О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50497

[населено място], 05.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно на шестнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Н. М.

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. дело № 1519 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Национална агенция за приходите обжалва решение № 240 от 12.04.2022 г., поправено с решение № 270 от 26.04.2022 г. по в. т.д. № 183/2022 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 261644 от 29.12.2021 г. по гр. д. № 331/2021 г. на Софийски градски съд, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявения от НАП против „Е. С. АД, [населено място], иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, за установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ по отношение на публични вземания в сборен размер на 6 071 768, 06 лв., предявени от Национална агенция за приходите с молба с изх. № 24-28-973/1634/02.07.2019 г., като обезпечени със запор, наложен с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С160022-023-003191/05.10.2016 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – София, вписан в ЦРОЗ под № 2017031401648, включени в одобрения от съда по несъстоятелността списък на неприетите от синдика вземания на кредитори на „Е. С. АД, обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството под № 20190809095356, в последствие изменен с Определение № 260704 от 04.02.2021 г., постановено по т. д. № 4260/2016 г. на Софийски градски съд.

В касационната жалба сочи основания за отмяна съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси, които били основание, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, за допускане на решението до касационно обжалване:

1.Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК, да се удовлетвори привилигировано по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон или посочената разпоредба създава тази привилегия единствено за кредиторите, чиито вземания са обезпечени с уредени по реда на ЗОЗ особени залози?

2.Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК, преди датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, но вписан в съответния регистър по реда на Закона за особените залози след тази дата, да се удовлетвори привилигировано по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон?

Не са постъпили отговори от ответната страна „Е. С. АД /в несъстоятелност/, [населено място], от К. Г. Б. – синдик на „Е. С. АД /в несъстоятелност/, [населено място] и от „София имоти мениджмънт“ ООД, [населено място] – трето лице помагач по делото.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице, в частта, срещу решение, подлежащо на касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предмет на установителния иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ е наличието привилегия на посочените публични вземания, както следва: вземания в общ размер от 6 071 768,06 лв, като същите са приети от съда по несъстоятелност в размер на 4 352 153,75 лв – сбор от публични вземания за начислени данъци до датата на решението за откриване производство по несъстоятелност, въз основа на ревизионен акт № Р22220216003956-091-0018/20.03.2019 г., издаден от ТД на НАП и ползващ се с удовлетворяване по реда на чл. 722, ал.1 т. 6 от ТЗ, сумата от 681 058,99 лв – лихви върху вземането до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност с ред на удовлетворяване чл. 722, ал.1 , т. 6 от ТЗ, както и сумата в размер на 1 038 552,32 лв – лихви върху главното вземане от 4 352 153,75 лв, които са възникнали в периода 24.02.2017 г. до 02.07.2019 г., след датата на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност и ползващи се с ред за удовлетворяване съгласно чл. 722, ал.1, т. 9 от ТЗ. Решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Е. С. АД е обявено в търговския регистър на 23.02.2017 г. Вземанията, описани в ревизионния акт са данъци съгласно ЗКПО – корпоративен данък и ДДС по ЗДДС.

Прието е, че искът е допустим, като Държавата чрез НАП е предявила вземанията си и същите са включени в списъка с неприети вземания, в срок е подадено възражение срещу този списък и с определение, постановено по реда на чл. 690 от ТЗ, съдът по несъстоятелността е включил вземанията в списъка с приети вземания. Вземанията са били предявени като е поискано определяне поредност на удовлетворение съгласно чл.722, ал.1, т. 1 от ТЗ. В тази част искането е оставено без уважение от съда, като е определена посочената поредност.

Въззивният съд е разгледал изложените доводи във въззивната жалба относно така индивидуализираните публични вземания и се е произнесъл по спорния по делото правен въпрос относно реда за удовлетворяване на тези вземания, като е приел, че искът е за установяване, че вземанията подлежат на удовлетворение, на основание чл. 722, ал. 1, т.1 от ТЗ. Прието е, че относно тези вземания е наложен запор с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С 160022-023-003191/05.10.2016 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП, София, вписан в ЦРОЗ № 2017[ЕИК].

За да се произнесе по предмета на установителния иск, въззивният съд е посочил съдържанието на разпоредбата на чл.722, ал.1 от ТЗ, съгласно която бил предвиден ред за удовлетворяване на приети вземания в производството по несъстоятелност. Било посочено в чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, че първи по ред са вземанията, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, от получената сума при реализацията на обезпечението.

Въззивният съд е приел, че привилегията по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ на приетите процесни публични вземания, произтичаща от наложените запори по реда на ДОПК, не съществува. Вписването на процесните обезпечителни мерки, наложени по реда на ДОПК, било недопустимо. С разпоредбата на чл.26, ал.3, т.11 от ДОПК /ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2008 г./, е предвидено в ЦРОЗ да се вписва запорът, наложен по реда на ДОПК. С изменението на тази норма с ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г., е отпаднала възможността за вписване на наложените по реда на ДОПК обезпечителни запори. В процесния случай е прието, че вписването на запора е извършено на 14.03.2017 г., към която дата ЗОЗ не предвиждал такава възможност, което обуславяло и недопустимост на извършеното вписване.

За да направи този извод, въззивният състав приел, че вписването на запор по реда на ЗОЗ не дава право на кредитора-взискател да се удовлетвори предпочтително от цената на имуществото, върху което е наложен запора, като това право не може да принадлежи и на кредитора с прието вземане, съответно не може да му създаде привилегия. Този извод е направен като е съобразено тълкуването на чл.722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ. Прието е, че вписването на запор има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество /чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 от ЗОЗ/, като при принудително изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на обезпечен. Вписването на запор, по реда на ЗОЗ, не давало право на взискателя да се удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден запорът, като такова право не можел да има и кредиторът с прието вземане в производството по несъстоятелност. Вписването на запора, по реда на ЗОЗ, имало за цел да противопостави правата на лицето, в чиято полза е вписан запора, на правата на кредитора, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху имуществото. Залогът, вписан след запора, върху същото имущество, не можел да се противопостави на правата на вписалия запора, по силата на чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 от ЗОЗ. В този случай, вписалият залог имал качеството хирографарен кредитор. Вписването на обезпечителните мерки, конкретно запор, по реда на ЗОЗ имал за цел, не право на предпочтително удовлетворяване, а предимство при конкуренция на различните способи на принудително реализиране на заложното право. Според чл.32а от ЗОЗ, вписването на насочване на принудително изпълнение, по реда на ГПК или ДОПК, осуетявало изпълнение от заложния кредитор в случай, че то не е вписано от него преди това. Взискателят нямал предимство спрямо конкуриращ кредитор. Този извод е направен и с оглед приложението на чл.459, ал.1 вр. чл.457, ал. 1 и чл.460 от ГПК, така както са разяснени в т. 7 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС и чл. 217, ал. 1 и 3 и чл. 194, ал. 5 от ДОПК. Прието е, че в подкрепа на това е разпоредбата на чл. 638, ал.4 от ТЗ, предвиждаща непротивопоставимост на кредиторите на несъстоятелността на наложените в изпълнителното производство запори и възбрани, както и разпоредбата на чл. 724 от ТЗ, която изрично урежда реда за удовлетворяване на обезпечен кредитор и на кредитор с право на задържане и посочва как се извършва разпределението на продажната цена на заложена или ипотекирана вещ, съответно на вещ, върху която има право на задържане, но не и на възбранена или запорирана вещ.

Според въззивния съд, с разпоредбите на чл. 200 от ДОПК и чл.202, ал.1 и ал.3 от ДОПК, е определен релевантният момент на налагането на запора /както на изпълнителния, така и на обезпечителния запор/ и това е денят на получаване на запорното съобщение от банката или от третото задължено лице. От наложения обезпечителен запор не произтичала привилегия на кредитора за предпочтително удовлетворяване на вземанията, за чието обезпечаване е наложен запорът, от сумите по запорираните банкови сметки. Разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ регламентирала, че привилегията на вземането възниква от вписването на обезпечителния запор по реда на ЗОЗ, поради което релевантен за поредността на удовлетворяване на вземането е не моментът на налагането на запора по реда на ДОПК /с издаването на постановление на публичния изпълнител по чл. 200 от ДОПК и връчването на запорните съобщения/, а датата на вписването му в Централния регистър на особените залози по реда на ЗОЗ, съгласно чл.12, ал.2 от ЗОЗ. От този момент той ставал противопоставим както на третите лица, от кръга на тези, посочени в цитираната норма - кредитори на същия длъжник, в полза на които при условията и по реда на този закон се учредява залог върху вземане или върху продадено, отдадено на лизинг или запорирано имущество. Прието е, че вписването на запора в ЦРОЗ поражда действието занапред. Същото не било елемент от фактическия състав на налагането му, но е от значение за неговата противопоставимост на трети лица при конкуренция с правата на други кредитори от кръга на тези по чл. 12, ал. 2 от ЗОЗ. Привилегията на вземането следвала да е налице към датата на откриване на производството по несъстоятелност, тъй като е недопустимо след тази дата чрез действия на кредитора или на длъжника да се променя редът за удовлетворяване на вземанията в универсалното принудително изпълнение, каквото представлява производството по несъстоятелност. Нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ свързва привилегията на вземането не с налагането на запора, а с вписването му по реда на ЗОЗ.

Прието е, че датите на вписване на процесните запори, наложени по реда на ДОПК, в ЦРОЗ (14.03.2017 г.), следват датата на откриване на производство по несъстоятелност на ответника (23.02.2017 г.), което е в противоречие с разпоредбата на чл. 638, ал. 4, изр. 3 от ТЗ, съгласно която, след откриване производство по несъстоятелност, не могат да се налагат обезпечителни мерки по реда на ДОПК или ГПК. Това, според въззивния съд е обуславило извода, че за НАП не съществува привилегията, предвидена в чл. 722, ал.1, т. 1 от ТЗ. Вписването в ЦРОЗ след откриване на производството по несъстоятелност на запор, наложен преди откриването на производството по несъстоятелност, не може да бъде противопоставено на останалите кредитори на несъстоятелността.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане касационно обжалване, съгласно основанията, предвидени в чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК. Извън посочените основания касаторът следва да обоснове правен въпрос, включен в предмета на делото, разершен от въззивния съд и обусловил изхода на спора.

В случая, спорът между страните е относно привилегията на приети публични вземания за удовлетворение в производството по несъстоятелност. Въззивният съд е приел, че не е налице сочената привилегия съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, изхождайки от правната същност на наложения запор, като обезпечителна мярка и наличието на вписано обезпечение по реда на ЗОЗ.

В предмета на делото е включен правния въпрос относно установяване привилегия на вземания, приети в производство по несъстоятелност, за които вземания, е била наложена мярка запор върху вземания на длъжника към банки по банкови сметки, по реда на ДОПК, който запор е вписан в ЦРОЗ, след откриване на производство по несъстоятелност. Поради това може да се приеме, че в основната си част поставените правни въпроси, представляват общи основания за допускане касационно обжалване.

В случая, касаторът не е обосновал допълнително основание за допускане касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, както и съгласно т. 3 от чл. 280, ал. 1 от ГПК. Касаторът следва, освен да обоснове общо основание за допускане касационно обжалване, да посочи и допълнително такова. По отношение на основанието, предвидено в чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, съгласно разясненията в т. 4 на Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът следва да обоснове дали нормата е непълна, неясна или противоречива, подлежаща на тълкуване. Касаторът следва да посочи че създадената чрез тълкуване практика на ВКС е неправилна, поради неточно тълкуване на нормата или следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в обществените условия или създадени нови норми, или е налице непълнота, неяснота и противоречие в правната уредба и следва да се извърши точно тълкуване на нормата. Не е обосновано наличието на непълна, неясна или противоречива правна уредба. Не е посочено противоречие в практиката на ВКС или съдилищата, създадена при тълкуване и прилагане на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Липсата на мотивирано допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК изключва възможността да се допусне касационно обжалване.

Няма необходимост от разяснения, че запорът, вписан в ЦРОЗ, след откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, не може да създаде ред за удовлетворение съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публични вземания. По отношение на поставения правен въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, относно вписването на запора в ЦРОЗ и към кой момент следва да е осъществено, за да е налице привилегия съгласно чл. 722, ал.1, т. 1 от ТЗ, в съдебната практика няма различно тълкуване, като липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството и обществените условия. Изрично в постоянната практика на ВКС е предвидено, че вписването на запора в ЦРОЗ има за последица противопоставимост на правата на вписалия го кредитор на кредитор, вписал последващ залог – чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 от ЗОЗ. Освен това при тълкуването е отчетена целта на вписване на обезпечителните мерки, а именно да осуети пристъпване към принудително изпълнение от заложния кредитор – чл. 32 а от ЗОЗ. Приема се, че следва да се съобрази и чл. 638, ал. 4 от ТЗ, съгласно който времето на налагане на мерки е от значение и е недопустимо налагането им след откриване на производство по несъстоятелност.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 240 от 12.04.2022 г., поправено с решение № 270 от 26.04.2022 г. по в по т. д. 183/22 г., по описа на Апелативен съд – София, ТО, 5 състав, в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: