ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2239

гр. София, 29.04.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВАкато изслуша докладваното от съдията Първанова гр. д. № 1660/2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 1053/1111 от 28.02.2024 г. на А. И. Г. и И. Н. Г., чрез адвокат В. К., срещу въззивно решение № 28/24.01.2025 г. по в. гр. д. № 463/2024 г. на Окръжен съд - Монтана.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Налице ли е влязла в сила заповед за отчуждаване по реда на ЗУТ при неизплатено обезщетение за отчуждения имот /чл. 16 и чл. 16, ал. 5 ЗУТ/; 2. Допустим ли е положителен установителен иск за собственост върху имот, който е предвиден за второстепенна улица съгласно действащ ЗРП, одобрен със заповед на кмета на общината, но никога не съществувал реално като такъв.

Ответникът по касация - община Монтана, представлявана от кмета З. Ж., чрез адвокат Б. Ц., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията...