О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5136

София 11.11.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

Д. П.

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 1564 по описа за 2025г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. С. С. от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат П. против въззивно решение № 194 от 2.12.2024г. по в. гр. д. № 369 по описа за 2024г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение № 295 от 15.04.2024г. по гр. д. № 495/2021г. на №С Варна като са: отхвърлени предявените от него искове срещу Б. В. Г., Е. С. Г. и М. В. С. за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в н. а.№ ..., т..., рег.№ ... от ... ... ... г. по н. д.№ .../...г., с който С. С. С. е прехвърлил на Б. В. Г. собствеността върху апартамент № 3, находящ се в [населено място], [улица], ет..., с площ от 73.58кв. м., състоящ се от хол, две спални, кухня, антре, баня с тоялет, два балкона, заедно с избено помещение № 1 и таванско помещение № 2, както и 1/3ид. ч.от общите части на сградата срещу цена от 53 701.20лв. поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 2, изр. 3 ЗЗД, евентуално нищожен като привиден поради абсолютна симулация на основание чл. 26, ал. 2, изр. 5 ЗЗД, евентуално като прикриващ дарение, на основание чл. 17, ал. 1, вр. чл. 26, ал., изр. 5 ЗЗД, отхвърлен е иска на В. С. С. против „Ел Ес Ем“ООД [населено място], с управител Е. С. Г. и М. В. С. за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на търговско предприятие с нотариална заверка на подписите с рег.№ 3645 от 6.10.2017г., с който С. С. С. като“ ЕТ „Партньор-С. С.“ е прехвърлил собствеността върху търговското предприятие на ЕТ „Партньор-С. С.“като съвкупност от права, задължения и фактически отношения за цена от общо 120 000лв., като договорът е включвал няколко недвижими имота, поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 2, изр. 3 ЗЗД, евентуално нищожен като привиден поради абсолютна симулация на основание чл. 26, ал. 2, изр. 5 ЗЗД, евентуално като прикриващ дарение, на основание чл. 17, ал. 1, вр. чл. 26, ал., изр. 5 ЗЗД и са присъдени разноски.

Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по множество формулирани въпроси и по чл. 280, ал. 2 ГПК – вероятна недопустимост на постановения въззивен акт.

Твърди се противоречие на въззивния акт с установената съдебна практика по следните въпроси: 1.Когато съдът изследва дали договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави, следва ли да съобрази дали последиците и крайния резултат са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност?, 2.Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните доказателства, във връзка с техните доводи?, 3.Следва ли съдът да посочи критериите, въз основа на които формира извода си за нееквивалентност на престациите, с оглед преценката за противоречие на договора с добрите нрави и единствено еквивалентността на насрещните престации по договора ли е релевантна за недействителността му?Следва ли да тълкува действителната воля на страните, насочена към постигане на позволен от закона резултат?, 4.Поставя и въпрос за тежестта и значението, което могат да придобият няколко косвени доказателствени средства, които разгледани в тяхната съвкупност биха могли да обосноват извод, че към момента на сключване на договора страните не са целели настъпване на правните последици на възмезден договор, а са желаели да прикрият дарение?

На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът поставя следните въпроси: 5. Приложими ли са по иск за нищожност на договор за покупко-продажба, явяващ се преюдициален по иск за делба по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 ЗН, мотивите относно изключението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, цитирани в решение по гр. д.№ 1782/2018г. на ІV г. о.? При иск за нищожност на договор за покупко - продажба като симулативен, прикриващ договор за дарение, допустими ли са свидетелски показания за установяване наличието на договор на стойност над 5 000лв. и извън предмета на делото ли са правните последици от сключването, изменението, изпълнението и прекратяването на договор за заем за закупуване на същия имот?, 6. Допустимо ли е по иск за установяване на нищожност на сделка между търговци, поради накърняване на добрите нрави и симулативна, като увреждаща наследник, съдът след като установи явна злоупотреба с интереса на кредитора, по смисъла на ТЗ /наличие на повече от пет пъти по-ниска от пазарната цена, разсрочена на годишни вноски за срок от по пет години, заплащани от самия продавач/, да изследва личните взаимоотношения между собствениците на капитала и/или управляващите търговските дружества участници в сделката при извършване на преценка за нищожност и ако да, наличието на близки роднински отношения между тях, представлява ли основание за отхвърляне на иска или е обратното?, 7. Как следва да се тълкуват изводите в решение по гр. д.№ 2419/2015г.? Какъв е критерият, по който следва да се извърши преценка за липса на еквивалентност на насрещните престации по една двустранна възмездна сделка, за да се счете, че прикрива друга – безвъзмездна?

Според касатора постановеният въззивен акт е недопустим като постановен извън определения с исковата молба предмет. В тази връзка се поставя и въпроса: 8. Допустимо ли е съдът, позовавайки се на установени по делото факти и доказателства извън предмета на делото, да приема за доказани възражения, които не са релевирани в производството? Визира се извода на съда, че сключването на двете сделки е обосновано, защото са сключени с „лица, които продавачът е считал за членове на неговото семейство“.

Срещу подадената касационна жалба са постъпили два отговора. Първият е от Б. В. Г., Е. С. Г., чрез процесуалният им представител адвокат С., а вторият отговор е от „Ел Ес Ем“ООД [населено място], с управител Е. С. Г. и М. В. С. чрез процесуалният им представител адвокат И.. В двата се изразява идентично становище за липса на посочените предпоставки за допустимост и неоснователност на жалбата. Считат постановения въззивен акт за правилен, във връзка с което се излагат подробни мотиви.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Въззивният съд е отхвърлил предявените искове за признаване за нищожни като привидни процесните сделки, със следните мотиви: Ищецът е син на С. С., починал на 18.09.2020г., ответницата М. С. е негова втора съпруга, ответникът Б. Г. е син на М. С., а останалите ответници са съответно съпруга и деца на Б. Г.. Понастоящем е висящо гр. д.№ 16175/2020г. на ВРС за делба на недвижими имоти и движими вещи от наследството на С. С. и за възстановяване на запазена част и намаляване на дарението, производството по което е спряно до приключване на настоящето. С. С. е прехвърлил на 9.10.2006г. чрез договор за покупко-продажба собствеността на собствения си апартамент, на Б. Г., за сумата от 53 701.20лв. Ищецът твърди, че този договор е привиден, прикриващ дарение, сключен с цел той да бъде изключен от наследственото имущество. Доводите му са – че е продаден на цена много по-ниска от пазарната, че посочената цена не е заплатена от купувача, който не е разполагал със средства, като продавачът е бил обезпечен и не е имал нужда от средства, за да е мотивиран да продава, още повече че не е предал владението, а е продължил да живее в апартамента заедно със съпругата си. Предявен е и иск за нищожност поради накърняване на добрите нрави, включително и поради явно несъответствие на престациите. Като евентуален е предявен и иск за нищожност поради симулативност, доколкото се твърди прикриване на дарение. Дарственото намерение ищецът счита, че следва и от наличието на други осъществени сделки, с които неговия баща се е разпоредил безвъзмездно в полза на Б. Г. и неговите деца, осъществени с н. а. № ... от ... ... ...г., с който е дарено дворно място в СО“Ален мак“с площ 808кв. м., ведно с построена вилна сграда и н. а. № ... от ... ... ...г., с който е закупено жилище с площ от 106.58кв. м. от М. Г. с пари, предоставени му от С. С..

С. С., като ЕТ „Партньор-С. С.“, е прехвърлил на 6.10.2017г., чрез договор за покупко-продажба търговско предприятие на ЕТ „Партньор-С. С.“ като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, за сумата от 120 000лв., на „Ел Ес Ем“ООД [населено място], с управители Е. С. Г. и М. В. С.. Ищецът е твърдял, че и този договор е привиден, сключен с цел предприятието и включените от него активи да бъдат изключени от наследствената маса. Обосновал е тезата си със следните факти: уговорената цена е много по-ниска от пазарната, доколкото предприятието притежава поземлени имоти и сгради на стойност над 500 000лв., всички те са били отдавани под наем и са носили постоянни приходи, покупната цена не е платена от купувачите, а от продавача и освен това е договорено разсрочено плащане, без определяне на дата на падеж, на годишните вноски и с вноски съизмерими с очакваните приходи от наемите, владението не е предадено на купувача, а имотите реално са продължили да бъдат управлявани от продавача, като наемателите не са уведомени за промяната в собствеността. Отделно е предявен и иск за обявяване на този договор за нищожен поради накърняване на добрите нрави, включително и поради явно несъответствие на престациите. Като евентуален е предявен и иск за нищожност поради симулативност, доколкото се твърди прикриване на дарение.

Изхождайки от тезата, че съдът следва да разгледа основанията за нищожност според тежестта на сочения порок, въззивният съд първо е разгледал иска за нищожност на двете сделки поради привидност, който е намерил за неоснователен. Посочил е, че тъй като липсват обратни писма, с които да бъде разкрита волята на страните и липсват други писмени доказателства, които правят твърдението на ищеца вероятно, свидетелски показания за разкриване на абсолютна симулация са недопустими. Доколкото ищецът е навел множество косвени факти, които според него в своята съвкупност налага извод за привидност на договорите, въззивният съд ги е разгледал подробно. Посочил е, че нито фактът, че продажната цена е по-ниска от пазарната, нито благоприятният план за заплащане на сумата /разсрочено, без дата за падеж, с вноски, равни на наемна цена/ - не са достатъчни, за да докажат липса на воля за продажба. Посочил е че възприема заключението на приета експертиза, съгласно което през 2006г. Б. и Е. Г. не са декларирали приходи, позволяващи им да заплатят продажната цена, но в мотивите си е приел за установено, че от ангажираните по делото доказателства/гласни и писмени/ следва, че през 2006г. Б. Г. е получил от свой приятел заем от 50 000лв., който му е послужил за плащане на цената. Заемът е върнат с предоставени от майката на Е. Г. парични средства, получени от продажба на 18.12.2006г., на поземлен имот от 6.002дка, находящ се в [населено място], на стойност 82 172.24лв. Съдът е счел, че не е доказателство за симулативност на договора и факта, че продавачът е запазил владението върху продадения имота, още повече че в случая той е запазил за себе си и за съпругата си правото на ползване. Съдът е приел, че от свидетелските показания – дори и по косвен начин – не може да се установи твърдението на ищеца, че страните не са имали воля да бъдат обвързани с последиците от двата процесни договора. Обратно, съдът е коментирал показанията на свидетелката И., която е установила, че през 2006г. на С. С. е предстояла сърдечна операция, той е бил притеснен и не е знаел дали няма да му се наложи да ходи на лечение в чужбина, което може да обясни решението му да продаде апартамента си. Изложеното е мотивирало съда да приеме за неоснователни исковете за прогласяване на нищожност поради абсолютната им симулация. Като недоказани е преценил и исковете за нищожност на двата процесни договора като относително симулативни и прикриващи дарение. От материалите по делото, въззивният съд е приел, че следва, че веднага след развода с първата му съпруга през 1987г., С. С. е установил емоционална връзка с втората си съпруга, с която е сключил брак през 2005г. Такава емоционална връзка е установил и с нейните близки – със сина й Б., с неговата съпруга Е. и с техните деца – М. и С.. Именно тази емоционална обвързаност, основана на чувство за семейна принадлежност и общност съдът е счел, че е намерила израз в извършените от С. С. правни сделки.

Съдът е приел за доказано и плащането на цената по договора за продажба на търговско предприятие от 6.10.2017г. Обстоятелството, че преводите по сметката на дружеството и от неговата сметка към сметката на С. С. са били извършвани от последния, въззивният съд е преценил, че може да се обясни с даденото му от управителя на дружеството Е. Г. генерално пълномощно за представителство на дружеството. От всички ангажирани доказателства е счел, че следва, че именно С. С. е бил активният, в сферата на предприемачеството, член на семейството. Той е участвал в приватизацията на завод „В. К.“ [населено място], бил е първоначалният собственик на ЕТ, чрез което е осъществявал и производствена дейност в приватизираната част от завода, а по-късно /през периода 2009г.-2010г./ е продължил дейността си – вече само чрез отдаване под наем на имотите в ЗПЗ, като е имал и наследствени, и придобити имоти в [населено място]. След продажбата на търговското си предприятие, той е продължил да извършва правните и фактически действия, вече от името на новия собственик, което обяснява „отчитането“ на събраните наеми чрез преводи по сметката на новия собственик и оперирането с банковите му сметки. Изводът на съда е, че плащането на цената по договора е станало със стойността на получените наеми, които вече са принадлежали на новия собственик. С тези доводи, съдът е преценил за неоснователни предявените искове за прогласяване на нищожност на двата процесни договора като относително симулативни и за разкриване на прикрити договори за дарение. За неоснователни е преценил и исковете за прогласяване на нищожност на двата процесни договора поради накърняване на добрите нрави с решаващ мотив, че с оглед установените по делото факти и обстоятелства не може да се приеме, че двете сделки за покупко-продажба /от 2006г. и от 2017г./ са нарушаващи общоприетите принципи за морал и справедливост и добросъвестност. За недоказана е приета и тезата на ищеца, че са сключени с цел да бъде обезнаследен той. Този довод съдът е обосновал със следното: 1.Установява се, че са налице изградени близки емоционални отношения между С. С. с неговата втора съпруга, с нейния син и съпруга, както и с техните деца, 2. Независимо, че с гласни доказателства е установено, че отношенията между С. С. и неговия син В. не са били така близки, той е прехвърлял имоти и на него /с н. а.№... от ... ... ...г. дворно място в [населено място], ведно с построена двуетажна жилищна сграда, с изба и гараж/, 3.През периода 2006г.-2017г. С. С. е извършвал и други сделки, като е прехвърлял и придобивал различни имоти, 4. Той не е бил в толкова влошено здравословно състояние, което да го е поставило във физическа или емоционална зависимост от втората му съпруга и нейните близки, за да се приеме за възможно наличие на подобен мотив, 5. Обратно. Установява, че той е бил човек с икономическа и финансова самостоятелност, предприемач, активен в своите начинания и „двигател“ на взетите решения, като нито едно не може да бъде оценено като целящо оставяне без наследство на своя син, 6. Не е налице и явна нееквивалентност на престациите независимо, че апартаментът е продаден на цена, която е 1/3 от пазарната, а търговското предприятие на цена, която е около шест пъти по-ниска от пазарната, първо защото това не са практически нулеви престации и второ, защото преценката следва да се прави при съобразяване на съпътстващите сключването й обстоятелства и с оглед крайните последици и тяхната съвместимост с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност, а в случая – използвайки този подход, не се установява нарушение на общовалидните морални норми.

Съобразявайки така изложените подробни мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че не следва да с допуска касационно обжалване по никой от поставените въпроси, защото те или не отговарят на изискването за общо основание за допустимост, доколкото не са от значение за изхода на спора, или са фактически /въпроси с № 5, 6 и 8/, или за тях не са налице посочените специални основания за допустимост. Съображенията:

Въпроси с № 1,3 и 7, касаещи същността, критериите и релевантните обстоятелства при преценката за наличие на основанието за нищожност поради накърняване на добрите нрави, са от значение за изхода на спора, но те са разрешени в съответствие с установената съдебна практика, поради което не е налице специалното основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Наличието на установена съдебна практика по тях, изключва и основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК /вж. т.4 от ТР №1/2010г. по т. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Отговорът на първия поставен въпрос е положителен и в този смисъл е крайния извод на въззивния съд, който именно след съобразяване на всички установени по делото факти и обстоятелства, е преценил, че договорите не са нищожни поради накърняване на добрите нрави, доколкото са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Във връзка с приложимият критерий, настоящият съдебен състав възприема доводите, изложени в мотивите на решение по гр. д.№ 2419/2015г. на ІІІ г. о., съгласно които - за да се обоснове нищожност поради противоречие с добрите нрави /разбирани като неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи/ следва да се установи значителна липса на еквивалентност в насрещните престации, до степен, че насрещната престация да е практически нулева. Когато престацията не е толкова незначителна, съдът може само да извършва преценка дали не е налице сделка при явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда/унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД/, но такъв иск не е предявяван. Само наличието на нееквивалентност на насрещните престации не е достатъчно, за да се стигне до извод, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. При спор, преценката се извършва от съда - съобразно конкретно установените факти и обстоятелства, като се приема, че известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага – по принцип – страните, с оглед на техния интерес – да извършват преценката за равностойност на престациите /а не съда, който се намесва само при възникнал спор/. В тази връзка, по поставеният от касатора въпрос № 4 следва да се посочи, че е вярно, че съгласно установената съдебна практика – наличието на косвени доказателствени средства, които разгледани в тяхната съвкупност водят до единен и непротиворечив извод, че към момента на сключване на договора страните не са целели настъпване на правните последици на възмезден договор, а са желаели да прикрият дарение, могат да обосноват основателност на иска, но настоящият случай не е такъв. Видно от гореизложените мотиви - именно защото са били наведени от ищеца няколко косвени доказателствени средства в този смисъл – съдът ги е разгледал последователно и въз основа на конкретно извършената от него преценка – е приел иска за неоснователен. Доколкото, в производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни, настоящият съдебен състав само може да констатира извършването на съответната проверка, но не и да изследва нейната правилност.

Въпрос № 2 е обусловил правните изводи на въззивната инстанция, но липсва специфичната предпоставка за достъп до касационно обжалване. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на Върховния касационен съд /напр. т.д. № 323/2008г. на І т. о., гр. д.№ 761/2010г. на ІV г. о./, съгласно която съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се и в случая това е направено. гр. д.№ 761/2010 г. на ІV г. о./

Въпроси с № 5, 6 и 8, не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съобразно които правният въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Въпросът за приложимостта на мотивите на решение по гр. д.№ 1782/2018г. на ІV г. о., не е такъв, първо защото такова няма /има определение по дело с подобен номер и то е на ІІІ г. о./ и второ, защото решаващи съображения в подобен смисъл в мотивите на постановения въззивен акт няма. Освен това - материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В случая – по начинът по който е формулиран въпрос № 6 - той е ирелевантен, защото съдържа условия, които не са в съответствие с приетото от съда - първо че е установена явна злоупотреба с интереса на кредитора, по смисъла на ТЗ /съдът е приел, че такава злоупотреба няма/ и второ, че наличието на близки роднински отношения между С. С. като прехвърлител и приобритателите по сделките са основанието за отхвърляне на иска за нищожност /а съдът е приел, че наличието на близки отношения е само едно от установените обстоятелства, които обосновават извода за липса на нарушение на добрите нрави/. В тази връзка несъотносим към предмета на спора е и поставеният въпрос № 8, доколкото не отговаря на фактите по делото, съдържащото се в него условие, че съдът се е произнесъл по нерелевирано възражение, свързано с обстоятелството, че приобритатели са „лица, които продавачът е считал за членове на неговото семейство“. Доколкото се касае за един от многото доводи, който съдът е изложил, обосновавайки своя краен правен извод, не може се приеме и тезата на касатора за недопустимост на поставения акт поради произнасяне свръх петитум.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 194 от 2.12.2024г. по в. гр. д. № 369 по описа за 2024г. на Апелативен съд Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: