ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5405

гр. София, 25.11.2025 година

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА

като изслуша докладваното от съдия КОЛЕДЖИКОВА гр. дело № 947 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 21788 от 11.12.2024 г., подадена от А. М. Д., [дата на раждане] , гражданка на Руската Федерация, против решение № 765 от 09.09.2024 г., постановено по в. гр. д. № 663/2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което след отмяна на решение № 55 от 9.02.2023 г., постановено по гр. д.№ 620/2022 г. по описа на Районен съд – Несебър, касаторката е осъдена да заплати на Етажната собственост на комплекс „Сан Сити 3”, представляваща сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], общо 9926,65 лв., представляващи сборна сума от дължимите вноски към етажната собственост такси за управление и поддръжка и вноски за финансовия годишен период от 01.06.2020г. до 31.05.2022 г., със законна и мораторна лихви в посочени размери.

В касационната жалба се излагат съображения за наличие на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че неправилно въззивният съд е приел, че решението на Общото събрание на ЕС за приемане на бюджет замествало решението за определяне размера на паричните вноски за управлението и поддържането на общите части.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани три материално правни въпроса в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и един процесуалноправен въпрос по чл. 2801 ал. 1, т. 1 ГПК:

1. Приемането на бюджет по чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗУЕС равнозначно ли е...