ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3323
Гр. София, 25.11. 2025г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Н.
ЧЛЕНОВЕ: М. Ж. МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като разгледа докладваното от съдия Кацарска к. т.д. № 1524 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД чрез процесуалния му пълномощник – юриск. Б. Г., срещу въззивното решение № 422/07.04.2025г., постановено по в. гр. д. № 1949/2024г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която след частична отмяна на решение № 73/18.06.2024г. по т. д. № 36/2023 г. на Софийски окръжен съд, V-ти състав, касаторът е осъден да заплати на ищеца Г. С. П. законната лихва върху сумата от 5 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, причинени при пътно транспортно произшествие, настъпило на 25.06.2022 г., за периода от 30.11.2022г. до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че безспорно било установено, че той като застраховател бил изразил готовност да заплати застрахователно обезщетение, но не могъл да стори това поради непосочване на банкова сметка от пострадалия. Сочи, че е налице неоказване на съдействие от страна на кредитора – ищец, поради което за него отпадат последиците на забавата съгласно чл. 380, ал. 3 КЗ. Жалбоподателят поддържа, че нормата е приложима, тъй като е в глава 36 „Обща част“ от Д. П. „Общи изискванията към всички договори“ на КЗ. Касаторът твърди, че с присъждане на вторичното вземане, въззивната инстанция е пренебрегнала приложимия материален закон, което е довело до постановяване на незаконосъобразно решение. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна в обжалваната част и отхвърляне на исковите претенции.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следния правен въпрос: „Налице ли е забава на кредитора в случаите, в които неплащането на претендираното обезщетение се дължи единствено на непосочване на банкова сметка от страна на увреденото лице?“, по който поддържа произнасяне в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №194/03.06.2016г. по т. д. № 1890/2014г. на ВКС, 1 т. о. и решение № 167/31.01.2020г. по т. д. № 2273/2018г. на ВКС, 2 т. о.
Ответникът по жалбата – Г. С. П. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор от 28.05.2025г., подаден чрез процесуалния му представител – адв. С. Н. Поддържа, че решението е правилно, законосъобразно и мотивирано. Претендира да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 25.06.2022 г., е настъпило ПТП, между лекия автомобил „Фолксваген голф“, управляван от свидетеля И. Л. Петканина, в който като пътник пътувал ищецът с поставен предпазен колан, и лекотоварен автомобил „М. С. 314“, управляван от К. Т. К.. Водачът на лекия автомобил Фолксваген предприел намаляване на скоростта поради дупки по пътя, което било възприето от водача на лекотоварния автомобил, който също предприел намаляване на скоростта, но въпреки това последвал удар между двата автомобилау, а ищецът е получил травма в областта на пояса. Като е обсъдил уврежданията на пострадалия въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение съобразно критериите по чл. 52 ЗЗД е в размер на сумата от 5000 лв., която се явява съобразена и с икономическата конюнктура към датата на ПТП –25.06.2022г., израз на която са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. С оглед горното е отменил частично в отхвърлителната му част първоинстанционното решение за разликата над сумата от 1500 лв. и е присъдил допълнително обезщетение на ищеца в размер на 3500 лв.
По отношение на дължимостта на законната лихва, въззивният съд е приел, че на 30.11.2022 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенциите си пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, изтекъл на 01.03.2023 г., ответникът не е определил и не е изплатил застрахователно обезщетение. САС е приел при уточняване на правната квалификация на претенцията за лихва, че на основание чл. 497, ал. 1 КЗ ответното застрахователно дружество дължи законна лихва за собствената си забава върху размера на застрахователното обезщетение, което не е изплатил в срок. С оглед горното е приел, че решението на първоинстанционния съд в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция за лихва, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца законна лихва върху присъдената главница, считано от 30.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:
Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като съдът не следва да го извежда от изложението, а може само да го конкретизира и уточни.
Поставеният от касатора въпрос не може да обуслови допускането на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не е обсъдил дали е налице хипотезата на чл. 380, ал. 3 КЗ и не такива мотиви са обосновали изводите му за основателност на иска. Дори и въпросът да беше релевантен, то като краен резултат постановеното от апелативния съд не би било в противоречие с практиката на ВКС, включително и сочената от касатора. Съгласно решение № 167/30.01.2020г. по т. д. №2273/2018г. на 2 т. о. на ВКС, решение № 50010/05.04.2024г. по т. д. № 1920/2022г. на 2 т. о. на ВКС, решение № 228/31.07.2025г. по т. д. № 2154/2024г. на 2 т. о. на ВКС и др., забава на кредитора по чл. 380, ал. 3 КЗ има ако неплащането на обезщетение се дължи само и единствено на непосочване от увредения на банкова сметка, но тази хипотеза не е налице когато се оспорва изцяло основателността на претенцията на увредения и при несъгласие с търсеното по размер обезщетение. В случая с писмо ответникът – застраховател е предложил несъответстващо на търсеното и присъденото обезщетение, в нисък размер и с отговора на исковата молба е оспорвал изцяло основателността на претенцията, поради което дори и да бе обуславящ, въпросът не би бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода на спора разноски на касатора не се следват. От процесуалния представител на ответника по касация не е заявено искане за присъждане на разноски и също не се следват такива.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 422/07.04.2025г., постановено по в. гр. д. № 1949/2024г. на Софийски апелативен съд, в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.