О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5293

Гр. София, 18.11.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 29.10.25 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №2433/25 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Н. Н. срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна /ОС/ по гр. д. №2292/24 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от С. С. срещу касаторката иск по чл. 422 ГПК – признато е за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 13 500 лв., представляваща незаплатена главница по паричен заем, предоставен чрез банков превод на 18.03.19 г. , ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, както и сумата от 501,30 лв., представляваща законна лихва за забава за посочения период. За сумите е издадена заповед по чл. 410 ГПК от 13.10.23 г. по ч. гр. д. №11962/23 г. на РС Варна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК.

Намира, че в противоречие с цитираната многобройна практика на ВКС / осн. по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/ са разрешени от въззивния съд правните въпроси: 1. За преценката на свидетелските показания в тяхната съвкупност, като съдът е длъжен да изложи съображения защо възприема едни от тях, а не възприема изцяло или частично други; 2.Може ли да се презумира сключване на договор за заем, без да е установено изрично основанието на задължението...