ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2181

София, 28.04.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гр. д. № 2129/2025 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. М. Н., Н. Х. Н.-А. и М. Х. Н., чрез пълномощника им адв. И. Д., срещу въззивното решение № 343 от 23.12.2024 г. по в. гр. д. № 439/2024 г. на Смолянския окръжен съд.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, към нея е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване и същата е насочена срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени доводи за недопустимост на обжалваното въззивно решение. Поддържа се и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1. „какви са правомощията на въззивният съд при допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, когато е налице отсъствие, непълнота или неточност на дадените указания, както и неправилно разпределяне на доказателствената тежест“; 2. „длъжен ли е въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи и при преценка на относимия към тях доказателствен материал по делото“; 3. „за задължението на съда да зачете материалната доказателствена сила на официалният свидетелстващ документ“. Сочи се противоречие с тълкувателно решение...