1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 50174

София, 05.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Н. М.

Г. И.

като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. д. № 1367 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпило е искане от касаторите И. С. Т. и Р. З. Т. с искане за освобождаване от внасяне на дължимата от тях държавна такса по касационната жалба, определена на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани по реда на ГПК, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Към искането са представени декларации за материално, здравословно и семейно състояние на касаторите, както и изисканите от съда доказателства – удостоверение от БНБ за откритите на име на касаторите банкови сметки и извлечение за движение по сметките, както и служебно направени справки от имотния регистър по партидата на молителите, както и извлечения от търговския регистър и справки за наличието на трудови правоотношения.

Върховният касационен съд, за да се произнесе по искането установи следното:

Касаторите в депозираните от тях декларации, са декларирали, че нямат доходи и получават издръжка от родителите си. Имат едно дете, родено през 2008 г., на което са длъжни по силата на чл. 143, ал. 1 от СК, да осигуряват издръжка. Нямат декларирани заболявания и не са събрани данни за неработоспособност, поради наличие на заболявания или от друго естество.

От декларациите на всеки от двамата молители се установява, че притежават моторни превозни средства, леки автомобили „Мини купър“, производство 2007 г. и „Субару трибека“, производство 2005 г. Декларирали са, че притежават един недвижим имот, апартамент, [населено място], 54,74 кв. м. върху който е учредена ипотека и офис с площ 30,83 кв. м., също с учредена ипотека, в [населено място].

От препис – извлечение от вписванията в имотния регистър, се установява, че към момента на отправяне на искането за освобождаване от държавна такса, притежават един апартамент и един офис, така както са декларирали.

От извлеченията от банкови сметки не се установява да имат суми, годни да покрият дължимата държавна такса.

От вписванията в търговския регистър се установява, че Р. Т. притежава капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност, „Лари и Пуфи“ ЕООД, който е в размер на 10 лв, като вписването на дружеството е от 16.03.2020 г. Няма данни за финансовото състояние на дружеството. По партидата на същото е посочено, че са подадени две заявления Г2 през 2022 г. и 2023 г, като със същите следва да са обявени годишни финансови отчети.

От направената служебно проверка се установи, че към настоящия момент двамата молители не са заети по трудово правоотношение. Трудовите им договори, на молителката Р. Т. е прекратен на 18.07.2023 г., като е работела като барман 11.05.2023 г. до 18.07.2023 г. Също така е била в трудово правоотношение от 19.06.2020 г. до 30.3.2021 г., към датата на депозиране на декларация с посочените по-горе данни, няма удостоверяване на сключени трудови договори. И. С. Т. е бил в трудово правоотношение до 10.05.2016 г.

Предвид така декларираното имуществено, семейно и здравословно състояние на молителите, описано по-горе, и неразкриване на получавани доходи на молителите, следва да се приеме, че същите не разполагат с имущество, което е способно да осигури внасянето на пълния размер на дължимата такса от 1 840 лв, без затруднения. С оглед наличното им имущество, следва да се приеме, че е възможно за тях да внесат държавна такса в размер на 500 лв.

Предвид качеството на лицата, като потребители, с оглед принципа на ефективност на правото на защита, следва да бъдат освободени частично от внасяне на държавна такса. Внасянето на дължимата държавна такса в посочения размер от 1840 лв би затруднило правото им на защита. Поради това следва частично да бъдат освободени от внасяне на държавна такса за разликата над 500 лв, до пълния дължим размер от 1840 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, молителите следва да бъдат освободени частично от внасяне на държавна такса.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл. 83, ал.2 от ГПК касационните жалбоподатели И. С. Т. и Р. З. Т. от внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВКС по допуснатата до разглеждане касационна жалба за разликата над 500 лв до 1840 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата част за освобождаване от задължение за внасяне на сумата от 500 лв.

Определението, не подлежи на обжалване, освен в частта, с която частично е оставено без уважение искането за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса по касационната жалба, пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в 1 седмичен срок от връчването му на молителите.

Препис от определението да се изпрати на молителите.

След влизане в сила на определението да се съобщи на молителите размера на дължимата държавна такса от 500 лв, като им се даде 1 седмичен срок за внасянето й по сметка на ВКС и представяне на вносния документ.

Да се съобщи, че при неизпълнение на задължението в 1 седмичен срок от получаване на препис от определението, касационната жалба ще бъде върната.

След представяне на вносния документ, да се докладва делото на председателя на Второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: