ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5219

гр. София, 13.11.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 3137/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по допустима касационна жалба от Н. К. Б., С. В. Б. и А. К. Д., подадена чрез пълномощника им адв. А. П., срещу въззивно решение № 180 от 17.05.2024 г. по в. гр. д. № 167/2024 г. на ОС – Пазарджик, постановено по иск по чл. 34 ЗС във фазата по извършването на съдебната делба.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е необосновано и неправилно поради нарушение на процесуалния закон. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК – очевидна неправилност.

Ответната страна Б. К. Б., чрез пълномощник адв. А. Ч., оспорва жалбата с писмен отговор.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Производството е във фаза извършване на делбата.

Със сега обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 260032/28.10.2022 г. по гр. д.№ 975/2018 г. на РС - Пазарджик, с което е изнесен на публична продан недвижим имот, представляващ масивен гараж от 21 кв. м., построен в УПИ *-* в [населено място], общ.С., кв. 47 по плана на селото, с пазарна стойност 4800 лв., като получената след продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно правата им в съсобствеността.

За този резултат, въззивният съд е изследвал хронологията на постановените по делбеното дело съдебни решения. Установено е, че Решение № 589/19.05.2020 г. по първоинстанционното гр. д.№ 975/2018 г. на РС - Пазарджик, е влязло в сила в частта, с която е допусната съдебна делба между Н. К. Б., С. В. Б. и Б. К. Б. на следния недвижим имот: масивен гараж от 21 кв. м., построен в УПИ *-* в [населено място], общ.С., кв. 47 по плана на селото, при квоти: 6/8 ид. ч. за Н. Б. и С. Б. в режим на СИО, и по 1/8 ид. ч. за Н. Б. и за Б. Б.. В останалата част, в която със същото решение не са допуснати до съдебна делба масивна сграда, представляваща лятна кухня със застроена площ от 73 кв. м., и едноетажна масивна сграда представляваща кафе - аперитив и магазин за хранителни стоки, със застроена площ от 116 кв. м., построени в същия горепосочен УПИ *-*, първоинстанционното решение е обжалвано, и е потвърдено с въззивно решение № 260081/05.11.2020 г. по в. гр. д.№ 645/2020 г. на ОС - Пазарджик.

С решение № 60142/24.11.2021 г. по гр. д. № 566/2021 г. на ВКС, І г. о., е отменено горното въззивно решение в частта, с която е отхвърлен предявения от Н. К. Б., С. В. Б. и А. К. Д. против Б. К. Б. иск за делба на масивна сграда, представляваща лятна кухня, със застроена площ от 73 кв. м., построена в УПИ *-* от кв. 47 по плана на [населено място], общ.С., вместо което е постановено, че се допуска делба на тази лятна кухня от 73 кв. м., с описани съседи, между съсобственици и при квоти: 1/8 ид. ч. за Н. К. Б., 5/8 ид. ч. за Н. К. Б. и С. В. Б. при условията на СИО, 1/8 ид. ч. за А. К. Д. и 1/8 ид. ч. за Б. К. Б., при запазено право на ползване върху 5/8 ид. ч. от лятната кухня на Г. Н. Т..

Въз основа на заключението на СТЕ, е прието за установено, че допуснатите до делба сгради, а именно масивния гараж и лятна кухня, са неподеляеми, и на стойност съответно лятната кухня 15800 лв., и гаража 4800 лв. От общия размер 20600 лв. стойността на 1/8 ид. ч. е 2575 лв., а стойността на 5/8 ид. ч. е 12875 лв.

С обжалваното пред въззивния съд решение № 260032/28.10.2022 г., по гр. д. № 975/2018 г. на РС - Пазарджик, първоинстанционният съд е изнесъл на публична продан делбеният масивен гараж от 21 кв. м., с пазарна стойност 4800 лв., като е разпоредено получената от продажбата сума да се разпредели между съделителите.

С последващо, постановено по реда на чл. 250 ГПК, решение № 260001/09.02.2023 г. по същото делбено дело на РС-Пазарджик, първоинстанционният съд е изнесъл на публична продан и другият допуснат до делба недвижим имот, а именно масивна сграда, представляваща лятна кухня със застроена площ от 73 кв. м. с пазарна стойност е 15800 лв. Това допълнително решение е влязло в сила и не е било предмет на въззивната проверка със сега обжалваното пред касационната инстанция въззивно решение по в. гр. д. № 180 от 17.05.2024 г. по в. гр. д. № 167/2024 г. на ОС – Пазарджик.

За да постанови решението си по спора, с който е сезиран, а именно извършване делбата на гаража, въззивният съд е приел, че преценката му за начина на извършване делбата е ограничена само по отношение на този гараж и първоинстанционното решение, с което той е изнесен на публична продан. Предвид установените факти за поредността на постановените актове и влизане в сила на първоинстанционното решение по чл. 250 ГПК /относно изнасяне на публична продан на делбената лятната кухня/, въззивният съд е счел, че обжалваното пред него първоинстанционно решение относно начина на извършване делбата на гаража, не е недопустимо. По същество на пренесения пред него спор, се е солидаризирал с извода на първоинстанциониня съд, че този масивен гараж от 21 кв. м. е неподеляем, изведен от приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно - техническата експертиза. Независимо от това, макар да не е предмет на въззивен контрол, е обсъдено и оплакването по въззивната жалба, че непълнотата на съдебния акт се отразява на извода за неподеляемост на двата процесни имота - масивен гараж и лятна кухня. В тази връзка е посочено, че изводът по заключението на експертизата за неподеляемост касае както гаража, така и лятната кухня, при което дори и при тези два имота, с оглед броя на съделителите и правата им в съсобствеността, няма основание за разделянето им между съсобствениците чрез разделителен протокол така да намери приложение на принципа залегнал в чл. 69, ал. 2 от ЗН всеки наследник да получи своя дял в натура, а неравенството на дяловете да се изравни с пари. Отчетени са също така и извършваните многократни прехвърляния между съсобствениците Н. Б., С. Б. и А. Д., с което са усложнили собствената си съсобственост така, че едва 2/8 ид. ч. се явяват наследствени. Заключено е, че без доброволно споразумение е налице фактическа и правна невъзможност за реална подялба така, че да се избегне реализирания способ изнасяне на публична продан. По изложените съображения въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него решение на първостепенния съд за изнасяне на публична продан на делбения гараж.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а и в самата касационна жалба, изрично се сочи наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК - очевидна неправилност, неизискващо формулиране на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК. Това основание се обосновава с твърдение за нарушаване правилата на формалната логика при тълкуване и прилагане на закона поради факта, че не е обсъдена възможността да бъде приложен чл. 353 ГПК при делбата така, че всеки съсобственик да получи реален дял от съсобствен имот по смисъла на чл. 69, ал. 2 ЗН, която възможност за приложението на чл. 353 ГПК се счита приложима не само когато всеки съделител може да получи самостоятелен реален дял, но и когато съществува възможност за обособяване на реални дялове, равни на обособените групи, които съделителите формират като правоприемници на първоначалните съсобственици на имота, особено в случай, че правоприемството е настъпило в хода на процеса и то по наследство. Обосновката в изложението е изведена от позоваване на задължителна (с тълкувателни решения на ВКС и ППВС) и каузална практика на ВКС по приложението на чл. 69 ЗН, чл. 348, чл. 352, чл. 352 ГПК.

Очевидната неправилност съгласно съдържанието на това понятие, изяснено по тълкувателен път в практиката на ВКС, предполага такъв порок на обжалваното решение, който се установява само и пряко от съдържанието на самия акт, без да са необходими допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти, нито такава на извършваните процесуални действия на страните и съда. Посоченото основание ще е налице единствено при видимо тежко нарушение на закона в квалифицирана форма /когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма/, когато съдебният акт е явно необоснован, вследствие допуснати нарушения на основни съдопроизводствени правила или на правилата на формалната логика при формиране на фактическите изводи. Извън това, неправилното решаване от съда на спорните въпроси поради неточно прилагане и тълкуване на закона, поради противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС/ВС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, не обосновава очевидна неправилност и ще изисква формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието и на някой от допълнителните, кумулативно необходими, селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В случая обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. При приетото за установено по настоящето дело от въззивния съд, че делбеният гараж е неподеляем, то избраният способ по чл. 348 ГПК-публична продан, е логична правна последица, съответна на извлечения от съда законодателен смисъл на приложимите относно извършване на делбата материални и процесуални норми на ЗН, ЗС и ГПК. В този случай, когато делбеният имот е един, приложимостта на чл. 353 ГПК е изключена, поради което законът не е приложен в неговия обратен смисъл. Влязлото в сила решение, с което за другият делбен имот-лятната кухня, е поставено изнасяне на публична продан по чл. 348 ГПК, е задължително съгласно чл. 297 ГПК и за въззивния съд, и този друг имот, в който съсобствениците са и повече от тези на гаража, не може да се съобразява от съда при делбата на гаража, поради което не е налице превратно прилагане на процесуалния закон. Постановеният резултат се явява логична правна последица от приетите за установени факти в обжалваното въззивно решение, дори и при направената от въззивния съд допълнителна преценка (която не е бил длъжен да прави с оглед ограничения обхват на проверка по чл. 269 ГПК само върху делбата на гаража) при съобразяване наличието на още един делбен имот-лятната кухня (чиято делба е извършена също по реда на чл. 348 ГПК с друго, влязло в сила решение по същото първоинстанционно дело), доколкото броя на съделителите-съсобственици в тези два обекта, дори и отчитайки притежаване на ид. ч. в СИО, е 3-ма и надхвърля броя на делбените два имота - които поотделно са и неделими, не е налице хипотеза на делба само на наследство и съделителите не се групират в две колена по наследяване, и от мотивите на въззивното решение няма данни нито за изявено желание за групиране на тримата съделители-сега касатори с цел получаване на общ дял, нито за съществуване на обстоятелства, които да позволят на съда да групира същите съделители за получаване на общ дял – като реално ползване, извършени подобрения в имота (ТР № 2/11.04.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГК на ВКС).

При извършената служебна проверка не се констатират нарушения, обуславящи вероятна нищожност, или недопустимост на въззивното решение.

С оглед изхода на спора, касаторите нямат право на възмездяване за разноски в касационното производство, като дължат такива на насрещната страна Б. Б. за поисканото и заплатено от последния адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., удостоверен разхода с приложения към отговора на касационната жалба договор с адв. Ал.Ч..

Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 180 от 17.05.2024 г. по в. гр. д. № 167/2024 г. на ОС – Пазарджик.

ОСЪЖДА Н. К. Б. ЕГН [ЕГН], С. В. Б. ЕГН [ЕГН] и А. К. Д. ЕГН [ЕГН], да заплатят на Б. К. Б. ЕГН [ЕГН], сумата 1200 лв. разноски за касационната инстанция.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: