ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5145

гр. София, 11.11.2025 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д. № 655 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 345 от 16.10.2024г. по гр. д. № 60/2024г. на Софийски окръжен съд, с което е след отмяна на решение № 161 от 05.07.2023г. по гр. д.№ 1224/2021г. на Районен съд-Е. П. в частта по извършване делбата между П. Б. Д., Р. Б. В., Ц. Д. К., М. Д. Д., Н. Г. Й., Ф. В. Д., Ц. В. Х. и С. Г. С. на седем земеделски имота, уравнението на дяловете и разноските, е постановено: 1/ изключване от делбената маса на 2248/4332 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], местност С. II, целият с площ от 4 332 кв. м. и прекратяване производството в тази част; 2/ разпределяне по реда на чл. 353 ГПК на останалите делбени имоти, като един от имотите е поставен в общ дял на двама съделители с тяхно съгласие, а останалите имоти, обособени в дялове според приетата в първата инстанция експертиза, са разпределени индивидуално; присъдени са суми за уравнение на дяловете между съделителите, които варират от 42,98лв. до 1263,44лв.

Касационната жалба е подадена от Ц. В. Х. чрез адв. М.. Твърди се, че и двете инстанции не са обсъдили доказателствата - писмени и гласни в съвкупност, както и че дяловете са разпределени не според заключението на приетата пред въззивния съд експертиза, а според първата експертиза пред районния съд; това разпределение касаторът намира за абсурдно, недопустимо и незаконосъобразно и накърняващо правата му. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане.

Писмени отговори са представени от съделителите М. Д. Д. и Ц. Д. К.. И двете считат, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. М. Д. претендира разноски.

Останалите ответници по жалбата не са взели становище.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производството е по иск за делба във фазата по извършването. С влязло в сила решение от 19.12.2022г. е допуснато извършване на съдебна делба на седем недвижими имоти със земеделски характер и един урегулиран поземлен имот между осем съделители, притежаващи различни дялове. По отношение на един от имотите до делба са допуснати 2248/4332 ид. ч. от него. За делбата на урегулирания поземлен имот първоинстанционното решение е влязло в сила. Предмет на въззивното решение е делбата на земеделските имоти. В касационната жалба липсват оплаквания спрямо изключването от делбата на идеалните части от ПИ *** по КККР на [населено място]. Поради това предмет на касационно обжалване е извършването на делбата на шестте земеделски имота чрез разпределянето им в дял между осемте съделители.

Въззивният съд е приел, че е налице съгласие от страна на Ц. Х. и Ф. Д. за поставяне в общ дял и с оглед на това е приел, че следва да извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК. Счел е тегленето на жребий за невъзможно поради различните квоти.

За пазарната стойност на имотите е приета експертиза пред първата инстанция, приета е и експертиза пред въззивния съд. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице Н. по изслушаната в първоинстанционното производство експертиза. Посочил е, че макар това заключение да е дадено по-назад във времето, посочените в него цени на имотите за актуални и към настоящия момент; те са съобразени с критериите посочени в Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, както и със сключените сделки за земеделски земи в землището на [населено място], за разлика от предложените от вещото лице Г. стойности, които съгласно заключението са определени чрез сравнителния метод на база пазарна информация за продажби на сходни обекти, но в съседни землища. Съдът е изтъкнал също, че предложеният от инж.Н. вариант за подялба на земеделските земи чрез обособяването им в дялове съобразно квотите на съделителите и в частност разделянето на два от поделяемите имоти на по две части е одобрено от ОСЗ-Е. П. Предвид общата пазарна стойност на шестте земеделски имота 124 178,94 лева според това заключение съдът е определил стойността на дяловете на съделителите, а именно: 4/8 ид. ч. общо за Ф. Д. и Ц. Х. - 27 595,32 лева; 3/8 ид. ч. за П. Д. - 20 696,49 лева; 3/8 ид. ч. за Р. В. - 20 696,49 лева; 3/8 ид. ч. за Ц. К. - 20 696,49 лева; 3/8 ид. ч. за М. Д. - 20 696,49 лева; 1/8 ид. ч. за Н. Й. - 6898,83 лева; 1/8 ид. ч. за С. С. - 6 898,83 лева. Счел е, че вариант І на експертизата на в. л. Н. в най-голяма степен съответства на стойностното изражение на дяловете. Затова е извършил разпределение на имотите и изчисляване на сумите за уравнение въз основа на този вариант, като в дял на Ф. Д. и Ц. Х. е разпределен ПИ *** на стойност 27929,41лв.; в дял на П. Б. Д. е разпределена обособената североизточна част от ПИ *** на стойност 21 959,93лв.; в дял на Р. Б. В. е разпределена обособената югозападна част от ПИ *** на стойност 21 959,93лв.; в дял на Ц. Д. К. е разпределена южната част от ПИ *** на стойност 21 086,64лв.; в дял на М. Д. Д. е разпределен ПИ *** на стойност 18 083,05лв.; в дял на Н. Г. Й. е разпределена северната част на ПИ *** на стойност 7 028,22лв. и в дял на С. Г. С. са разпределени ПИ *** и ПИ *** на стойност 5 025лв. Определени са дължимите суми за уравнение на дяловете.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК настоящият състав намира, че такива не са налице.

Правен въпрос от касатора не е формулиран и това е достатъчно основание да бъде отказан достъп до касационен контрол в хипотезите по чл. 280, ал. 1 ГПК. Единственото наведено оплакване в жалбата касае възприемането на заключението на експертизата, приета пред първоинстанционния съд, вместо тази пред въззивния. Софийски окръжен съд е изпълнил задължението си да мотивира по какви причини приема това заключение. Видно е, че предложените от втората експертиза оценки са доста по-високи, но при предприетия начин на извършване на делбата чрез получаване на дял в натура от всеки съделител и минимални суми за уравнение, не може да се счита, че са накърнени по някакъв начин правата на жалбоподателя, както той твърди. Липсват съмнения относно валидността, допустимостта на обжалвания акт или за неговата очевидна неправилност, поради което са неприложими и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК, за които съдът следи и служебно.

Въз основа на горното следва да се откаже допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

В полза на ответницата М. Д. следва да се присъдят направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение за отговора на касационната жалба в размер на 850 лв. От страна на ответницата Ц. К. разноски не се претендират.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 345 от 16.10.2024г. по гр. д. № 60/2024г. на Софийски окръжен съд по касационната жалба на Ц. В. Х. .

ОСЪЖДА Ц. В. Х., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], [община] да заплати на М. Д. Д., ЕГН [ЕГН] сумата 850/осемстотин и петдесет/ лева разноски за касационното производство.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: