1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.50495

София, 05.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Н. М.

Г. И.

като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. д. № 1690 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„ОЗК Застраховане“ АД чрез адвокат Т. Т. обжалва решение № 260013 от 12.05.2022 г. по в. гр. д. 259/20 г., АС - Варна, в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд за сумата от 40 000 лв и вместо него е осъден застрахователят, да заплати на основание чл. 432, ал.1 от КЗ сумата от 40 000 лв, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания от телесни увреждания (руптура на уретрата и фрактура на ляво рамо на пубисната кост), причинени му при ПТП на 23.01.2018 г. по вина на А. А., водач на л. а. „Нисан Н. с рег. № СА“ 9673 Т, както и относно присъдените разноски.

В касационната жалба излага съображения относно необосноваността на решението, както и допуснато съществено процесуално нарушение, както и допуснато нарушение на материалния закон.

Моли да се отмени решението в обжалваната част, както и да му се присъдят разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Необходимо ли е въззивният съд в случай, че стигне до различни правни изводи от първоинстанционния съд и отмени решението да изложи конкретни мотиви, с които да обоснове това?

2. Възможно ли е да бъде уважен иск с правно основание чл. 429, ал.1 и ал. 2 вр. чл. 432 от КЗ при условие, че по делото се докаже абсолютно различен механизъм на ПТП, от твърдения в исковата молба?

Няма позоваване на допълнителни основания съгласно т. 1- т. 3, чл. 280, ал.1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Г. Н. Й. чрез адв. М. Я., е депозирал отговор в срока по чл. 287 от ГПК, в който оспорва искането за допускане касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

За да отмени решението на първоинстанционния съд в частта за сумата относно 40 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, преживени болки и страдания от засягане на телесната цялост на Г. Й., конкретно изброени, причинени от ПТП на 23.01.2018 г. и вместо това да постанови осъждане на застрахователя, да заплати посочената сума, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 432 от КЗ. Състояло се е пътно-транспортно произшествие на посочената дата. Отговорен за настъпването му е водачът на автомобил „Нисан Н.“, с водач А. А.. Относно този автомобил, била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, в чийто срок на действие било се проявило посоченото пътно-транспортно произшествие. Посочено е, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 432, ал. 1от КЗ като е прието, че е налице противоправно действие на водача на автомобила „Нисан навара“, А.. Противоправното действие е прието, че се изразява в извършените действия от водача на автомобила. Тези действия са определени като са взети предвид събраните по делото писмени доказателства – протокол за ПТП, съставен от служител на КАТ, МВР, официален писмен документ относно отразените от длъжностното лице факти, споразумение по нохд 31/22 г. по описа на РС – Ботевград, както и изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. Прието е, че на 23.01.2018 г. около 9:15 ч, по автомагистрала „Х.“, на км 36,800 км, с посока на движение [населено място] към [населено място], е настъпило пътно-транспортно произшествие, последователно между три автомобила. Първо бил настъпил удар между спрял специален автомобил „Мерцедес 412 Д, спринтер“, управляван от П. П. и приближаващия се зад него лек автомобил „Рено К.“, управляван от св. Д. М.. След това, в спрелия автомобил „Рено клио“, се бил блъснал движещият се същата посока т. а. „Нисан Н.“. Така е установено, че при управление на МПС л. а. „Нисан Н.“, със скорост 80 км/ч, бил нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал.2 ЗДвП, чл. 15, ал. 1 ЗДвП и чл. 8 ЗДвП като навлизайки без причина в лявата лента за движение на автомагистралата, при наличие на дясна свободна такава (считано по посоката му на движение, не бил намалил своевременно скоростта си на движение и не бил спрял при наличие на опасност за движението (предвид наличието на автомобили и хора, намиращи се около тях). Прието е, че с това поведение А. е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматично прекъсване на уретрата, което било причинили, но пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота. Прието е, че липсва изключителна вина на пострадалия за настъпване на произшествието и е отречено наличието на съпричиняване. Преценен е начинът на настъпване на увреждането, видът на засягане на телесната цялост, временната опасност за живота, проведеното лечение, на общото тежко състояние, интензивно лечение и по спешност оперативно лечение „реанастомоза на уретрата“ след ревизия на разкъсно-контузна рана в областта на перинеума, с пълно прекъсване на уретрата и костни фрагменти на тазовия пръстен, отстранени костни фрагменти от тазовия пръстен и е извършена термино-терминална анастомоза с резорбируем конец. Установено е, че е бил в увредено общо състояние. Прието е, че изключително тежко е изживял произшествието и уврежданията на телесната си цялост, като били проведени консултации с психолог и му е назначена терапия с препоръка за ежедневно наблюдение. При консултация с ортопед на 25.01.2018 г. му е препоръчан постелен режим и лечение с обезболяващи. Изписан е на 08.02.2018 г. с подобрение за домашно лечение. С оглед заключението на вещото лице е прието, че е имал счупване на лявата срамна кост, което е довело до затруднение движението на долен ляв крайник за период от около 1-2 месеца, а разкъсването на пикочния канал представлява постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Прието е, че е имал нужда от грижи и е бил зависим от чужда помощ в оздравителния период. Проведеното болнично лечение било 15-20 дни, като лечението му преминало в домашно. Имал болки, бил с катетър около 2 месеца, не можел да се обслужва сам и се нуждаел от помощ в ежедневието си, наето е било лице, което ежедневно да сменя превръзките му. Прието е, че е било затруднено движението му поради за счупване на долното рамо на лявата срамна кост с наличие на костни фрагменти в меките тъкан и състоянието прекъсната уретра е било животозастрашаващо в периода след инцидента. Затруднението в движението било около 2 месеца. Отчетено е, че е бил в зависимост от чужда помощ, като е преживявал невъзможността да бъде полезен, в активната си възраст на 38 г. Отчетено е възстановяването от травмите. Прието е, че имал негативни преживявания, страх, притеснения, стрес, с оглед, на което е и консултиран от психолог. Оценено е и възстановяването му след травматичните увреждания. При преценка на точния размер на следващото се обезщетение въззивният съд е взел предвид икономическата обстановка в страната, израз на която са лимитите на застрахователното покритие към момента на увреждането. Така е определено, че размерът на обезщетението следва да се определи в размер на 40 000 лв.

Допускането на касационно обжалване се извършва при условията, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав не намира да е налице основание за допускане касационно обжалване служебно съгласно чл. 280, ал.2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК.

Касаторът с първия поставен правен въпрос, не обосновава основание за допускане касационно обжалване. Така поставеният правен въпрос е значим във всеки един случай, при произнасяне по съществото на спора от въззивния съд. Но в случая липсва отклонение от задължителната и трайна практика на ВКС. В случая, въззивният съд е изпълнил задълженията си като инстанция по същество да разреши материално-правния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на твърденията на страните. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно посочените законови изисквания – чл. 235, ал.2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения в страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора съгласно чл. 263, ал. 1 от ГПК. Въззивният съд следва да отговорни на всички доводи и възражения относно спорните факти, като при оспорване на доказателствата въззивният съд дължи анализ и отговор на всички становища на страните. В случая въззивният съд не се е отклонил от задължителната и трайна практика на ВС ППВС 1/53 и ВКС, изразена в ТР 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР 1/20-13 г., както и трайната практика на ВКС, изразена в множество решения, служебно известни на настоящия съдебен състав решение № 163/06.02.2020 г. по т. д. 271/19 г., решение № 134 от 2.12.2019 г. по т. д. 2780/18 г., решение № 144 от 22.11.2019 г. по т. д. 2579/18 г., решение № 55 от 3.4.2-14 г. по т. д. 1245/13 г. и множество други. Поради изложеното не е налице допълнително соченото основание на чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

По отношение на втория поставен правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че не е обосновано основание за допускане касационно обжалване. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове общо основание за допускане касационно обжалване, касаторът следва да посочи правен въпрос, включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд, по начин, определящ изхода на спора. В случая, въззивният съд е изхождал от установените факти по делото, за да установи механизма на пътно-транспортно произшествие. Липсва основание да се приеме, че поставеният правен въпрос е свързан с основание за преценка евентуална недопустимост на решението поради наличие на произнасяне на въззивния съд, при нередовна искова молба. При изложени обстоятелства в исковата молба относно осъществено пътно-транспортно произшествие, на конкретно определена дата, място и извършител на противоправно деяние, както и описание на причинените вреди на ищеца от деликвента, за чийто противоправни действия отговаря застрахователят, на основание договор за „Гражданска отговорност“, настоящият съдебен състав намира, че точният механизъм на пътно-транспортно произшествие не е елемент от редовността на исковата молба. Достатъчно е да са индивидуализирани, място, дата, посочване противоправност на деянието и причинна връзка между деянието и причинените вреди. В случая е посочено, че водачът на лекия автомобил „Нисан навара“ е извършил противоправни действия, в причинна връзка с причинените вреди на ищеца, изразяващи се в засягане на телесната му цялост и причинено засягане от това на психиката му. Прецизният механизъм на причиняване на вредите се установява в процеса и с помощта на вещо лице, с оглед събраните писмени и гласни доказателства, и не е елемент от редовността на исковата молба. Така посочените елементи на непозволеното увреждане в исковата молба (ден, час, място, противоправност на деянието, причинени вреди, основание за отговорност на ответника) обосновават извод, че е посочено е основанието на иска, което определя отговорността на застрахователя. Поради това не може да се приеме, че е налице нередовност на исковата молба, съответно произнасяне на въззивния съд при липса на установяване на основанието на иска.

Механизмът на пътно-транспортно произшествие, определящ отговорността на дееца и настъпването на вредите, съответно при възражение за съпричиняване и обективните действия на пострадалия, с които е допринесъл или е улеснил настъпването на вредите, е въпрос, който е разрешен от въззивния съд, с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, протокол за ПТП и комплексна съдебно-техническа експертиза. Анализът на тези доказателства определя извода на съда относно предмета на делото и наличието на отговорност на застрахователя спрямо увреденото лице. Предвид този извод следва и извода, че отговорът на втория поставен правен въпрос е свързан с правилността на решението, преценка на неговата обоснованост, с оглед анализа на събраните по делото доказателства. Следователно изцяло с оглед установените факти и преценка наличието на право на вземане за ищеца, е определена отговорността на ответника. Разликата в описаното положение на пострадалия при настъпване на произшествието в исковата молба и установеното в процеса е част от механизма на пътно-транспортно произшествие. От значение относно формулираната претенция е противоправното поведение и описаните и причинени вреди, които са установени и впоследствие в процеса. Посоченият правен въпрос е свързан с основателността на иска, респ. с правилността на съдебното решение. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, анализът на доказателствата и съответно правилността на съдебното решение не може да представлява основание за допускане на касационно обжалване.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба е формулирал искане за присъждане на разноски, но не е доказал извършването им, липсват доказателства за направени разноски и не следва да се присъждат.

Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260013 от 12.05.2022 г. по в. гр. д. 259/20 г., АС - Варна, в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: