ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5342

гр. София, 20.11.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 10.11.2025г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

БОРИС Д. ИЛИЕВ

разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. гр. д. №2994 по описа на съда за 2025г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Й. И., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ап. 4, чрез упълномощения адвокат Б. Б. от АК - В., против Решение №115 от 12.05.2025г. по в. гр. д. №57/2025г. по описа на Окръжен съд- Добрич в частта му, с която след частична отмяна на Решение № 894 от 07.11.2024 г. на Районен съд - Добрич по гр. дело № 3163/2023г., е бил отхвърлен предявеният от Н. Й. И., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ап. 4 срещу Д. Т. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. Б, ет. 5, ап. 15, иск по чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на постановените с Решение № 329 от 16.04.2018 г. на Районен съд - Добрич по гр. дело № 651/2018 г. мерки, както следва: местоживеенето на детето М. Д. П., ЕГН [ЕГН], [дата на раждане] , да бъде определено в дома на майката Н. Й. И., ЕГН [ЕГН], на адрес: ФР Германия: [населено място] ОТ Бикендорф 50827, [улица]; да бъде определен режим на лични отношения между бащата Д. Т. П., ЕГН [ЕГН], и детето М. Д. П., ЕГН [ЕГН], както следва: всяка седмица от месеца, всяка сряда и всяка събота, чрез „Скайп“, „Вайбър“, „Месинджър“ или друго средство за мобилна аудиовизуална комуникация, в рамките на един час, който да бъде определен по допълнителна уговорка между родителите, съобразно личните възможности на детето и режима му на спане, хранене, учене и време на развлечение; когато детето се намира на територията на Р. Б. всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване при бащата; 20 непрекъснати дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като бащата да бъде задължен да взема детето от адреса му ФР Гемания: К. ОТ Бикендорф 50827, [улица], освен ако страните не се договорят друго. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и уважаване на предявения иск.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея Д. Т. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. Б, ет. 5, ап. 15,, чрез пълномощника му по делото адв. А. П., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че детето М. Д. П., ЕГН [ЕГН], е родено на 08.09.2015 г., като негови родители са: Н. Й. П., ЕГН [ЕГН], и Д. Т. П., ЕГН [ЕГН]. С влязло в сила Решение № 329 от 16.04.2018г. по гр. дело № 651/2018г. Районен съд- Добрич е прекратил с развод сключения на 19.08.2011г. граждански брак между Н. Й. П. и Д. Т. П. по взаимно съгласие, като е утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл. 51 от СК. Родителските права по отношение на роденото от брака дете М. Д. П. са предоставени за упражняване от майката Н. Й. П., като е определено местоживеене на детето на адрес: [населено място], [улица]; определени са лични контакти на бащата Д. Т. П. с детето М. Д. П., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18,00 часа в петък с преспиване при бащата, събота през целия ден с преспиване до 18 часа в неделя, когато бащата ще връща детето на майката, както и 20 дни през лятото на всяка календарна година, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и в един от празничните дни за К., за Нова година или за Великден, с пренощуване на детето при бащата.

От изготвения от Дирекция „Социално подпомагане“ - [населено място] социален доклад, се установява, че и двамата родители могат да полагат адекватни грижи за малолетния М., като всеки от тях желае детето да е близо до него.

По искане на страните са събрани гласни доказателствени средства. Св. Й. И., баща на ищцата, твърди, че майката не възпрепятства контактите на детето с неговия баща. Разказва за новия партньор на Н. И.- Н., който живеел и работел в Германия. Дъщеря му искала да замине при него заедно с детето. Н. имал транспортна дейност, квартирата му в Германия била много хубава. Училището, в което детето щяло да учи, било на 5 мин. от дома на Н..

Св. Н. Р. сочи, че живее на семейни начала с ищцата, с която се познават от около 5 г. От около 10 г. се е установил в Германия, в [населено място], като има частен бизнес и се занимава с транспорт. Пояснява, че жилището му в Германия е 70 кв. м., като се състои от три стаи, с отделни баня и тоалетна. Училището, в което ще учи детето, е на 5 мин. от дома му. Заявява, че се разбира добре с М.. Майка му и брат му, който живеят в близост до жилището му, могат да помагат в грижите за детето. На Н. й предстои да започне работа в [населено място].

Св. В. Д. споделя, че живее на семейни начала с ответника от 2 години в [населено място]. М. често им гостувал. Според нея детето се чувствало добре в България, сред своите приятели.

Св. И. М. споделя, че М. и бащата са силно привързвани и ответникът много се грижел за детето.

Съгласно приетото по делото заключение на съдебно - психологична експертиза, изготмено от в. л. Мира Ц. – Г., детето М. П. е силно привързан и към двамата си родители, но е в конфликт на лоялност към основния обгрижващ родител в лицето на майката, което означава че споделя нейните потребности от страх да не бъде изоставен. От друга страна, детето изпитва потиснат гняв поради факта, че споделяйки потребностите на майка си, предава и изоставя баща си, ако евентуално заминат да живеят двамата с майка си в Германия. Този вътрешен дискомфорт у детето се поддържа и от бащата, тъй като той остро реагира с отхвърляне на тяхното желание да заминат да живеят в Германия. Според експерта в изключително голяма степен, при около 90% от случаите, родителят, който полага грижи за детето, го програмира, защото отхвърлянето от него поставя децата под голямо вътрешно напрежение. Вещото лице намира, че при детето все още не се наблюдават белези на настъпващ предпубертет (пубертетът е възраст на повишена чувствителност, подлагане на съмнения безусловния родителски авторитет и стремеж към автономия), като липсва своенравно и опозиционно поведение към майката. Експертът е категоричен, че детето има силна емоционална връзка и с бащата и с майката, като М. би се справил и адаптирал в Германия без сериозни сътресения с промяната на училищната и социална среда /близка и разширена/ и езикова такава, с изключение на преживяванията, свързани с физическото отделяне от бащата, ако няма промяна в режима на лични срещи с него и ако майката не е съдействаща. Според вещото лице М. приема раздялата, като казва, че ще му е мъчно, но ще вижда близките и приятелите си, когато идва в България, и ще комуникира с тях дистанционно, ще ги вижда на камера. В същото време детето е напрегнато и изпитва потиснат гняв, тъга и страх относно това, че може да се наложи да се отдели от баща си, като позицията на бащата, че това би било окончателна раздяла между двамата засилва тези чувства на детето. Съмненията, които бащата изказва на глас, относно трудности и предизвикателства, свързани със заминаването пред детето, които то чува, също създават напрежение у него, защото бащата би трябвало да създава усещане за сигурност, безопасност и подкрепа. Според експерта, когато едно дете се отглежда в реконструирани семейства, с нови партньори на родителите си, доведени и природени братя и сестри, добива много повече опит социален и емоционален, ако взаимоотношенията са балансирани и основани на привързаност и ако не се допусне да настъпи отчуждение от единия родител. Вещото лице пояснява, че М. възприема онлайн общуването с баща си като добра алтернатива, предвид разстоянието и осъзнава, че това няма да е единственият способ да общува с него, а ще се виждат и на живо през ваканциите.

За да отхвърли предявения от Н. Й. И. против Д. Т. П. иск за изменение на постановените мерки относно местоживеенето на детето М. Д. П., [дата на раждане] , и режима на лични отношения на детето с бащата Д. Т. П., въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за това. Посочил е, че желанието на ищцата Н. Й. И. трайно да се установи във ФР Германия сериозно засяга интересите на детето М. с оглед осигуряването на непосредствените му потребности, тъй като ще се предприеме от родителя, натоварен с родителските права, а отделно от това ще доведе до промяна и във времето, мястото и честотата на контактите и отношенията му с другия му родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. При това положение според съда следва да бъдат задължително обосновани и доказани намеренията на ищцата, и то при зачитане на категорично необходимото общуване на детето с бащата, като се ангажират доказателства за условията на живот на мястото, където тя смята да се установи, учебната, здравната и институционалната среда и грижа за детето, които биха се осигурили там, както и ползите и негативите от промяната на държавата на местоживеене на детето (с оглед несъгласието на другия родител за допускане на такава промяна). Приел е, че е необходимо да се отчете и безспорният стресогенен капацитет на евентуално преместване на детето на тази крехка възраст в напълно нова среда, изключваща честите контакти с бащата.

Според съда намеренията на майката, обективирани в исковата молба, да се установи да живее и работи в Германия, като вземе детето М. със себе си, са неясни и неопределени: представеното по делото, в превод от немски език, потвърждение за адресна регистрация от 06.11.2023 г., според което Н. Й. И. се е нанесла на 01.09.2023 г. в жилище, находящо се в [населено място], Бикендорф 50827, [улица], не кореспондира със сведенията, съдържащи се в мотивната част на решение на Районен съд – Кьолн, Семеен съд, по семейно дело № 322 AR 9/24, относно малолетното дете М. П., живущ в домакинството на жалбоподателката Н. Й. И. в България, [населено място], [улица], ап. 4. Според това решение Н. Й. И. не е регистрирана в полицията в района на съда и няма постоянно местожителство, а детето М. също няма обичайно местопребиваване в [населено място], поради което Службата за младежки грижи в К. не е компетентна да изготви социален доклад за детето и неговата майка Н. Й. И.. На следващо място приложеният по делото договор за наем на жилищни помещения № 8502/05336-118-045 е сключен между Дружество за управление на наеми на GAGmbH, представлявано от GAGImmobilien AG, [населено място], и Н. Р., [дата на раждане] , като ищцата не фигурира като страна по него. Няма данни по делото и да е изпълнено изискването на §1 (5) от същия договор, според която разпоредба бъдещото приемане на съпрузи, партньори и други лица, които не пребивават само за посещения, а с които наемателят желае да създаде постоянно домакинство, трябва да бъде съобщено на наемодателя в писмена или текстова форма, като се посочи името на съответното лице. Неясен по своето съдържание и цели според съда е и представеният трудов договор между Batu Transporte, Тройсдорф, Германия, в качеството му на работодател, и Н. Й. И., в качеството й на служител, от 06.11.2023г.- от една страна договорът е наименуван „предварителен“, а от друга страна в т. 1 от договора е посочено, че служителят /ищцата/ е назначен на длъжност „офис служител“, с трудови задължения по създаване на оферти и фактури, както и обслужване на кореспонденцията по електронна поща. Остава неизяснено как ответницата изпълнява /според договора/ или ще изпълнява /според заявеното по делото/ намерението си да полага труд във ФР Германия при условие, че не е знаела немски език към датата на сключването на този договор, в каквато насока са предоставените сведения от ангажирания от Н. Й. свидетел Н. Х. Р., а и самата ищца е заявила същата информация в писмото си от 18.07.2024 г. до Районен съд – Кьолн по дело № 322 AR 9/24. Предвид горното според съда остава неясно къде, при какви условия, при каква институционална среда и закрила, ищцата възнамерява да установи във ФР Германия малолетният М. Д. П.. Декларираната от свидетеля Р. готовност да подпомага И. във връзка с грижите за детето не е достатъчна, за да се приеме, че е налице осигурена социално-битова среда за отглеждането и възпитанието на детето.

При посочените факти и след съобразяване на информацията, събрана след изслушване на родителите и детето, и на заключението на изготвената по делото съдебно - психологична експертиза съдът е приел, че не са нали предпоставките за изменение на определените мерки относно режима на лични отношения и местоживеенето на детето. Изложил е съображения, че промяна в обстоятелствата би била налице, ако ищцата беше заминала за Германия и трайно се е установила там, като тогава съдът щеше да има възможност, включително и чрез ангажиране на доказателства от компетентните германски власти, да извърши преценка относно релевантните за делото факти и обстоятелства във връзка с проучване на социално-битовите условия за живот и за осигурените здравни и образователни нужди на детето в чуждата държава. В случая обаче не е налице промяна в местоживеенето на ищцата, а само желание от нейна страна да се установи в Германия, за да може да има пълноценни контакти с новия си партньор, с когото да създадат семейство и да отглеждат заедно детето М.. Съдът е приел, че не може да основе решението си само на идеализираните представи на ищцата за живота в чужбина, а след комплексна преценка на установените обстоятелства и на интереса на детето, като е длъжен да изследва и обсъди условията на живот в държавата, в която се иска да бъде преместено детето и където се претендира да бъдат упражнявани родителските права, включително чрез използване на международните служби; какви са договорените между държавите механизми за осигуряване изпълнението на съдебните решения, за защита правото на живот на детето и за осигуряване на възможност за изпълнение на определения режим на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права; да се установят битовите, социалните и здравни условия на живот в мястото, където се претендира установяване на местоживеенето му. Според съда от значение в случая е и заетата от бащата позиция, че преместването на детето в нова среда и нов начин на живот не само не е в интерес на детето, но и би задълбочило отчуждението му спрямо него.

В касационната жалба срещу така постановеното решение касаторката излага доводи за неправилност на изводите на съда, че намеренията й да се установи заедно с детето в Германия са неясни и неопределени, както и че промяна на обстоятелствата би била налице, ако тя вече е била заминала за Германия и се е установила там. Поддържа се, че съдът е игнорирал желанието на детето М., изразено по делото както пред съда, така и пред вещото лице и при разговор със социалния работник, изготвил социалния доклад; не е съобразил становището на вещото лице, че детето би се справило и адаптирало в Германия без сериозни сътресения, и не е отчел, че несъгласието на бащата за промяната на местоживеенето на детето се дължи на влошените му отношения с майката, а не на реални притеснения за детето. Излагат се и съображения, че обжалваното решение е в противоречие с чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 3, §2 от Договора за Европейския съюз, уреждащ правото на свободно движение в държавите - членки на Европейския съюз, чл. 9 от Конвенцията за защита на правата на детето, чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, касаторката твърди, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС следните въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. Допустимо ли е предявяване на иск по чл. 59, ал. 9, вр. чл. 127 от СК за промяна на местоживеенето на детето в чужбина, преди трайното установяване там на родителя, който упражнява родителските права?

2. Представлява ли изменение на вече определените мерки с предходно решение, намерение на родителя, който упражнява родителските права трайно да се установи и устрои на територията на друга държава, заедно с детето?

3. Следва ли съдът да отчете интереса на детето от по-добра социална, образователна, житейска, материална и медицинска среда в чужбина като основание за промяна на местоживеенето?

4. Какви доказателства относно установяването в друга държава следва да бъдат събрани при иск за промяна на местоживеене на детето в чужбина, обосноваващи “значителна промяна в обстоятелствата?

Иска се допускане на касационно обжалване на възивното реиение и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК поради очевидната му неправилност.

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.

Поставените в изложението въпроси, свързани с възможността за допускане на промяна на местоживеенето на ненавършило пълнолетие дете в друга държава, са от значение за изхода на спора и удовлетворяват общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Спрямо тях обаче не са налице сочените допълнителни предпоставки по т. 1 и т. 3 на посочената разпоредба, тъй като по въпросите е налице формирана съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване и е била съобразена от въззивния съд. Съгласно приетото в мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 1/2016 г., отнасящо се до условията, при които може да се разреши пътуване на дете в чужбина без съгласието на единия родител на основание чл. 127а от СК, определянето на местоживеене на детето е израз на висшия му интерес да се интегрира в семейна и социална среда и предполага трайност на установяването. В случаите на определяне местоживеенето на детето (заедно с родител, с други лица или институции - например при обучение в чужбина) е необходимо да се съобразят различните потребности на детето в различна възраст, респективно да се подложат на изследване различни обстоятелства от значение за развитието му по най-благоприятния за него начин. В случай, че пътуването на детето е поради промяната в местоживеенето на родителя, при когото е определено детето да живее, съдът трябва да изследва задълбочено всички условия за живот на детето, така, както прави това при определянето при кого ще живее детето в страната. Конкуренция между правата на детето и родителите, съответно - нужда от въвеждане на баланс между тях от гледна точка на интересите на детето, възниква единствено в хипотезата на промяна местоживеенето на родителя, при когото е определено детето да живее, или ако е определено детето да живее при други лица и те променят местоживеенето си, или се налага местоживеенето му да е различно от това на родителите. В такава именно ситуация промяната в живота на детето е комплексна и се налага задълбочено изследване на интересите му. Преместването на детето ще засегне и интересите на родителя, при когото детето не живее, но с когото има определен режим на лични отношения. Този режим е необходимо да бъде променен и съобразен, или преместването - отказано, ако се прецени, че не е в интерес на детето, при спазване разпоредбите на чл. 59, ал. 2 и чл. 127, ал. 2 СК. Решението на съда следва да е в съответствие с най-добрия интерес на детето, с участието на детето, при зачитане на неговото мнение и с оглед специфичните му нужди. Съгласно приетото в Решение №34 от 21.03.2018г. на ВКС по гр. д. №3368/2017г., четвърто г. о., най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, която по същината си отразява елементите, подлежащи на преценка при оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето, посочени от Комитета за правата на детето в Общ коментар № 14 (2013 г.) към Конвенцията за правата на детето: възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Най-добрият интерес на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му, както и при заместването на съгласието на единия родител за пътуване на детето в чужбина по реда на чл. 127а, ал. 2 СК. Винаги когато трябва да се вземе решение, което ще засегне конкретно дете, е задължително предварително да се оцени възможното въздействие (положително или отрицателно), което решението ще има върху това дете. Решението на съда трябва да вземе предвид в конкретната фактическа обстановка по случая кои елементи имат отношение към оценката на най-добрия интерес на детето и да се определи тежестта на всеки един от тях спрямо останалите, като е възможно не всички елементи да имат отношение към всеки индивидуален случай, и различните елементи могат да се разглеждат по различни начини в различните случаи и да имат различна важност в цялостната оценка. Съдебното решение следва изрично да посочва всички фактически обстоятелства относно детето, елементите, които са счетени за имащи отношение към оценката на най-добрия му интерес, съдържанието на елементите в конкретния случай и как те са претеглени, за да се определи най-добрия интерес на детето. При тази преценка освен положението на конкретното дете се съобразява и дали твърдението за неговия най-добър интерес от страна на родителите не се основава на собствените им интереси в споровете, свързани с грижите за детето. Намерението на единия родител да се установи да живее на установен адрес в друга държава (в случаите, когато съдът установи, че то е сериозно, а не резултат на случайно хрумване или неконкретизирано желание), различна от обичайното местоживеене на детето, сериозно засяга интересите на детето, тъй като това обстоятелство сочи бъдеща промяна на условията не само за детето, и особено в случаите, когато промяната ще се предприеме от родителя, натоварен с родителските права, с оглед осигуряването на непосредствените здравни, психологически, социални, финансови и всякакви други потребности на детето, но и промяна във времето, мястото и честотата на контактите и отношенията му с този родител, съответно и с двамата му родители, според това на кого от тях е предоставено упражняването на родителските права. Промяната на местоживеенето на всеки от родителите налага във всеки отделен случай да се определи какъв е най-добрия интерес на детето предвид конкретните подлежащи на съобразяване елементи и тежестта им в съответния случай, като се изследва подробно и добросъвестно от съда как промяната ще повлияе или ще измени условията, при които детето живее и се развива.

В случая обжалваното въззивно решение е в съответствие с така формираната практика на ВКС. За да приеме, че не са налице основания за уважаване на искането на майката за допускане на промяна на местоживеенето на детето в Германия, въззивният съд е взел предвид установените по делото факти, относими към определянето на най - добрия интерес на детето и възможното въздействие, което евентуалната промяна би имала върху него. Отчетено е обстоятелството, че майката все още не е предприела действия по установяването си в Германия, а само е гостувала няколко пъти на св. Р., не е интегрирана в обществената среда там и не владее немски език, което би довело до затруднения при изпълнение на ангажиментите й спрямо бъдещия й работодател. При описаната ситуация същата не би била в състояние да предприема самостоятелни действия за защита на интересите на детето и за удовлетворяване на образователните и здравните му потребности, а при липсата на други свои роднини, които да й окажат помощ, следва да разчита за това само на партньора си- св. Р.. Действително същият е изразил съгласие да я подпомага в грижите за детето, но в същото време следва да се отчете, че при липсата на сключен брак между тях той няма правно задължение за това съгласно чл. 122, ал. 3 от СК, а съгласието му се дължи само на добрите му понастоящем отношения с майката, което не може да гарантира сигурност за детето. На следващо място съдът е отчел, че доколкото ищцата не е страна по сключения от св. Р. договор за наем, то не би могло да се приеме, че посредством него на детето е осигурен спокоен и сигурен дом, а освен това установяването на конкретните жилищни условия в същия от съответните немски служби за закрила на детето се е оказало невъзможно. Взето е предвид и че евентуалната промяна в местоживеенето на детето би било източник на стрес за него поне в първоначалния период, доколкото то също изобщо не е изучавало и не владее немски език, както и че би довело до значително редуциране на възможността за непосредствени контакти с бащата, с когото детето има силна емоционална връзка. Макар и да не е посочено изрично в решението, съдът е отчел, че към настоящия момент детето се отглежда при добри жилищни и битови условия от майката в [населено място] в жилище, собственост на нейните родители, че при грижите за него тя може да разчита на помощ от тях, а при необходимост и от бащата, който живее в [населено място], че са задоволени всички негови образователни и здравни потребности. Преценявайки установените по делото обстоятелства, съдът е достигнал до извода, че при описаната ситуация допускането на поисканата от майката промяна в местоживеенето на детето в Германия не би довело до подобряване на условията му за живот и не би било в негов интерес. Предвид горното и доколкото по поставените в изложението въпроси е налице съдебна практика, която се споделя от настоящия състав на съда и е била съобразена от въззивния съд при постановяване на решението, то не са налице сочените от касаторката основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното му обжалване. При извършената служебна проверка, с оглед задължението му да следи за защита на интересите на ненавършилото пълнолетие дете, съдът също не констатира наличие на такива.

Предвид горното обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.

С оглед изхода на делото касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна по касационната жалба направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 1200 лв.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №115 от 12.05.2025г. по в. гр. д. №57/2025г. по описа на Окръжен съд- Добрич.

ОСЪЖДА Н. Й. И., ЕГН [ЕГН], да заплати на Д. Т. П., ЕГН [ЕГН], сумата от 1200 лв.- разноски по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.