ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2182

гр. София, 28.04.2026 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. ч. гр. дело № 1228 по описа на Върховния касационен съд за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на М. В. К., чрез адв. К. Д. от САК, срещу определение № 1133/16.01.2026 г., постановено по в. ч.гр. д. № 13735/2025 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 43518/20.10.2025 г. по гр. д. № 38985/2025 г. на Софийски районен съд за прекратяване на производството по спора за родителски права и изпращането му за разглеждане по подсъдност на Районен съд – Разград.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение и се иска неговата отмяна.

Ответникът по жалбата В. Б. Т., чрез адв. Ц. А. от САК, в писмен отговор по същество не оспорва жалбата.

Съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, предвид данните по делото, намира, че частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Относно допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, Трето гражданско отделение намира следното:

За да постанови обжалваното определението, въззивният съд, позовавайки се на практика на ВКС, е приел, че съгласно чл. 127, ал. 2 СК искът е подсъден на районния съд по настоящия адрес на детето, като за тази местна подсъдност, предвидена в защита на правата и интересите на детето, съдът следи служебно, включително въз основа на данните за регистрирания настоящ адрес на детето по чл. 96, ал. 3 ЗГР, но най-вече и съгласно §1, т. 15 ЗЗДет. въз основа на данните за мястото на трайно установено фактическо пребиваване на детето в интегрирана социална и семейна среда. Прието е за установено /въз основа на изготвения социален доклад от АСП – Р./, че от месец юни 2025 г. двете деца Т. М. К. и П. М. К. живеят с майка си в [населено място]. Личният лекар на децата е д-р Д. К., с практика в [населено място]. Към момента на изготвяне на социалния доклад детето Т. К. е било в лятна ваканция, като в него е посочено, че майката е проучвала възможността детето да бъде записано да посещава втори клас в ОУ „В. Л.“ в [населено място]. Въззивният съд е посочил, че данните в социалния доклад са подкрепени от събраните по делото доказателства, като съгласно представените удостоверения за настоящ адрес децата Т. и П. К. имат регистриран настоящ адрес в [населено място], считано от 10.09.2025 г. Наред с това в частната жалба на В. Т. са изложени обстоятелства, че детето Т. К. е записано да учи в [населено място], като изчаква да приключи учебната година преди да се завърнат в София. Предвид тези обстоятелства, въззивният съд е формирал извод, че към датата на подаване на исковата молба – 30.06.2025 г., децата вече са били с променено фактическо пребиваване и са установили ново местоживеене. Прието е, че така установената промяна е с траен характер и изключва хипотезите на временно отсъствие или отвеждане на детето от обичайното му пребиваване. Записването на детето Т. К. във втори клас в училище с адрес в [населено място] несъмнено определя и центъра на семейната и социалната интеграция на детето. Ето защо въззивният съд е приел, че компетентен да разгледа предявените искове е съдът по местопребиваване на децата, а именно Районен съд – Разград.

Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

В частната касационна жалба се поставят въпросът как се определя настоящият адрес на детето по смисъла на чл. 127, ал. 2 СК. Същият е обуславящ решаващите изводи на въззивния съд, но по него е формирана съдебна практика, съобразена от въззивния съд, съгласно която за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 СК, в който смисъл следва да се тълкува законовата разпоредба, изхождайки от характера на производството по споровете за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, в което производство основната цел е закрила интересите на детето. Местната подсъдност по тези искове, изключва общата подсъдност по чл. 105 ГПК, респ. чл. 112 ГПК, тъй като е подчинена на тази цел, поради което административните действия на родителите, с които те декларират един или друг настоящ адрес на детето, не могат да имат значение за определяне на компетентния съд, доколкото следва да се държи сметка за фактическото пребиваване на детето (§1, т. 15 от ДР на ЗЗакрД), във връзка с последващите процесуални действия при разглеждане на спора. В този смисъл, при спор за определяне на местна подсъдност се преценява къде е фактическото пребиваване на децата, а това е мястото, където е тяхната обичайна среда на живот. Пребиваването на децата на даден адрес не трябва да е временно, а трайно и да отразява определена степен на интеграция в социална и семейна среда. Разпоредбата за подсъдността за предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 СК следва да се разбира и в смисъл, че в защита на най-добрия интерес на детето е спорът да бъде разгледан и разрешен от съда, където то е трайно установено да живее, учи и да се отглежда в семейна среда, т. е. - от съда, който поради близката си връзка е в най-подходяща позиция да прецени интереса на детето и мерките по спора за родителската отговорност (в този смисъл са определение № 185/23.04.2013 г. по ч. гр. д. № 2198/2013 г., ІІ г. о., определение № 77/01.03.2021 г. по ч. гр. д. № 254/2021 г., III г. о., определение № 324/29.07.2017 г. по ч. гр. д. № 2536/2017 г., ІV г. о., определение № 60398/16.11.2021 г. по ч. гр. д. № 4354/2021 г., III г. о. и др.). Позовавайки се именно на горепосочените правни разрешения, въззивният съд е приел, че местопребиваването на децата е в [населено място], предвид обстоятелствата, че от месец юни 2025 г. те живеят с майка си в [населено място], имат личен лекар, практикуващ в [населено място], детето Т. К. е записано във втори клас в училище в [населено място], а освен това и децата имат регистриран настоящ адрес в [населено място] /т. е. установената промяна е с траен характер, а не в хипотеза на временно отсъствие или отвеждане на детето от обичайното му пребиваване/, поради което местно компетентен да разгледа предявените искове е Районен съд – Разград.

Следователно не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка на определението.

Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1133/16.01.2026 г. постановено по в. ч.гр. д. № 13735/2025 г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.