ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2252
София, 29.04.2026 година
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 24 март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА
АТАНАС КЕМАНОВ
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр. дело 2351 / 2025 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. С. У., с ЕГН [ЕГН], С. Г. У., с ЕГН [ЕГН], К. Г. У., с ЕГН [ЕГН] и Д. С. Д., с ЕГН-[ЕГН], конституирана на мястото на починалия в хода на въззивното производство, на 22.10.2023 г. първоначален ищец С. А. Д., срещу решение № 126 от 11.03.2025 г. по гр. д.№ 1221/2023 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 900109 от 17.05.2023г., постановено по гр. д. №267/2020г. на РС Благоевград. С последното са отхвърлени предявените искове на основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, както следва:
-да се признае за установено по отношение на ответниците А. В. М., М. В. Д. и С. Щ. Д., че ищците /сега касатори/ Г. С. У., С. Г. У. и К. Г. У. са собственици на 5/64 идеални части, а С. А. Д. е собственик на 1/2 идеална част от реална част с площ 40 /четиридесет/ квадратни метра от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, по КК и КР на [населено място], [община], област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18 -8 от 21.05.2014г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: [населено място], [улица]/Г. И./ № ***, с площ от 296.00 квадратни метра, номер по предходен план: ***, ***, при граници: ПИ с идентификатор ***, с идентификатор ***, с идентификатор ***и с идентификатор ***, която реална част се намира в северозападната част на описания имот по протежение на цялата северозападна граница с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, собственост на ответниците и те да бъдат осъдени да им предадат владението и
- да премахнат ограда от мрежа с метални колове изградена откъм северозападната страна на описания по-горе ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – ЗКИР, защото е прието, че има непълнота или грешка в КК, но въпреки това иска е отхвърлен, за допуснати съществени процесуални нарушения защото не са обсъдени доводите във въззивната жалба, не е била назначена повторна СТЕ, а допълнителна такава и за необоснованост на извода, че отклонението от вярната имотна граница е в рамките на допустимата грешка, въпреки, че не е изследвана каква е площта, която е неправилно заснета и на какво се дължи разликата в площта на имота по предходните планове и по КК. Касаторите считат, че решението почива на предположения на вещото лице, възприети и от съда и поради това е необосновано и без мотиви.
В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК по въпроса за задължението на възивната инстанция да се произнесе по същество по повдигнатите доводи и възражения във въззивната жалба, като обсъди събраните доказателства във връзка с тях, като изгради собствени фактически и правни изводи. Зададен е въпроса: длъжен ли е въззивният съд да се мотивира защо възприема заключението на вещото лице, дори то да не е оспорено, може ли да интерпретира заклучението на вещото лице, като обсъди само части от него и игнорира други части. Зададен е въпроса може ли съдът да промени доказателствената тежест без да уведоми страните за това. Твърди се противоречие на въззивното решение с материално правни въпроси относно: 1. При спор по чл. 108 ЗС за реална част от недвижим имот, която е заснета в очертанията на съседен имот трябва ли да се докажат пространствените предели на правото на собственост, като се изясни по делото обстоятелството дали заснетата граница по КК съответства на правото на собственост чрез проследяване на регулационните промени с двата имота – наличие на придаваеми места, осъществяване на предпоставките за завземането им, обуславящо трансформиране на регулационните граници в имотни и нанасянето им в КК; 2.Във всички случаи ли се упражнява правомерно фактическа власт върху реална част от съседен имот, когато ответникът едностранно е преместил оградата между своя имот и имота на ищците, при което навлизането в имота на ищеца е в рамките на допустимата грешка по чл. 18, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-05 от 15.12.2016 г. за съдържанието, съставянето и поддържането на КК и КР. Твърди се и очевидна неправилност поради противоречие в измодите на съда относно това, че е установено наличие на грешка, но въпреки, че не е имало точни измервания е прието, че е незначителна и не е взето предвид местонахождението на стария каменен зид, от който има остатъци на три места.
Ответниците по касация оспорват касационната жалба и допускането до касационно обжалване, защото фактическата обсатновка е установена без противоречия и от двете инстанции, доказателсвата са обсъдени, т. е. не е налице противоречие със съдебната практика. Разликата в площта на имота на ищците е установена, но се дължи на други причини и по-голямата площ попада в други имоти, а не в имота на ищците. Установено е съвпадате в имотните и парцелните граници по всички планове и несъвпадането е незначително и в границите на допустимата грешка.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.
По делото е установено следното:
Ищците се легитимират като наследници на А. А. Д., починал на 27.10.1970 г. Той е наследен от С. С. Д. починала на 05.12.2008г. и от първоначалния ищец С. А. Д.. Легитимират се като част от наследниците на Й. Т. Д., поч. 19.02.1977г.
Ответниците А. В. М., М. В. Д. и С. Щ. Д. са наследници на В. И. Т., починал на 27.08.1998 г., съпругата му В. Г. Т. и К. Х. Д., починала на 29.05.2000 г.
С Протокол от 04.02.1952г. по ч. гр. д. № 575 от 1951г. на Благоевградски съд, е одобрена спогодба, по силата на която в дял на Й. Т. Д. и на А. А. Д., при квоти по 1/2 - една втора идеална част от описан недвижим имот. С нот. акт № 116, том III/1972г., Й. Т. Д. е дарил на Д. /Д./ Й. Г. и В. Х. А. 1/4 - една четвърт идеална част от парцел ***, имот пл. № ***в кв.*** с площ 400 кв. м., а с нот. акт № 105, том VIII/1975г., Й. Т. Д. е дарил на първоначалната ищца Л. Х. У. 1/8 ид. ч. от същия парцел. С. З. № 177 от 16.04.1986г. е отчужден за жилищно строителство имот пл. № ***, в кв. ***по ЗРП на [населено място], собственост на н-ци на А. А. Д.; Д. Й. Г., В. Хр. А. и Л. Х. У.. С Решение № 406/22.11.1993г. на Окръжен съд Благоевград е отменено отчуждаването и със Заповед № 131/29.12.1994г. на Кмета на О. Б. имотът е отписан от актовите книги.
С нот. акт № 78, том II/1956г. Щ. М. Д. купува парцел ***I, с пл. № ***, в кв. *** по плана на [населено място], действащ към 1956г. с площ 282.92 кв. м. С нот. акт № 135, т. III/ 1961г. той продава на В. И. Т. 1/4 ид. ч. от парцела, а с нот. акт № 6, т. II/1967г. му продава и втори етаж от масивна триетажна постройка, изградена в същия парцел, и още 4/262 ид. ч. от празното място извън застроеното от същата парцел ***, имот пл. № ***, от кв. *** по плана на [населено място], действащ към 1956г. с площ 282.92 кв. м. С. З. № 324/30.06.1986г. е отчужден по реда на ЗТСУ имот № ***, в кв. ***по плана на [населено място] към 1986г. Мероприятието е осъществено, но то не засяга отчуждения имот и той е в същото състояние, в което е бил в момента на отчуждаването. С Решение № 270/09.10.2000г. по адм. д. № 446/1999г. на ОС Благоевград, потвърдено с Решение № 1503/07.03.2001г., постановено по адм. д. № 9259/2000г. на ВАС, е отменено отчуждаването със Заповед № 324/30.06.1986г. до размер 7/8 ид. ч. от имот № ***, в кв. ***по плана на [населено място] за 1986г. и тази ид. част е възстановена на Х. Щ. Д., К. Х. Д., С. Щ. Д., А. В. М., В. Г. Т. и М. В. Д., последните трима - наследници на В. И. Т., починал на 27.08.1998 г. По искане на В. Г. Т. и М. В. Д., през 2001 г. е попълнена КК на осн. чл. 32 ал. 1 т. 2 от ЗТСУ и чл. 86 от ППЗТСУ, във вр. с § 6 ал. 6 от ПР на ЗУТ, с нов имот с пл. № ***, в кв. *** по плана на ЦГЧ и записан на Х. Щ. Д., К. Х. Д., С. Щ. Д., А. В. М., В. Г. Т. и М. В. Д.. С договор № II-00-011/01.07.2002г. А. В. М. и М. В. Д. купуват от [община] 1/8 ид. ч. от имот с пл. № ***, в кв. *** по плана на ЦГЧ и тази ид. част е деактувана.
Така ищците са собственици на ПИ с индентификатор № ***, а ответниците на ПИ с индентификатор № ***, по одобрената КК и КР на 10.05.2006 г. В О. Б. е подадено от ответниците уведомление на 04.05.2016г. за изграждане на ограда от колци и мрежа в УПИ *** ***в кв. *** по плана на [населено място], На 16.05.2016 г. е извършено трасиране от правоспособно лице по кадастър на ПИ с идентификатор № ***, за което е съставен протокол. Поради спор за точното място на границата между двата съседни имота, по подадена жалба с вх. № Ж-02 150/28.04.2015г. е спряно изграждането на ограда между УПИ *** и УПИ ***, съседни имоти в кв. ***. Съставен е Констативен протокол от 26.05.2015г. след трасиране на границата между двата имота на място на 22.05.2015г. /Протокол за трасиране на имотни граници на имот 04279.613.22 по КК на [населено място]/ и е дадено разрешение за изграждане на ограда, която и към настоящия момент съществува на място.
От СТЕ, приета от РС се установява следното: Първия план на Г. Д. е одобрен 1922г., но не се съхранява разписен лист към него. Двата процесни имота попадат върху парцел *** с площ 322,50 кв. м, и парцел *** с площ 275,50 кв. м. в кв. ***, по плана на Г. Д.. Втория план е от 1955 г. Двата процесни имота попадат съответно върху парцел *** е със същата площ 322,50 кв. м., записан на Т. А. Д. и парцел *** с площ 261 кв. м., в кв. ***, записан на Щ. М. Д., с документ за собственост - нот. акт за покупко - продажба № 78, том II, дело № 396/1956г. Третият план е одобрен 1976 г. Процесиите поземлени имоти с идентификатори ***и ***по КККР на [населено място], попадат върху имот имот пл.№ ***, с площ 315 кв. м. и имот пл.№ ***с площ 268 кв. м. в квартал ***. Тези площи са изчислени при графическо измерване от плана. В разписният лист към този план имот пл.№ ***е записан на А. А. Д. и Й. Т. Д., а имот пл № ***, кв. ***- на В. Й. Т., Щ. М. Д. и Л. И. П.. Последният действащ план е одобрен със Заповед № 323/05.09.1994г. По него двата процесни имота попадат в кв. *** и са заснети съответно като имот пл. № ***с площ 315 кв. м. и имот пл. № ***, с площ 283 кв. м. С. З. № 1193 / 20.12.1997г. е допълнен кадастралния план с имот пл. № ***, кв. ***, който е съседен на имот пл. № ***и имот пл. №***, а със Заповед № 1194 / 20.12.1997г. е заснет и имот пл. № ***, кв. ***. Кадастралната карта на Благоевград е одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК и в нея е заснет ПИ с идентификатор ***, с площ 273 кв. м, стар номер ***, квартал ***, парцел ***. ПИ с идентификатор ***, с площ 296 кв. м, стар номер ***, ***. е заснет на осн. Заповед № РД-18-8 от 21.05.2014 г. Според СТЕ, границата между двата имота на място, съгласно геодезическите измервания, минава по раницата по кадастрална карта и по ЗРП-ЦГЧ, одобрен със заповед № 323 от 05.09.1994г. _Според това вещо лице, има съвпадение на границата на имотите по плана от 1994 г., границата по КК, одобрената последно на 14.12.2022г. и оградата, материализирана на място с метални колове и оградна мрежа. Няма данни за придаваеми места по предходните регулационни планове. Тъй като оградата няма плътна част, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти и разрешение за строеж. На място вещото лице е констатирало наличие на бетонови колчета, които обаче не следват границата по нито един предходен или настоящ план. При графическото измерване на имотите, така, както са заснети по плановете от 1922 г., 1955 г., 1976 г. и 1994 г. /които са в различен мащаб/ се е установило разминаване в заснетите граници по плана от 1976 г., но разликата е с около три кв. м., което е в рамките на допустимата грешка, според обяснеята на в. л. Ч. в с. з. Това се подкрепя и от измерванията – по плана от 1922 г. имота на ответниците е 275,50 кв. м. и имота сега по КК с идентификатор ***с площ 273 кв. м. По плана от 1976 г. е отразена масивна ограда, но не може да се каже дали това е зидът, от който са установени остатъчи сега. Линията, прокарана по тези останали части от стар зид не отговарят на нито една от границите от предходните кадастрални и регулационни планове на [населено място] - от 1922г., от 1955г.; от 1976 г. Не съвпадат и с ЗРП на [населено място] от 1994г. и с одобрената през 2006 г. КК и КР.
По искане на касаторите, в качеството им на въззивници, е допусната от въззивната инстанция СТЕ, изготвена от в. л. Ю.. След извършени измервания и изготвяне на скици с констатациите си, вещото лице стига до извода, че не е налице пълно съответствие между границите на двата съседни имота ПИ с индентификатор № ***и ПИ с индентификатор № ***по КК, че те несъществено се разминават с границите на недвижимите имоти по предходните планове на [населено място], което сочи на „непълноти или грешки“ при заснемането на КК, съобразно определението дадено в § 1, т. 16 от ЗКИР. В съдебно заседание при приемане на заключението, в. л. Ю. посочва, че това се дължи на факта, че външните граници на имотите, включително откъм улиците в кв. *** са заснети, но вътрешните граници на имотите не са заснети и са пренесени по графичен начин на КК при възстановяване на имотите със заповеди на кмета по границите преди отчуждаването. Затова има непълноти и грешки при заснемане на границите на имотите по КК за целия квартал. Не е правено геодезическо заснемане на имота на ищците, а едва след такова заснемане може да се определи точното местонахождение на вътрешните имотни граници. В допълнителното писменото заключение, изготвено от в. л. Ю. също е потвърдено, че местоположението на стария съборен и несъществуващ каменен зид не съвпада нито със старите имотни граници по предходните планове, нито с границите на съседните имоти на страните по одобрената КК, което е видно от комбинираната скица към това заключение. Причината за разминаването на площите на имотите с тези посочени в решенията за възстановяването на собствеността и действителната площ на имотите на място са различията в заснемането на границите със съседния ПИ ***. Разминаването в границите по КК между имотите на страните с индентификатор ***и ПИ с индентификатор ***според в. л. Ю. е незначително и е в границите на допустимата грешка. Не е могъл обаче да посочи с каква площ е това разминаване, като е изказал предположение, че е към 1,5 кв. м., като е допълнил, че разминаването може да се дължи на това, че при графично замерване отклонението може да е до 20 см., а при замерване на място, допустимата грешка е до 30 см., но графичното измерване е допустим надежден метод. Вещо лице Ю. е посочил в съдебно заседание, че не може да посочи каква точно е квадратурата на навлизането, тъй като не му е поставяна такава задача при възложената му допълнителна експертиза, но че същата е около 1.5 кв. м.- не повече, като е посочил, че за точно измерване трябва да се направи заснемане на имота..
Разпитаните от РС свидетели установяват, че между имотите е съществувал стар масивен каменен/тухлен/ зид, който е бил съборен след отчуждаването на имота за държавна нужда и изграждането на паркинги в частта на отчуждените процесни имоти. Според св.С., в имота на ищците е имало изградена каменна ограда, която е била блъсната в периода 1985-1987г., имота бил възстановен през 2015г., като преди 2-3 години видяла, че има поставена ограда с мрежа, която обаче не върви по границата на старата каменна ограда, а е поставена на друго място. В показанията си свид. Г. споделя, че първите му спомени от имота са от 60-те години, когато на място имало тухлена ограда, висока около 2.5 метра. През 1980 г. къщата била блъсната, а оградата - съборена, някъде през 1988-1989г. Свидетелят сочи, че сега на място има поставена телена ограда, която навлиза в имота на У.. Свид. Д. споделя, че в имота през годините е имало изградено малко зидче, а в момента между имота на Д. и имота на У., има изградена телена ограда. Св. У.-В. посещавала имота на ответниците от 1967г. и според нея, между имота на Д. и имота на Държавния архив е имало изграден зид.
Въззивният съд е приел, че е установено, че е допусната „непълнота или грешка“, по смисъла на § 1 т. 16 от ДР на ЗКИР, при заснемане на процесните имоти в КК, защото не е налице пълно припокриване на имотната граница между двата съседни имота, съвпадащи с регулационната линия по предходните регулационни планове и границата между ПИ ***и ПИ ***, при заснемане на КК и КР на [населено място], като се е позовал за този извод на заключенията на в. л. Ю. и установеното от него несъответствие, дължащо се на това, че това, че при възстановяването на собствеността, не е извършвано заснемане на имотите, а само графично нанасяне на границите от преди отчуждаването, но е приел, че навлизането на имота на ответниците в имота на ищците е незначително – с не повече от 1,5 кв. м., което въззивният съд е намерил че е в рамките на допустимото отклонение. За този извод, съдът се е позовал на посоченото от експерта в с. з., че допустимото откронение при графично замерване е 20 см., а при замерването на място е 30 см. Поради това, че отклонението от не повече от 1,5 кв. м. и защото съществуващата в момента ограда от железни колове с мрежа е по имотната граница, отразена в КК, въззивният съд е приел, че е недоказано, твърдяното от ищците в исковата молба, че реална част от техния имот с площ от 40 кв. м. неправилно е заснета в очертанията на имота на ответниците и се владее от тях без правно основание. Приел е, че ответниците владеят и ползват процесната реална част, на която се легитимират като собственици с представените нотариални актове, като разликата в площта на двата имота при предходните ЗРП и по последния одобрен кадастрален план на [населено място], не е съществена и същата не се дължи на неправилното ситуиране на границата между ПИ ***и ПИ ***, при заснемате на КК. Като последица от тези мотиви, съдът е приел, че е неоснователен и иска по чл. 109 ЗС за премахване на оградата, защото тя е поставена по границата между двата имота по КК.
Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК.
Настоящата инстанция намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК поради явна необоснованост и логическо противоречие на извода за наличие на грешка и непълнота в КК и това, че тя е несъществена и е в рамките на допустимата грешка по чл. 18, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-05 от 15.12.2016 г. за съдържанието, съставянето и поддържането на КК и КР, при неустановеното, с колко се разминава заснетата граница по КК и границата на парцелите, за които е отменено отчуждаването, при изрично установеното от всички СТЕ, че няма придаваеми по регулация места между двата имота към отредени парцели, а и без геодезично заснемане на имота на ищците.
Според т. 1 от ТР №1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор.
На основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК настоящата инстанция не допуска касационно обжалване по процесуалните въпроси, касаещи задължението на съда да обсъди доказателствата по отделно и в съвкупност и доводите, и възраженията на страните, защото съдът е обсъдил доказателствата, но не е формирал изчерпателни фактически и правни изводи от тях, а формираните изводи по същество в края на решението са противоречиви и неясни, почиващи на предположение, изказано от вещото лице в съдебно заседание.
По въпросите, касаещи обсъждане заключенията на вещите лица, настоящата инстанция не констатира избирателно обсъждане на експертизите. Установеното от вещите лица е възпроизведено от съда. Ищците обаче не са установили факти и обстоятелства, които да оборват изводите на вещите лица, отнасящи се до специални знания. Затова тази група въпроси не кореспондират пряко за изхода от спора. Вярно е, че СТЕ са непълни относно това с колко е разминаването в заснетите граници по плана от 1976 г. спрямо предходния план и повторена ли е тази грешка и в следващия план от 1994 г., и в КК или е отстранена в КК, с каква площ е разминаването и съответства ли на формулата по чл. 18, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-05 от 15.12.2016 г. Такива въпроси обаче не са били задавани на експертите, изготвили СТЕ. З. съдът не констатира противоречие със съдебната практика по въпросите, свързани с обсъждането на експертизите от съда.
Тезата на касаторите, че е променена доказателствената тежест от въззивния съд не намира опора в данните по делото и мотивите на въззивния съд и този въпрос не влияе на изхода от спора. По иска по чл. 108 ЗС ищеца трябва да докаже твърдяното право на собственост, включително и когато е предявил иска за реална част от съседен имот, която твърди, че е част от неговия имот. Само ако докаже тази предпоставка се поставя въпроса дали ответника ползва тази реална част без основание. Тъй като въззивният съд е приел, че ищците не доказват, че са собственици на процесните 40 кв. м., възивният съд е приел, че и ответниците не ги ползват без основание. Стилистично неправилно е посочил, че ищците не доказват и че ответниците ги ползват без основание, но при приетото, че ищците не доказват да са собственици на процесната реална част, тази грешка не е повлияла на крайния извод. Затова не се допуска касационно обжалване по този въпрос.
По първия от материално правните въпроси, в т. 4 и т. 5 от ТР № 8/2014 г. на ОДСГК на ВКС е посочено, че по иск за собственост, основан на твърдения за грешка и непълнота в КК следва да се докажат пространствените предели на правото на собственост. Върху това е било съсредоточено доказването по делото. Установено е обаче, че площта в документите за собственост на ищците не кореспондира на графично измерената площ на парцелите, предмет на доказателствата за собственост, установено е и че след реституцията на имота на ищците, той е попълнен в плана със заснемане на граничите му, но без геодезическо заснемане. Безспорно е установено, че по нито един от действащите планове няма придаваеми по регулация места от имотите на страните към съседен парцел на страна по делото. Въззивният съд е проследил, позовавайки се на експертизите, как са отразявани имотите в плановете и как са записани в документите за собственост. При тези фактически изводи, съдът не констатира неправилно определяне на предмета на спора. Затова по първия материално правен въпрос не се констатира противоречие със съдебната практика и не се допуска касационно обжалване.
Вторият материално правен въпрос – дали във всички случаи се упражнява правомерно фактическа власт върху реална част от съседен имот, вкл. и при навлизане в имота на ищеца е в рамките на допустимата грешка по чл. 18, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-05 от 15.12.2016 г. за съдържанието, съставянето и поддържането на КК и КР, е свързан с основанието, по което се допуска касационно обжалване, поради което по него не се допуска отделно касационно обжалване.
Относно местонахождението на стария каменен зид, от който има остатъци на три места, несъобразяването с който се твърди, че е довело до очевидна неправилност на решението, следва да се има предвид следното. Този каменен зид не съвпада с нито една от имотните граници, съвпадащи и с парцелните граници поради липса на придаваеми места по регулация. От това следва, че тази масивна ограда не е съответствала на правото на собственост. Документите за собственост са след 1951 г., т. е. при действието на ЗПИНМ /отм/ и ЗТСУ /отм/. По тези закони – чл. 40 ЗПИНМ и чл. 59 ЗТСУ, е недопустимо придобиване на реални части от парцели, т. е. предмет на прехвърляне е могло да бъдат само парцелите и пространствените предели на правото на собственост се определят от парцелните граници при липса на придаваеми по регулация места, какъмто е настоящия случай.Цитираните норми са императивни. Затова извода на въззивния съд, че границата между двата имота не е по остатъците от масивната ограда, а по парцелните граници, не противоречи на императивни правни норми, не е очевидно необоснован и не се включва в обхвата на допуснатото касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Касационно обжалване се допуска на въззивното решение изцяло, тъй като иска по чл. 109 ЗС е обусловен в случая от иска по чл. 108 ЗС.
Водим от изложеното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 126 от 11.03.2025 г. по гр. д.№ 1221/2023 г. на Окръжен съд-Благоевград по касационна жалба, подадена от Г. С. У., ЕГН [ЕГН], С. Г. У., с ЕГН [ЕГН], К. Г. У., ЕГН [ЕГН] и Д. С. Д., ЕГН-[ЕГН].
Дава възможност на касаторите Г. С. У., С. Г. У., К. Г. У. и Д. С. Д., ако желаят касационната жалба да бъде разгледана по същество, да внесат държавна такса в размер на 25,56 евро и да представят квитанцията по делото в едноседмичен срок от получаване на съобщението. При невнасяне на определената държавна такса, касационното производство ще бъде прекратено, а въззивното решение ще влезе в сила.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладна за насрочване, а при невнасяне – за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: