ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3275 [населено място], 19.11.2025 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия А. т. д. № 1491/2025 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД, чрез процесуален представител, против Решение № 1236 от 02.12.2024 г. по в. гр. д. № 667/2024 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено Решение № 378 от 27.11.2023 г. по гр. д. № 22/2022 г. на Окръжен съд – Кюстендил в частта, с която е отхвърлена като неоснователна предявената от настоящия касатор срещу Б. Н. искова претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 и сл. ЗПК и чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 33 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за сумите: 2 364,95 лв., дължима по сключения между страните договор за кредит № FL994055Z от 06.06.2019г. възнаградителна лихва за периода 08.03.2021 г. - 05.01.2022 г.; мораторна лихва за периода от 06.03.2021г. до 05.01.2022г. в размер на 395,71 лв. и 126 лв. - такси и разноски, свързани с договорното правоотношение.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, с оглед на което се претендира неговата отмяна в обжалваната част и уважаване на предявените искови претенции за присъждане на възнаградителна лихва, мораторна лихва, таксите и разноските по кредита, както и присъждане на направените по делото разноски.
Позовавайки се на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси:
1. „В хипотезата...