ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2219 гр.София, 29.04.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. гр. д.№ 756 по описа за 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на Б. Г. С., чрез адвокат Г. М. от АК-Пловдив, срещу решение № 428/21.10.2025 г. по в. гр. д. № 603/2025 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което се потвърждава решение № 182/30.12.2024 г. по гр. д.№ 568/2024 г. на Районен съд Панагюрище и се отхвърля иск на Б. Г. С. против А. И. С., да се признае съществуване на вземането му спрямо ответника за сумата 16 000 лева - предоставена по договор за заем с банкови преводи от 12.08.2020 г., 18.08.2020 г. и 26.08.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.07.2024 г., до изплащането, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.292/2024 г. на Районен съд Панагюрище.

В касационната жалба са изложени доводи, че въззивното решение е незаконосъобразно, неправилно и немотивирано поради необсъждане на всички събрани доказателства, с искане да се отмени, както и да бъде изменено в частта за разноските, които да се намалят, съобразно Тарифата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В изложение към жалбата се поддържа, че решението е очевидно неправилно – касационно основание по чл. 280, ал. 2 ГПК, поради неправилна интерпретация на представените банкови извлечения и кредитиране на свидетел, който е заинтересован от изхода на делото, доколкото същият е гарантирал връщане на заема. Отделно се твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с решение № 50041 от 27.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2459/2022 г., IV г. о., без да е формулиран конкретен правен въпрос.

От А. И. С., чрез адв.И. В. от АК – Пазарджик, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като излага подробни съображения за нейната неоснователност и липса на основания за допускане на касационното обжалване, и претендира сторените разноски в производството, съгласно договор за правна защита и съдействие от 22.12.2025 г.

За да постанови решението, въззивният съд приема за безспорно установено по делото, че ищецът е наредил, а ответницата е получила превод на парични средства в размер на 16 000 лева по банков път, съгласно приложените платежни нареждания от 12, 18 и 26.08.2020 г., в които като основание на преводите е посочено „захранване на сметка“. Според съда, събраните писмени доказателства и свидетелските показания не доказват твърденията в исковата молба на ищеца, че сумите са преведени като заем и не са върнати в уговорения срок, поради което е образувано настоящото производство по реда на чл. 422 ГПК. В мотивите на решението се посочва, че при наличие на писмени доказателства за предаване на сумите на ответника е допустимо изслушването на свидетелски показания за установяване смисъла на постигнатите договорености между страните, като в този случай ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК не намира приложение. Съдът приема, обаче, че не се установява да е поето задължение от ответника за връщане на парични суми, тъй като съвкупната преценка на доказателствения материал води до извод, че преводите са в изпълнение на уговорки между ищеца и трето за спора лице, във връзка с уреждане на финансови взаимоотношения между тях, поради което предявения установителен иск е недоказан.

При тези мотиви на въззивния съд, не е налице противоречие с установената съдебна практика на ВКС, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито нарушения на императивни разпоредби, възприети и утвърдени като принципи в гражданското съдопроизводство или нарушаване на правилата на формалната логика, които да обосновават извод за „очевидна неправилност“ на постановения съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Възприетите от съда постановки и изводите му са съобразени с дадените разяснения относно тълкуването и прилагането на правните норми, във връзка с разрешаването на аналогични спорове, при твърдения за съществуване на заемно правоотношение между страните, вкл. за преценката по чл. 172 ГПК на показанията на св.Т. и св.К.. Ето защо, не може да се приеме, че е налице явна необоснованост на мотивите на въззивната инстанция, след като волята на съда е изразена ясно и разбираемо, а изводите се основават на конкретно установените обстоятелства по делото. Несъгласието на касатора с тези изводи и декларативното изявление за очевидна неправилност на решението, в този смисъл, не може да обоснове допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, засягащо вида и обема на търсената от страните защита.

Настоящият състав на Върховният касационен съд, намира че не са налице и основания за допускане на касационно обжалване на решението поради следните съображения: Съгласно дадените указания по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация независимо дали е налице соченото от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

Независимо от изложеното, произнасянето на въззивния съд, във връзка с предпоставките да се приеме възникнало между страните заемно правоотношение при наличие на писмен документ за предаване на сумата, когато в него не е посочено изрично, че се дава в заем на получателя, не е в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на ВКС – напр. решение № 524/28.12.2011 г. по гр. д.№ 167/2011 г., IV г. о., решение № 283/03.10.2013 г. по гр. д.№ 2202/2013 г., IV г. о. и др., в които се приема, че от факта на предаване на сумата, при липсата на други данни, не може да се презумира, че страните сключват договор за заем. Върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си, че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения. Когато предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е стореното, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите доказателствени средства.

Предвид изложените съображения и липсата на поставен правен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, не може да се приеме, че е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

От А. И. С., чрез адв.И. В. от АК – Пазарджик, са поискани разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 22.12.2025 г. в размер на 2500 лева и съдът служебно превалутира, с оглед изискванията на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

По искането за изменение на въззивното решение в частта му за разноските компетентен да се произнесе е съдебният състав, постановил обжалваното въззивно решение – Окръжен съд Пазарджик, на който делото следва да се изпрати по компетентност.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 428/21.10.2025 г. по в. гр. д.№ 603/2025 г. на Окръжен съд Пазарджик.

ОСЪЖДА Б. Г. С. да заплати на А. И. С. чрез адв.И. В. от АК – Пазарджик сумата 1278,23 (хиляда двеста седемдесет и осем евро, двадесет и три цента) евро разноски в касационната инстанция.

ИЗПРАЩА делото на Окръжен съд Пазарджик за произнасяне по искането на Б. Г. С. за изменение на въззивното решение в частта му за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.