ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5212

гр.София, 13.11.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

десети ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 2619/ 2025 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по жалба на Х. Б. Х. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 48/ 19.03.2025 г. по гр. д.№ 69/ 2025 г., с което е потвърдено решение на Пловдивски окръжен съд по гр. д.№ 1694/ 2023 г., както и постановеното от същия съд по същото дело определение № 3580/ 20.12.2024 г. по чл. 248 ГПК, и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против А. В. С. иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по заповед № 1479 от 02.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д.№ 3208/ 2023г. на Пловдивски районен съд, а именно: 51 008,75 лв. – дължима сума по споразумителен протокол от 04.10.2013 г. с нотариално удостоверени подписи, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението в съда – 01.03.2023 г., до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 1 020,18 лв., и Х. Б. Х. е осъден да заплати на А. В. С. направените по делото разноски в размер на 203,50 лв., както и да заплати, на основание чл. 38 ал. 2 ЗАдв, на адвокат Т. С. М. възнаграждение в размер на 4 812 лв. За първоинстанционното производство и 1 000 лв за въззивното производство.

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят повдига процесуалноправния въпрос „ … относно възможността признаването на вземането от длъжника да бъде доказвано с всички доказателствени средства,...