т. М. Т. чрез пълномощника си адвокат А. Г. е подал отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който заявява, че касационната жалба е процесуално недопустима, като подадена след изтичане на срока за обжалване, евентуално оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски.

Касационният съдебен състав констатира, че касационната жалба е подадена в срок. О. В. е получила препис от въззивното решение на 16.04.2025 г. и срокът за касационно обжалване изтича на 16.05.2025 г. Касационната жалба е входирана в съда с № 14769 от 23.05.2025 г. въз основа на пощенска пратка рег. № ПНО24000067ВН_017ВН с дата 15.05.2025 г. От приложените към молба на О. В. от 27.05.2025 г. документи е видно, че посочената пощенска пратка е постъпила в Окръжния съд на 16.05.2025 г. и е върната неотворена на общината, поради несъответстващ баркод на пратката и на обратната разписка, след което отново е била изпратена до съда, който я е приел на 22.05.2025 г. и е преценил, че се касае за същата пратка, която е върнал на 16.05.2025 г. При тези данни следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок съгласно чл. 62, ал. 1 ГПК, като изцяло голословно е твърдението на Т. Т., че не е установено, че с пощенската пратка от 15.05.2025 г. е изпратена именно настоящата касационна жалба.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Окръжният съд е констатирал, че ищецът е обосновал правния си интерес от иска с твърденията, че е собственик на 600 кв. м. от ПИ № * в с. о. „Ч. г.“, землище на [населено място], целият с площ от 1169.07 кв. м., ведно със сградите и подобрения, които е придобил въз основа на правна сделка, като първоначалния праводател Д. В. е придобил собствеността с нотариален акт № 159, том ХVІІІ от 4.11.1998 г. по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ; осъществява владение върху целия имот, като присъединява и владението на праводателите си от 4.11.1998 г.; инициирал е процедура по обстоятелствена проверка за придобитите по давност права, но О. В. открила процедура по съставяне на АЧОС. В отговора на исковата молба О. В. е оспорила иска с твърдения, че имотът попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, за който няма одобрен план за новообразуваните имоти; в списъка за платени суми по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на [населено място] за местност „Ч. г.“ е отразено плащане от 600 кв. м. от Д. Г. В.; ищецът не е собственик с възстановени права и не е придобил собствеността по надлежния ред; налице е хипотезата на чл. 25 ЗСПЗЗ и с оглед мораториума по § 1 ДР на ЗС не е изтекла 10 годишна давност; процесната част от имота не е годен обект на владение, тъй като административната процедура не е приключила и имотът не е индивидуализиран.

Приел е за установено, че имот * е нанесен през 1994 г. с площ от 1169.07 кв. м., като 600 кв. м. са придобити от Д. В. Г. по реда на § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, за което му е издаден констативен нотариален акт от 4.11.1998 г. и след поредица прехвърлителни сделки, като собственик понастоящем се легитимира ищецът въз основа на договор за замяна по нотариален акт от 23.12.2011 г. Заедно със собствеността на тези 600 кв. м. ищецът е получил владението и на останалите 569.07 кв. м., като ответната община не оспорва фактическата му власт върху спорната част от имота, а владението се доказва и от събраните гласни доказателства, които са в унисон и със съставения констативен протокол от служител на ответника на 19.02.2024 г., че е ограден целия имот и че е поддържан.

Съдът е отчел е, че в процеса О. В. се позовава на придобиване на собствеността на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, но е приел, че тази норма е декларативна и не представлява придобивно основание. Счел е, че би могло да се приеме, че общината се позовава на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, доколкото в отговора на исковата молба е заявено, че имотът е подлежал, но не е заявен за реституция по ЗСПЗЗ, респ. не е изкупен от ползвател по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочил е кои имоти подлежат на реституция по ЗСПЗЗ, като всички хипотези касаят случаи, в които собствеността е била отнета и не е упражнявана в реални граници. Счел е, че не е установено отнемане на процесния имот юридически или фактически. Експертното заключение е, че няма данни земята в границите на имот * да е била одържавяване, отчуждавана, няма съставен АДС, както и че не могат да се установят данни за разположението на земята, обработвана от ТКЗС в територията на землище К.. Направил е извод, че няма доказателства земята в сегашните граници на имот * са е била включена в ТКЗС или друго ДЗС, нито да е станала държавна собственост по силата на чл. 12, ал. 2 ЗСГ-отм. или да е била фактически иззета от собственика й. Следователно липсва основание за включване на имота в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ, поради което общината не може да придобие права по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ.

С оглед доводите във въззивната жалба окръжният съд е посочил, че в настоящия случай е без правно значение, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е бил земеделска земя, тъй като не са налице предпоставките по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ за придобиване на собствеността от общината.

Въззивният съд е счел, че съдебната практика, касаеща спорове за имоти в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и началото на давностния срок е относима единствено при спор между реституиран собственик и ползвател на земеделски земи, но не и по отношение на общината, претендираща права по чл. 19 ЗСПЗЗ.

Приел е, че имотът е надлежно индивидуализиран по действащия кадастрален план, одобрен 1994 г., поради което е възможно и допустимо неговото своене. Доколкото общината не е придобила собствеността на спорните 569,07 кв. м. неприложим е и мораторуима по § 1 ДР на ЗС.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК О. В. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК, евентуално чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК

Доводът за недопустимост на иска, а съответно и на въззивното решение е обоснован с твърдението, че липсва одобрен план за новообразуваните имоти, поради което и не е извършена индивидуализация на земеделските земи в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка допустимостта на въззивното решение, доколкото наличието или липсата на план за новообразуваните имоти за територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е от значение за основателността на иска с оглед обстоятелството дали спорът касае придобит имот, който плана за новообразуваните имоти следва да отразява или остатъчна площ по § 4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ, която се обособява като самостоятелен имот с плана за новообразуваните имоти или се предназначава за допълнително придобиване от ползвателя, упражнил правото по § 4 а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ до размерите по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, а не за допустимостта на иска.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, доколкото макар касаторът да се позовава на цитати от конкретни решения на ВКС, не е формулирал какъвто и да било правен въпрос, спрямо който да се прецени налице ли е противоречие с практиката на ВКС или съответно предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

При прочита на въззивното решение обаче се констатира наличието на служебно приложимото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. При приетите от съда факти – ищецът твърди завладяване въз основа на предадено владение от бивш ползвател, изкупил 600 кв. м. от имота, нанесен в кадастралния план от 1994 г. с площ от 1169.07 кв. м. и местонахождение на имота в селищно образование – дали не са очевидно неправилни следните изводи на съда: че нормата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ е декларативна и не представлява самостоятелно придобивно основание; че не е установено юридическо или фактическо отнемане на имота от собственика му (без да посочи кой е този собственик), поради което същият не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ, а съответно не може да стане общинска собственост на основание чл. 19 ЗСПЗЗ; че при спор с община са неприложими нормите на § 4 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ и тяхното тълкуване в съдебната практика, тъй като те се прилагат само при спор между реституиран собственик и ползвател, както и че кадастралния план от 1994 г. надлежно е индивидуализирал имота. Преценката следва да се направи с оглед историческото развитие на нормите на § 4 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ с оглед момента на осъществяване на приетите за установени от въззивния съд правнорелевантни факти и разграничените с тях и с практиката на ВКС различни хипотези относно началото на придобивната давност за имоти в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ.

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 380 от 10.04.2025 г., постановено по гр. д. № 149 по описа за 2025 г. на Окръжен съд - Варна.

ДАВА възможност на О. В. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Р. Б. държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 12.78 евро (равностойност на 25 лв. държавна такса, внесена за въззивното производство).

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията и на съдията-докладчик при изтичане на срока.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: