О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5292

Гр. София, 18.11.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гр. отделение, в закрито заседание на 29.10.25 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №2219/25 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Е. М., чрез адв.В. И. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр. д. №5813/24 г. и по допускане на обжалването. Въззивното решение се обжалва в частта, с която е уважен предявеният от М. М. срещу касаторката / негова дъщеря/ иск по чл. 249 ЗЗД, за връщане на безвъзмездно предоставения й гараж, описан по делото и в решението - №*** с площ от 24,42 кв. м., на посочения адрес в [населено място].

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на вероятна нищожност и /или недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение – въпроси 1-12,19,20,25 / изчерпателно или примерно са посочени основанията за нищожност в ТР №1/10.02.12 г. ОСГТК, с оглед на р. №7/13 г. на КСРБ, може ли безмотивно и незаконно нищожността да се отнася към неправилност, може ли съдът да се произнася „плюс петитум“ по иск за опразване, разгледан по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, постановявайки правно и обществено непоносими съдебни актове, погазващи свръхимперативни конституционни правни норми и без съобразяване с фактите и правото/.

Позовава се също на неправилност /поради противоречие с материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила/ на изводите на въззивния съд по съществото на спора - въпроси 13 - 18,21,22,23,24. Оплакванията за неправилност обаче не обосновават осн. по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК и по тях ВКС не се произнася в настоящото производство – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. В това ТР са разграничени осн. по чл. 280, ал. 1 от тези по чл. 281, т. 3 ГПК и са посочени целта и приложното поле на двете групи основания.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: въззивният съд е счел за неоснователно оплакването на касаторката като въззивник за нищожност на първоинстанционното решение по иска с пр. осн. чл. 249, ал. 1 ЗЗД. Приел е, че нищожно е решение, постановено от незаконен състав, не в изискуемата от закона писмена форма или излизащо извън правораздавателната компетентност на съда. Нищожно е и абсолютно неразбираемото решение. Такива тежки пороци първоинстанционното решение няма. То не е и недопустимо – произнесено е по допустим иск при спазване на заявената от ищеца евентуалност на исковете.

По същество на спора въззивният съд е приел, че твърдяното от ищеца правоотношение между страните по безсрочен, неформален и реален договор за заем за послужване с процесния гараж е доказано, като ответницата и към момента ползва гаража. Ищецът е упражнил с исковата молба потестативното си право на едностранно прекратяване на безсрочния договор за заем за послужване с вещта и може да иска връщането й. Въззивният съд не е разгледал възражението на ответницата за придобиване на вещта по давност, позовавайки се на чл. 314, ал. 3 ГПК.

При данните по делото неоснователни са оплакванията на касатора за вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение по делото . Изводите на въззивния съд за тези два порока съответстват на практиката на ВКС – ТР №1/10.02.12 г. ОСГТК и на закона – по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК се разглеждат искове за опразване на наети и заети помещения, както е в случая. Не се установяват и твърденията за нередовност на исковата молба –в нея са изложени надлежни твърдения и за двете претенции и е посочен начинът на съединяването им. Материалният закон е издирен и приложен към установените по делото релевантни за спорното право факти. Въззивното решение не нарушава свръхимперативни, установени в изключителен обществен интерес норми и не е обществено непоносимо. С него мотивирано са обсъдени относимите към спора твърдения, доводи и възражения на страните – ТР №1/2001 г. и ТР №1/13 г. ОСГТК. В хода на делото са положени дължимите от инстанциите по същество усилия за разрешаване с валиден правораздавателен акт на отнесения към съд правен спор.

Останалите въпроси, както бе посочено по-горе, не обосновават общите и допълнителни основания за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1 ГПК, за което е възразил и ответникът по жалба.

Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват, поради което ВКС на РБ, трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр. д. №5813/24 г. от 17.01.25 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: