ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3247

[населено място], 17.11.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№1261/25г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ауто тур 777“ЕООД срещу частта от решение №464/19.12.2024г. по в. т.д.№460/24г. на Апелативен съд Пловдив, с която е потвърдено решение №260018/27.06.2024г. по т. д.№375/19г. по описа на Окръжен съд Пловдив в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от него срещу ЗАД“А. Б. АД иск с правно основание чл. 432 КЗ – за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на настъпило на 16.07.2017г. ПТП за разликата над 136 500 лв. до 195 000 лв.

Искането за отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и за уважаване на иска за остатъка над 136 500 лв. е обосновано с наведени в касационната жалба оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК - поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В тяхна подкрепа касаторът поддържа, че въззивният съд не е обсъдил и взел предвид всички събрани по делото доказателства; кредитирал е заключение на експертиза, което е основано на предположения, а не на факти; погрешно е приложил императивните разпоредби на ЗДвП и тази на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, приемайки наличие на съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил, без обективно да са налице предпоставките за това. По подробно изложени в касационната жалба съображения в този смисъл касаторът счита, че неправилно въззивният съд е намалил размера на дължимото му обезщетение за имуществени вреди с определен от него процент на съпричиняване, поради което е поискал в обжалваната му част въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено с постановяване на решение по същество за уважаване на предявения иск до посочения размер от 195 000 лв. и присъждане на разноските по делото.

В писменото си изложение към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът сочи, че решаващият състав на ПАС се е произнесъл по въпроси, които са от значение за изхода на делото, като разрешаването им е в противоречие със задължителната практика на ВКС. Счита, че тези въпроси са: 1.Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди поотделно и в съвкупност целия събран по делото доказателствен материал? /противоречие с решенията по гр. д.№4744/08г. на І г. о. на ВКС, по гр. д.№1065/10г. на ІІІ г. о. на ВКС и по гр. д.№677/01г. на І г. о. на ВКС/; 2. Следва ли съдът да обсъди експертизата наред с всички доказателства по делото, излагайки мотиви защо възприема или не експертното становище? /противоречие с решението по гр. д.№4744/08г. на І г. о. на ВКС/ и 3. Може ли изводът на съда за принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат да почива на предположения или е нужно да бъде доказано по категоричен начин наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия инцидент без каквито и да било съмнения? /противоречие с решенията по т. д.№316/11г. на ІІ т. о. на ВКС, по т. д.№44/12г. на ІІ т. о. на ВКС, по т. д.№596/12г. на ІІ т. о. на ВКС, по гр. д.№198/08г. на V г. о. на ВМКС, по т. д.№35/09г. на ІІ т. о. на ВКС и по т. д.№93/10г. на ІІ т. о. на ВКС/ . Искането си за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната от него част касаторът основава и на самостоятелното основание за достъп по чл. 280 ал. 2 предл. 3 ГПК.Счита извода на апелативния състав за наличие на съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил, поради отнето предимство на водача на застрахования автомобил, движещ се отдясно в аварийната лента, за напълно нелогичен, доколкото движението в такава лента е забранено.

Ответникът по касационната жалба ЗАД“А. Б. АД, в депозиран в законоустановения срок писмен отговор, застава на становище за необоснованост на сочената от касатора допълнителна предпоставка за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, за което счита, че е постановено в съответствие с трайно установената практика на ВКС по поставените въпроси. По същество поддържа теза за неоснователност на изложените в касационната жалба оплаквания за неправилност. Претендира направените от него разноски за производството.

Третото лице И. С. С. поддържа в отговор на касационната жалба, че въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС, а по същество е правилно.

Върховен касационен съд, Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

При произнасянето си по реда на чл. 288 ГПК настоящият състав съобрази следното:

За да постанови решението си, съставът на апелативния съд е приел, доколкото първоинстанционното решение е било обжалвано от страните само частично /същото е влязло в сила до размер на 37 694,53лв./, че на основание чл. 298 ал. 1 ГПК, между страните е формирана сила на пресъдено нещо относно механизма на ПТП, виновното противоправно деяние на водача на лекия автомобил „БМВ“ И. С., причинените увреждания на лек автомобил „Бентли“ и причинната връзка между последните, деянието на водача и претърпените от ищеца /собственик на увредения автомобил/ имуществени вреди, наличието на валидна застраховка за гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „БМВ“ Сигридов при ответното застрахователно дружество по действаща към датата на ПТП застрахователна полица. Съобразил е на основание чл. 300 ГПК и влязлата в законна сила присъда като задължителна за гражданския съд при установяването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца /Сигридов/.

По спорните между страните въпроси, пренесени и във въззивното производство, относно размера на обезщетението за претърпените имуществени вреди и наличието на основание за намаляването му поради съпричиняване, съдът е кредитирал писмените доказателства /фактури и платежни нареждания/ и заключението на оценителната експертиза, въз основа на които е приел за установено, че ищецът е направил разходи по възстановяване на увредения автомобил /ремонт в сервиз/ в размер на 195 000 лв., която сума е намерил за отговаряща на изискването вредата да е реална; обсъдил е и свидетелските показания на водача на увредения автомобил, на когото ищецът е бил предоставил управлението, както и двете заключения на автотехническата експертиза, изготвени от различни вещи лица /С. и П./.

От показанията на свидетеля е намерил за установено, че, същият, управлявайки лек автомобил „Бентли“ по АМ Тракия, при 190-ти км решил да се отбие за почивка; престроил се в дясна скоростна лента на около 100-150 км преди отбивката за паркинга; по-късно, подавайки сигнал с десен мигач и мислейки, че е погледнал в дясно странично огледало, при което не е установил да има някой, навлязъл в аварийната лента, по която се движил между 10 до 30 м, почти навлизайки в отбивката, където бил ударен от лекия автомобил „БМВ“, движещ се след него в същата аварийна лента.

Позовавайки се на двете заключения на вещите лица от автотехническата експертиза, на присъдата и останалите по делото доказателства, въззивният състав е приел за установено, че и двамата водачи са нарушили правилата за движение, което е довело за настъпването на вредоносния резултат.Приел е, че нарушенията на деликвента И. С. са много по-тежки, за което същият е осъден и с влязла в сила присъда, тъй като той се е движил в забранена за движение лента за принудително спиране с превишена спрямо разрешената скорост от 148 км/ч и с концентрация на алкохол в кръвта от 1,85 промила. Поради това съдът е приел, че степента на съпричиняване от негова страна следва да бъде определена на 70%.

По отношение на другия водач – В. Д. – съставът на апелативния съд е счел, че при управлението на лекия автомобил „Бентли“, същият е допуснал нарушения на чл. 25 ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, която го задължава при предприемането на маневрата за отклоняване надясно по платното за движение и в частност при преминаването в съседната пътна лента, за да завие надясно и навлезе в отбивката, преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение, както и да ги пропусне, тъй като при движение на две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента; както и на чл. 56 ЗДвП, според която водач, който иска да напусне автомагистралата, трябва своевременно да заеме място в съответната пътна лента за излизане от нея. Съдът е изложил съображения, че скоростта, с която е управлявал водачът В. Д. е била около 66,50 км/ч, според вещото лице С., а според вещото лице П. - около 89 км/ч и независимо, че водачът на лекия автомобил „БМВ“ незаконосъобразно се е движил в аварийната пътна лента и то с превишена скорост, той е бил длъжен преди да започне маневрата за преминаване от дясната скоростна лента в аварийната с цел навлизане в крайпътния паркинг да се убеди, като погледне в дясното огледало за обратно виждане, дали има движение в лентата за принудително спиране и, като се съобрази със скоростта на движение на лекия автомобил „БМВ“ , да го пропусне, тъй като водачът на последния е с предимство, поради движението му в дясна пътна лента, и едва след това да завърши маневрата си. Посочил е, че, вместо това, маневрата е била предприета в момент и по начин, когато престрояването не е било безопасно за него и за другия участник в движението, който се е движел там и технически е бил видим за водача Д. /доколкото няма данни за ограничение на видимостта назад и надясно и при установена дистанция между двата автомобила от 27 м, а след намаляване скоростта на л. а. „Бентли“ – 8-9 м/, но въпреки това не го е пропуснал и не е извършил маневрата след това, както изисква правилото на чл. 56 ЗДвП и чл. 25ал. 2 ЗДвП, като е навлязъл пред л. а. „БМВ“ в момент, в който последният вече не е имал техническа възможност чрез екстремно спиране да предотврати настъпване на удар. Въз основа на тези разсъждения и изводи съдът е определил принос на водача на л. а. „Бентли“ от 30% с който е намалил приетия за доказан размер на обезщетението за претърпени имуществени вреди до 136 500лв. и поради съвпадане крайните изводи на двете инстанции, с препращане и към изложените от състава на окръжния съд мотиви по реда на чл. 272 ГПК, е потвърдил решението му в обжалваната пред него част.

Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че не следва да се допусне касационен контрол на така постановеното въззивно решение.

Според чл. 280 ал. 1 ГПК вр. с т. 1 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТКВКС задължително тълкуване на разпоредбата, до разглеждане по същество от ВКС се допускат въззивни съдебни решения, в които се съдържат обуславящи крайния постигнат с тях резултат разрешения на въпроси, които касаторът, обосноваващ искането си жалбата му да бъде допусната и разгледана от ВКС, следва да посочи и формулира конкретно, тъй като с тях се определят рамките, в които ВКС дължи селекцията на касационните жалби. Съгласно разясненията дадени в посоченото тълкувателно решение, въпроси от значение за изхода на спора са тези, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен, нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства, а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат наведените допълнителни селективни предпоставки на т. т.1-3 от същия член и алинея.

Поставените от касатора в обосноваване общата предпоставка по чл. 280 ал. 1 ГПК въпроси са от процесуалноправен характер и са свързани с оплакванията в касационната жалба за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения с избирателно обсъждане на доказателства по делото, необсъждане на експертното заключение на вещото лице С. в съвкупност с останалите доказателства по делото и основаване на извода за съпричиняване на предположения, а не на факти. С оглед характера им, въпросите са само принципно обуславящи изхода на делото, но нито са относими към допуснато от съда съществено процесуално нарушение, нито са разрешени от въззивния съд в отклонение от цитираната в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК практика на ВКС.

Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, показанията на свидетеля Д. /във връзка с които е поставен първият от въпросите/ са обсъдени и кредитирани от съда в относимата им към установяване обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, част. Отделно, част от мотивите на съдебното решение са и приобщените към тях мотиви на първата инстанция, които също съдържат обсъждане на свидетелските показания на водача Д., а срещу начина, по който са обсъдени, оплаквания във въззивната жалба не са релевирани.

В съвкупност с всички събрани по делото доказателства са обсъдени и двете заключения на автотехническата експертиза. От една страна въззивният съд не е излагал изрично съображения за необоснованост на заключението на вещото лице С., а се е позовал на част от установените с него факти.От друга страна в мотивите си изцяло е споделил и препратил към тези на първата инстанция, с оглед дадената му процесуална възможност с разпоредбата на чл. 272 ГПК, а в тях е посочено изрично защо следва да бъде кредитирано с предимство заключението на в. л.П. пред това на в. л. С. – тъй като последният, изрично е заявил пред съда, че е изградил механизма на ПТП само въз основа на показанията на водача Д., без да отчита всички следи, отразени в протокола за оглед, открити на място и без да прави изчисления в обстоятелствената част на заключението си относно скоростта на движение на двата автомобила; за разлика от него, заключението на в. л. П. е изготвено не на базата на предположения, а на всички материали по делото, при съобразяване на оставените на място следи и настъпилите увреждания по двете МПС, съпоставени и с показанията на свидетеля Д. /който е описал маневрата като последователно преминаване от дясна скоростна през аварийна лента и навлизане в отбивката за паркинга, а не като пристрояване за движение по лентата за принудително спиране/, както и на извършени съответни на установените от доказателствата данни математически изчисления, в резултат на които са определени скоростта на движение на двата автомобила, спирачният им път, опасните зони на спиране, разстоянието между тях в отделните моменти преди удара, като на базата на всичко това е достигнат изводът, че водачът на л. а. „Бентли“ е имал техническа възможност да забележи движещия се в аварийната лента л. а. „БМВ“ и да го пропусне, за да предотврати ПТП. В този смисъл третият от въпросите, по същество е израз на поддържаното от страната оплакване, че изводът на въззивния съд за наличие на съпричиняване е базиран на предположения, което реално не кореспондира с начина, по който той е обосновал решаващата си воля за изхода на делото, а това го лишава от характеристиките на правен въпрос по смисъла на общото основание за касационен достъп.

Поради това настоящият състав на Върховен касационен съд намира за необосновано от касатора основание за достъп до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.

В изложението към жалбата си срещу въззивното решение касаторът се позовава и на разпоредбата на чл. 280 ал. 2 предл. 3 ГПК, като твърди наличие на очевидна неправилност на същото. Доколкото въвеждането от законодателя на понятието „очевидна неправилност“ на въззивния акт като критерий, подлежащ на преценка във фазата за произнасяне по допускането на касационното обжалване, предпоставя доводи за наличие на явна, установима при пръв прочит на решението неправилност /например когато е приложена отменена правна норма или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; решаващият извод да е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на елементарната формална логика/, липсата на изложени аргументи от такъв характер, които да биха могли да бъдат споделени, не позволява на състава да формира извод за наличие на сочената предпоставка за извършване на селекцията. Наведените от касатора аргументи за приложимост на това самостоятелно основание за достъп представляват по характера си оплаквания за неправилност по чл. 281 ГПК, които не могат да бъдат обсъждани в настоящата фаза от производството пред касационната инстанция. Предвид константно приеманото в съдебната практика на касационната инстанция, че приносът за настъпването на вредата следва да бъде обективен, несъобразяването от съда, в относимост към преценката му налице ли е съпричиняване, на обстоятелствата доколко деликвентът е имал право да се движи в аварийната лента и доколко другият водач е бил длъжен да се съобрази с това, няма основание да бъде възприето като грубо нарушаване правилата на формалната логика, както се поддържа от касатора в обосноваване предпоставката на чл. 280 ал. 2 предл. 3 ГПК. Поради това не може да бъде направен извод и за наличие на разписаното в тази правна норма самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване.

Изложеното налага да бъде постановен отказ за допускането на въззивното решение до касационен контрол в обжалваната му от касатора част.

С оглед изхода на делото в настоящата инстанция в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените за производството пред ВКС разноски в размер на платеното адвокатско възнаграждение 6542,31 лв.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, в състав на Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №464/19.12.2024г. по в. т.д.№460/24г. по описа на Апелативен съд Пловдив в обжалваната му от „Ауто тур 777“ ЕООД част.

ОСЪЖДА „Ауто тур 777“ЕООД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] вх.А ет. 4 ап. 30 да заплати на ЗАД „А. Б. АД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] сумата 6542,31 лв. разноски за производството пред Върховен касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: