ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5223

Гр. София, 14.11.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева к. гр. дело №970/2025г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №2780/03.02.2025г. на Д. И., чрез адв. И. срещу решение №1282/2024г. по в. гр. д. № 975/2024г. на Софийския апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение, с което предявените от него искове с правно основание чл. 49 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни. Според касатора, решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, и постановено в противоречие със съдебната практика на ВКС и на Съда на Европейския съюз. Твърди, че никоя от двете съдебни инстанции не е съобразила, че претенцията е основана върху две обстоятелства: 1/. действителните неимуществени вреди са последица от многобройни публикации в СМИ - електронен сайт и печатно издание; 2/. продължителен престой на сайта на процесните материали при управление на ответника — 5 години, обусловил продължителното настъпване на вредите, като тясната взаимна връзка на посочените обстоятелства обуславя наличието на продължителен деликт. В изложението си, касаторът посочва наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като формулира следните въпроси:

1.„От кога започва да тече давностен срок в случаите на продължителен деликт, произтичащ от многобройни публикации в електронни сайтове и печатни издания и престояли там с открит достъп много години без да бъдат заличени?“, по който въпрос се твърди, че решението не е съобразено с разясненията в т. 1 на Постановление №2 от 21.XII.1981г. на Пленума на ВС;

2. „Как е трябвало да се определи размерът на обезщетението...