Р Е Ш Е Н И Е

№ 50053

СОФИЯ, 05.10.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : Б. Д. В. А.

при секретаря Д. Н.

изслуша докладваното от съдията Д. Ц. гражданско дело № 1948/2022 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 50066 от 28.02.2023 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 114 от 28.01.2022 г. по в. гр. д. № 1375/2021 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 260965 от 17.03.2021 г. по гр. д. № 15825/2019 г. на Районен съд Варна в частта, с която е допусната съдебна делба между съделителите С. С. И. и П. Н. С. по отношение на сграда с идентификатор ***, с административен адрес [населено място], обл. Варна, [улица]. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали при разпореждане с имот, в който има построена сграда, се счита, че се прехвърля и собствеността върху сградата, ако това не е изрично изразено в договора.

Жалбоподателката С. С. И. поддържа, че тази сграда е построена от нея през 1974-1975 г. и оттогава се владее само от нея, поради което тя е придобила по давност правото на собственост. Поради това счита, че въззивното решение, с което сградата е допусната до делба при равни права между нея и съделителя П. С. е неправилно.

Жалбоподателката Р. С. И., действаща чрез своята майка и законен представител Ц. Г. П., сочи, че с факта на придобиване на правото на собственост върху дворното място е придобила и правото на собственост върху сградата на основание чл. 92 ЗС, доколкото изключването на сградата от предмета на сделката не е договорено изрично между страните.

Ответникът П. Н. С. изразява становище, че в тази част въззивното решение е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

От фактическа страна по делото е установено, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 29, т.Х, дело № 2891/1968 г. С. С. К. дарила на своя баща С. П. К. собствения си недвижим имот - дворно място в [населено място] с площ 628 кв. м, представляващо УПИ /парцел/ ***. С договор за дарение, сключен с нотариален акт № 91, т.ХІІІ, дело № 4150/1975 г. С. П. К. със съгласието на съпругата си М. К. прехвърлил на С. С. първия етаж от построената в този имот жилищна сграда, съставляващ самостоятелно жилище, заедно с 1/2 ид. част от общите части на сградата и от дворното място, в което е построена, съставляващо парцел *** в кв. 23 по плана на [населено място]. С договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 175, т.І., дело № 761/2018 г. С. С. И. продала на своята внучка Р. С. И. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], представляващ жилище /апартамент/ на първия етаж в сградата, ведно с 1/2 ид. част от ПИ с идентификатор ***.

С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 163, т.V, дело № 2238/1979 г., С. К. със съгласието на съпругата си М. К. прехвърлил на своя син Н. С. П. 314 кв. м ид. части / 1/2 ид. част/ от дворното място с площ 628 кв. м, съставляващо парцел *** в кв. ***по плана на [населено място], ведно с втория етаж от построената в него жилищна сграда. С нотариален акт № 130, т.VІ, дело № 3014/1990 г. Х. П. П. /бивша съпруга на Н. С. П./ е призната за собственик на този имот на основание прекратена имуществена общност. С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 22, т.ІІ, дело № 182/2007 г. Х. П. продала на своя син П. Н. П. втория жилищен етаж от жилищната сграда, заедно с 314 кв. м / 1/2 ид. част/ от дворното място, в което е построена, както и всички трайни насаждения, подобрения и права, съответстващи на притежаваната идеална част от дворното място.

По отношение на спорната сграда с кратък идентификатор *** по делото е установено, че представлява едноетажна масивна сграда, част от която е пристройка към основната жилищна сграда. Състои се от едно основно помещение, в което е обособено помещение за санитарен възел, без в него да има изградена В и К инсталация. Застроената площ на сградата е 51 кв. м. Построена е на мястото на съществуваща малка сграда с площ от около 8 кв. м, която е била съборена.

За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е допусната съдебна делба на тази сграда при равни права между съделителите С. И. и П. С., въззивният съд е приел, че сградата представлява самостоятелен обект на правото на собственост; построена е през 2006 г. без отстъпено право на строеж и по правилото на чл. 92 ЗС е придобита в съсобственост от съсобствениците на дворното място, които към този момент са били С. И. и Х. П., при равни права, съответни на правата им в дворното място. Тъй като в договора за продажба, с който С. И. прехвърля на Р. И. правото на собственост върху първия етаж от сградата и 1/2 ид. част от дворното място, не било посочено, че се прехвърля и собствеността върху изградените към този момент второстепенни сгради и подобрения, съдът е приел, че С. И. е останала собственик на 1/2 ид. част от сградата.

Това становище на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, според която прехвърлянето на правото на собственост върху земята прави приобретателя собственик и на всички постройки и насаждения, освен ако изрично постройките не са изключени от предмета на разпореждане /решение № 37 от 04.04.2017 г. по гр. д. № 3180/2016 г. на І г. о.; решение № 125 от 29.10.2019 г. по гр. д. № 6161/2019 г. на ІІ г. о.; решение № 183 от 18.06.2012 г. по гр. д. № 88/2012 г. на ІІ г. о. и др., постановени при действието на ГПК от 2008 г., както постановените при действието на ГПК - отм. решение № 370 от 06.07.2009 г. по гр. д. № 994/2008 г. на І г., решение № 756 от 17.03.1970 г. по гр. д. № 133/1970 г. на І г. о. и др./. Посоченото правно разрешение се основава на разпоредбата на чл. 92 ЗС, съгласно която собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго, т. е. че е била създадена отделна собственост върху земята и постройката при условията на чл. 63 ЗС било като собственикът на терена учреди на друго лице правото да построи сграда в собствения му имот; като прехвърли вече построената сграда отделно от земята или земята отделно от сградата. При прехвърляне на поземлен имот, в който има построена сграда, за да се изключи действието на приращението по отношение на сградата, е необходимо запазването на собствеността върху нея да е било изрично уговорено в нотариалния акт, или от обстоятелствата по делото да може да бъде направен несъмнен извод, че при извършване на сделката волята на страните е била да се създаде разделна собственост върху сградата и земята, върху която е построена. Във всички случаи оборването на установената в чл. 92 ЗС презумпция е в тежест на лицето, което твърди да е собственик на сградата, без да е собственик на земята.

С оглед на изложеното, в противоречие с материалния закон-чл. 92 ЗС, въззивният съд е приел, че след като в договора за продажба, с който С. И. е прехвърлила на Р. И. правото на собственост върху първия етаж от сградата и 1/2 ид. част от дворното място, не било посочено, че се прехвърля и собствеността върху изградените към този момент второстепенни сгради и подобрения, прехвърлителката е останала собственик на 1/2 ид. част от сградата с идентификатор ***. По делото е безспорно, че в нотариалния акт не се съдържа изявлението на прехвърлителката, че си запазва правото на собственост върху нея. На следващо място, въззивният съд не е съобразил, че сградата с идентификатор ***представлява постройка от допълващото застрояване, която се ползва като склад от построяването й, т. е. тази сграда има спомагателно и обслужващо жилищната сграда предназначение, поради което не е самостоятелен обект на правото на собственост. Ето защо прехвърлителката С. И. не би могла нито да запази правото си на собственост върху сградата, нито да я придобие по давност. Собствеността на сградата следва собствеността на жилищната сграда, която обслужва, поради което се явява съсобствена между собствениците на самостоятелните жилища в сградата - Р. И. и П. П., и следва да се допусне до делба между тях при равни права - по 1/2 ид. част.

По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено решение № 260965 от 17.03.2021 г. по гр. д. № 15825/2019 г. на Районен съд Варна в частта, с която сграда с идентификатор ***по КККР, с административен адрес [населено място], обл. Варна, [улица], представляваща пристройка към основната жилищна сграда, е допусната до делба между С. С. И. и П. Н. С. при равни права - по 1/2 ид. част за всеки от тях, и в тази част бъде постановено друго от касационната инстанция, с което делбата на сградата се допусне между съделителите Р. С. И., действаща чрез своята майка и законен представител Ц. Г. П., и П. Н. С., при права по 1/2 ид. част за всеки от тях.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 114 от 28.01.2022 г. по в. гр. д. № 1375/2021 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 260965 от 17.03.2021 г. по гр. д. № 15825/2019 г. на Районен съд Варна в частта, с която е допусната съдебна делба между съделителите С. С. И. и П. Н. С. по отношение на сграда с идентификатор ***, с административен адрес [населено място], обл. Варна, [улица], вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА извършването на съдебна делба на едноетажна сграда с идентификатор ***, с административен адрес [населено място], обл. Варна, [улица], представляваща пристройка към основната жилищна сграда, построена в имот с идентификатор ***, между съделителите Р. С. И., действаща чрез своята майка и законен представител Ц. Г. П., и П. Н. С., при равни права - по 1/2 ид. част за всеки от съделителите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: