ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5216/13.11.2025 г.Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закритото съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1586 по описа за 2025 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 5434/07.10.2024 г. по гр. д. № 1441/2024 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 20106194/23.10.2023 г. по гр. д. № 19926/2014 г. на Софийски районен съд, е осъдил И. И. Б. да заплати на [община] на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД сумата 20 563.52 лв. за един застроен общински имот в [населено място], ползван в периода 05.11.2008 г. – 31.10.2010 г. след прекратен договор за наем от 08.09.1994 г.
Недоволен от решението е И. И. Б., който го обжалва с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да приложи чл. 236, ал. 2 ГПК, като разгледа всички въведени от страните доводи и възражения? 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди оплакванията във въззивната жалба преди да се произнесе по спорния предмет? 3. Законът допуска ли съдът да приеме, че права и задължения на продавача на търговското предприятие са преминали към купувача само поради вписаното в търговския регистър обстоятелство на прехвърляне на предприятието, ако по делото не е представен договорът по чл. 15 ТЗ? 4. Законът допуска ли съдът по иска по чл. 236, ал. 2 ЗЗЗД да приеме, че изявлението на наемодателя за прекратяване на наемния договор е достигнало до наемателя по направена констатация за това в съдебен акт по друго дело? 5. На каква база се определя обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за ползването на общински имот – според средния пазарен наем или според акта на общинския...